Описание на разрушения през 1962 г. асеновградски храм „Св. Марина“
Един изключителен паметник на архитектурното ни наследство, нелепо разрушен през 1962 година под претекст за разширяване на пътя към гр. Смолян. От храма, който е бил архиерейска църква, сега е останала само камбанарията, първоначално съградена отделно от основната сграда. Днес тя принадлежи към храма – параклис „Св. Василий Велики“.
В храма се е намирал много интересен иконостас – майсторска творба на резбарското изкуство. Той, както и тронът, който също е произведение на изкуството, са изработени и монтирани през 1802 година, както личи от надписа на иконостаса. Там освен това е посочен и неговият ктитор – Аргириос Комнятос.
След разрушаването на храма иконостасът е демонтиран, частично скъсен и пренесен в „Св. Василий“.
Сградата е представлявала оригинална трикорабна, едноабсидна църква с нартекс, наос и олтар. От нея са запазени мраморни плочи с издълбан върху тях двуглав орел, а в долната част – цветя с листа.
В нейния двор първоначално са се намирали енорийските гробища. Стоил Стоилов публикува някои надписи върху гробищни плочи, преведени и отпечатани заедно с други надписи от храма през 1929 година в книгата си за Станимака Апостолидис. Ето и текста на един от тях:
„Под този камък почива покойната Мариани Константину, живяла само 28 години в добродетел и уважение, и между живите оставила 5 деца и трудолюбив съпруг. Лека ти пръст, непрежалима девойко. 1841 г., юли – 21.“
Ето и надписа на друга надгробна плоча:
„Константин Емануил, II-и юлия 1844 г.“ (вероятно датата на смъртта).
Външно църквата представлявала ниска постройка, частично вкопана в земята – нещо типично за строежите по време на епохата на робството. Ето как арх. Стоилов описва някои от интересните особености на вече несъществуващия храм:
– Капителите на колоните били оформени с растителни орнаменти – листа и други мотиви с растителен характер.
– Мотивите, залегнали в ажурната дърворезба на иконостаса, били предимно лозови клонки, преплетени с гълъби, орли, ангели и др. Изработката и композицията на мотивите се доближават до тези в църквата „Св. Богородица – Успение“ в Асеновград.
– Старият антиминс на храма е от 1780 година и е взет от Атонския манастир „Ватопед“. Има и други антиминси от по-късна дата.
– Сребърен потир, изработен през 1807 година.
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
