2017 – 06-08 май – Изкачване на връх Солунска глава 2540 м. в Северна Македония (ден първи)

ден 1: Тръгнахме от Асеновград точно в 08:00 ч. Беше дъждовно и тежки облаци бяха надвиснали над нас. Дали щеше да ни върви по вода, или щяхме да вземем лошото време с нас, това тепърва щеше да се разбере.

София, Благоевград, ГКПП Станке Лисичково – точно 285 километра. Притесняваше ме последната, 25 километрова отсечка от Благоевград до границата, но се оказа, че това е страхотен асфалтов път. В 11:30 бяхме на границата, където ни чакаше и колата с групата от София. Преминахме за няколко минути и поехме сред живописни малки селца.

Пътят се виеше надолу и след десетина километра пресякохме първия град – Делчево. Той е с население от около 10 хиляди човека и е много красиво разположен в неголяма котловина. След още 20 км в ляво видяхме езерото Калиманци (всъщност язовир, чиято стена е построена през 1969 г.). В рамките на близо 30 км се движихме успоредно на него, като преминахме и през град Македонска Каменица.

От тук следваха 15 километра слизане през клисура с тесен път. Изведнъж клисурата свърши и започнаха големи площи обработваема земя и оризища.

Това не бе случайно, защото преминавахме край град Кочани, най-големия център за оризопроизводство в Република Македония. Градът е с население близо 30 хиляди жители и се слави още с геотермалните си води.

След Кочани, посоката рязко се смени и стъпихме на пътя за Скопие. Пред нас се изправи гордо връх Солунска глава, който все още имаше бели петна от сняг по себе си. Гледката бе наистина фантастична.

Преминахме през град Велес, който е много красиво разположен и в него има доста запазени сгради от по-стари исторически периоди. От границата до Велес бяхме изминали 120 км. От тук до село Папрадище, което щеше да бъде и нашата отправна точка за хижа Чеплес и върха оставаха около 60 км.

Малки, но красиви села следваха нашето изкачване до Папрадище.Теово, Согле, Богомила и още половин дузина, сякаш забравени от Бог селца. Всичко обаче бе привидно. Навсякъде земите бяха обработени, сградите бяха поддържани, асфалт и то читав имаше и до последните къщички.

Нещото, което ми направи огромно впечатление беше изключителното монахолюбие на македонците. Почти нямаше село без манастир, а сигурно за разстоянието, което преминахме видяхме около 50 манастира. Дори да няма табела за населеното място, то има табели за църквите, намиращи се в него, или за манастирите наоколо. Много вярващ народ.

От предпоследното село Богомила до село Папрадище разстоянието е около 5 км. Тук вече започва и изкачване, асфалтовия път се стеснява и на места е напукан, но с бавно каране няма проблем да се качите.

В Македония времето е с един час назад, но за три дни този факт не ни смути или обърка. В 16:00 ч българско време паркирахме двете коли в центъра на Папрадище. Тук се намира и туристическа спалня „Папрадище“. Интересно е, че в Македония хижите и туристически спални носят общото име „Планинарски домове“, което обаче има логика, защото и двата типа заведения се посещават от хора, които обичат планината, а не като в България от шумни софраджии, които хал хабер си нямат от планинарство, но за това ще разкажа по-натам.

Точно от голямата чешма в центъра на Папрадище тръгва и маркировката за хижа „Чеплес“. Тя е двулентова бяло и червено. Има много указателни табели, а марките са буквално през 10 метра. Направо македонците ни скриха шапката. Много добра информационна среда.

От село Папрадище, което се намира на около 950 м надморска височина до „Чеплес“, която се намира на 1450 м се върви по черен път, в повечето време с лек наклон. В рамките на около 1:45 мин спокойно може да преминете тази 5.5 километрова отсечка. Ние го направихме за 2 часа, но бяхме натоварени стабилно с храна и напитки.  Има и пряка пътека, но ние решихме да си караме по „царския“ път.

Преминахме през дерето на Плавница – приток на река Бабуна. 40 мин преди хижата имаше страхотен водопад, до който си направихме общи снимки. Той бе на друг приток на Бабуна – Папрадишка река. Вероятно заради топенето на снеговете неговия пад си беше доста стабилен. Малко след водопада започва и леко надолнище и след 20 мин сте при хижата.

Пред хижата имаше няколко човека. При нас дойде и хижаря – Любчо. Много възпитан човек. Хижата има стара и нова част. Личи си, че нещата тук се правят с много отношение и желание. Настанихме се в новата част. Стаите са около 10, всяка със собствен санитарен възел и с по 3 или 4 легла. В момента е в процес на довършителни работи, но предполагам съвсем скоро всичко ще е в чудесно състояние.

Слязохме в трапезарията, където беше приятно топло, хапнахме,  пийнахме по нещо и се отправихме да почиваме, с надежда, че за изкачването на върха лошото време ще ни отмине.

Равносметката за деня:

Асеновград – Папрадище (автомобил) – 465 км
Папрадище – Планинарски дом „Чеплес“ – 5.5 км (+ 500 денивелация) – преход 2 часа