Храмът е трикорабна, трикуполна базилика и е с петстенна абсида. Два реда от по шест колони разделят наоса на три кораба. Отвън е с открит нартекс, на трите страни с кръгли, а на ъглите и пред главният вход с квадратни колони.

Белият камък за строежа е добит от Корудере, а бигорът от село Бачково. Сиенитът е извозван от Пловдивските тепета. Характерно за строежа е, че външните стени са зидани с льоков разтвор (хоросан, бъркан вместо с вода със зехтин), за да предпазва от влагата.

По план сградата има ясно очертани трите основни части на храма: Преддверие, наос и олтар. В преддверието на двете срещуположни страни са разположени двураменни стълби за емпорията. Трите кораба са покрити с масивни полуцилиндрични сводове от бигор, подсилен на всяка ос с прехвърлителни пояси, които спират при петите на сводовете и стъпват върху конзоли. Между сводовете има изградени сегментни сводчета по цялата дължина на църквата. Те са от местен бигор.

Макар храмът да е възрожденски той има своите отклонения от характерната за времето си архитектура. Тези отклонения се изразяват в трите купола и двуетажната емпория. Тези две характерни особености се забелязват и при храм „Св. Димитър“ в Пещера.

Трите купола на храма имат различни размери, страничният им диаметър е равен на интерколониумните, а средният е най-голям с диаметър, равен на ширината на средният кораб. Той се носи от 6 колони. Подобно нещо имаме и в храм „Св. Троица“ – Асеновград. Първият етаж заема последните две междуосия от храмовото пространство, а вторият етаж заема едно междуосие над средният кораб. Тук е бил събиран хорът на църквата. Свободният край на долният етаж на емпорията има трицентрова крива – кобиличнообразна към страничните кораби, вдлъбната към средният кораб.

При втория етаж очертанието се издава към наоса в изпъкнала форма, пак с трицентрова крива. Куполите образуват вертикален акцент в центъра на наоса и раздвижените, противопоставени един на друг конвексно-конкавни обеми, явно подчертават барокови влияния във възрожденската ни църковна архитектура.

Наосът е в отношение едно към три, а корабите две към три. Широчините на корабите тук са в съотношение 2:3:2, докато при други храмове, като например „Св. Георги“ кв. Метоха имаме 1:2:1. Вътрешното пространство е решено без декоративна украса. Скромно без претенциозно изразени детайли. Храмът доминира в тази част на града и е в хармония със стръмните склонове на планината. Двата реда колони с хубави капители и двата балкона един над друг, придават красота на вътрешната архитектура и имат внушително въздействие.

Външната архитектура се характеризира с открита колонада от трите страни на сградата, каменните колони и кръгли куполи. Над покрива на храма се издигат три купола, средният от които има дванадесетстенна форма, а над тях се откроява величествена камбанария, сочена за една от най-оригиналните камбанарии в страната.

Интерес представлява иконостасът, дълъг 15 метра и висок 8 метра. В храма се съхраняват над 130 икони.

По думите на един известен диригент – Светозар Минковски този и другия строен от юговеца уста Васил храм в Асеновград „Света Троица“ са със най-добра акустика в цяла Южна България и Родопите. От вътрешната страна на стените са вградени каменни тръби, дълги от 30 до 60 см., а също така и малки пръстени гърнета, които отразяват и разпространяват звука. Това е тайната на изкусният майстор. Тръбите са вградени навсякъде – и в таваните и в куполите. Навсякъде са разположени равномерно. Освен това горе на куполите няма нито една греда, нито един пирон. Практиката с вграждане на гърнета в стените на храмовете и параклисите е срещана практика в нашия район. В параклиса при аязмото „Св. св. Кирик и Юлита“ се виждат гърнетата сложени в стените със същата цел.

Целият прекрасен архитектурен ансамбъл на църквата с извисяващата се над всичко камбанария е истински шедьовър на юговската строителна школа.

автор арх. Стоил Стоилов

Материалът Архитектура на храм „Св. Георги“ в асеновградския квартал Амбелино (Жорж махала) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Асеновград, кой би могъл да си го представи без сградата на „орела“. Така е улегнала в центъра на града тази оригинална постройка. Така типична за следосвобожденската ни архитектура и така характерна за силуета на града ни…

В едно с Метоха на Бачковския манастир те са неповторими – останали ни Станимашки ценности.

Изградена е през 1932-33 година от чаушовските (добростанските) майстори Атанас Бушев, Сандю Джангозов, Димитър и Запрян Радеви и др. Това е 4 етажна жилищна сграда с магазини, която спира погледа ни от центъра към диплите на Родопа.

В първия и втория етаж днес се разполага Д.П. „Валентина“*. Трети и четвърти етаж са били жилищни, а сега са канцеларии на Об. Н. Съвет, с приблизителна застроена площ от 140 кв.м. Влиза се от изток през странична стълбищна клетка. Около обширен салон са подредени останалите помещения и стаи.

Изпълнена е от железобетонен скелет, който носи шест еркера и четири железобетонни плочи Над покривната плоча е кацнал орел с разперени криле, който е дал и името на сградата.

В архитектурно отношение освен съвременен характер, тя носи и белезите на възрожденската ни архитектура. Външната и мазилка, добре изпълнена и поддържана е декорирана с рамки около прозорците и подпрозоречни корнизи и други архитектурни елементи. Жизнерадостно дооформя центъра на града.

Сградата е бивша собственост на фамилията Павел Боеви, известни търговци, предимно на вина и ракия. Станимашка фамилия, която е имала собствена винарска изба. „Орелът“ е изграден по проект на бай Боян Чинков – известен архитект от Пловдивската архитектурна школа. Той е възпитаник на прочутата Берлинска политехника. Роден през 1899 година в село Славейново – Смолянско.

автор арх. Стоил Стоилов (неиздавани записки, 1989 г.)

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът „Сградата с орела“ – една от архитектурните емблеми на Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.