Първото от деретата започва на 1850 м надморска височина от местността Гьола, разположена на около 200 м северно от връх Курбанери (Жертвеника) – 1864 м. Движейки се през местността Дългите блата, то се слива с друго дере, идващо от езерото Картола, намиращо се в местността Хайдушки поляни, и така се оформя Имаретското дере (Османов дол).

Второто дере, известно като Кенан дере, отводнява върховете Ахматица (1785 м), Кащища (1780 м), както и северното подножие на местността Юруцкото гробе. В рамките на около 4 км то тече в североизточна посока, преминавайки край мина Кенан дере, в която е добивана руда с най-високо съдържание на сребро. От 1985 г. мината не функционира. В този участък Кенан дере се обединява с Имаретското дере.

Третото дере води началото си от източното подножие на билото на рид Манастирище, на около 200 м под местността Варниците, където се намира ретранслатор. В рамките на 1,5 км то протича през дълбок дол в посока изток–югоизток, за да се слее с вече обединените Кенан дере и Имаретското дере. Около 200 м по-надолу трите дерета се вливат в река Манастирска, която, вече добре оформена, започва спускането си към град Лъки.

По пътя си към града в нея се вливат още Ломското дере, отводняващо западните склонове на връх Метьова каба, разположен над Балкан махала, както и Крушевска река, която отводнява западните склонове на рид Крушевска планина.

Събирайки водите на няколко добре оформени дерета, отводняващи от югозапад склоновете на върховете Батурица, Кокаливия чукал и Ушите над село Лъкавица (рид Манастирище), а от североизток – стръмните склонове на рид Крушевска планина, река Манастирска достига до град Лъки. Там, при надморска височина 656 м, тя се обединява с река Джурковска (лява съставяща), като двете реки дават начало на река Юговска – десен приток на река Чепеларска.

Материалът Река Манастирска – приток на река Юговска (водосборен басейн на реките Чая и Марица) – Переликско-Преспански дял, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Достигайки в близост до село Тополово, тя образува няколко много красиви водопада. До някои има сравнително лесен достъп, а до най-долните достъпът е почти невъзможен.

Край Тополовска река има няколко параклиса – „Св. Архангел Михаил“, „Св. св. Константин и Елена“ и „Св. Варвара“.

От центъра на село Тополово реката се свързва с други притоци и продължава на север, носеща името Чинардере. На около километър североизточно от първомайското село Поройна, на около 170 м. надморска височина, река Чинардере се влива в река Мечка.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Тополовска река – приток на река Мечка (водосборен басейн на река Марица) – рид Драганица, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Река Гашня – ляв приток на река Въча (водосборен басейн на река Марица) – рид Карлъка, Баташка планина, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Движи се в дълбоко изрязана долина, по която се движи пътят, свързващ селата Белица и Загражден. Протича през село Белица (единственото населено място по течението и) и на 7 км след селото, при местност „Асановa колибa“ се влива в река Юговска. Мястото се намира на 1,2 км. северно от град Лъки.

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е през май, а минимумът – август. На 1.3 км. преди да навлезе в село Белица, тя образува красивия водопад „Гюмберджията“. Край реката, в границите на селото е изградена и еко-пътека „Село Белица – Пещерата“.

Десни притоци на Белишка река са Солак дере и Скел дере, а леви Дермен дере, Караташ дере, Амъзовско дере.

Материалът Река Белишка – десен приток на река Юговска (водосборен басейн на реките Чая и Марица) – Переликско-Преспански дял, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Реката е с обща дължина около 10 км и тече в посока север–северозапад. Най-високите ѝ извори са разположени на около 1600 м надморска височина, а вливането ѝ в река Чепеларска е на кота 580 м.

Основният извор на реката, известен като Студената вода, се намира на около 400 м под пещерата Циганската дупка, малко под централното било на Радюва планина. Оттук надолу реката тече между върховете Стофуре (1530 м) и Ел Дермен (1435 м) и, преминавайки край местността Бигови дупки, се слива с левия си приток Ранцов дол. По цялото си протежение реката е съпътствана от маркирания в жълто туристически маршрут от село Нареченски бани до хижа „Пашалийца“.

Легенда за името на родопската река Люти дол

Ранцов дол извира на около 1500 м. при местност Марчовица (между село Павелско и хижа „Пашалийца“). Водите на този приток преминават през силно изрязан и дълбок каньон, в който има много дивеч, пещери и отвесни скали, които правят мястото почти невъзможно за достъп. В края си, преминавайки край несъществуващия вече емблематичен заслон „Хонолулу“, Ранцов дол“се влива в Люти дол.

От тук до село Нареченски бани край реката се движи почвен, а след това асфалтов път край който има много беседки и чешми. Мястото е изключително приятно за разходки, реката се движи в тясно корито с десетки малки водопади а обраслите със силивряк скали са божествено красива гледка.

Материалът Река Люти дол – десен приток на река Чая (водосборен басейн на река Марица) – Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Джурковска
Река Джурковска (приток на река Юговска) – Переликско-Преспански дял, Западни Родопи

Юговска
Река Юговска (приток на река Чепеларска) – Переликско-Преспански дял, Западни Родопи

Материалът Водосбор на реките Джурковска и Манастирска в центъра на град Лъки е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

По течението на реката се намират няколко села и махали (Сини връх, Мостово, Ряката). В горното и долното си течение реката е изключително труднодостъпна, дори за мнозина участъка от село Мостово до мястото, в което тя се влива в река Юговска е един от най-девствените и запазени от човешка дейност райони в целите Родопи.

От село Мостово до махала Ряката, Мостовска Сушица е с много голямо корито, което се ползва и за преминаване на високопроходими автомобили. Тук се пресичат и няколко маршрута между популярните дестинации Беланташ, Караджов камък и Кръстова гора.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Река Мостовска Сушица – приток на река Юговска (водосборен басейн на реките Чая и Марица) – Переликско-Преспански дял, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Реката е златоносна, заради което е наричана и „Алтън дере“.

Към ден днешен няма точно наименование. „Чая“, „Чепеларска“, „Асеновица“, „Асеница“. Дори да попитате в НИМХ-БАН – филиал Пловдив, така, както аз съм питал многократно, какво е всъщност официалното име, ще получите отговор „Не знаем, трябва да проверим“.

Наричайте я както желаете, няма да сбъркате. За асеновградчани обаче тя си е „Чая“. Неслучайно възпята и в песните. А песните и топонимите са най-твърдата основа за историческа обективност.

„Станимака, Станимака, Станимака е чуден град
от двете страни балкани, а по средата „Чая“ тече“

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Златната родопска река Чая е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Джурковска река извира на около 1680 м. н.в,. в близост до местност „Ахматица“. В рамките на близо 18 км. тя се спуска до град Лъки, където на 620 м. н.в се слива с река Манастирска и тук те дават началото на река Юговска (десен приток на река Чая).

Най-високите захранващи притоци на реката започват своето начало от около 1800 м., в северозападното подножие на връх „Тузлата“ 1891 м. (първенец на рид Радюва планина), над махалите Коджабашева, Тумбаловска и Комендарева.

В най-горното си течение реката носи името „Касъмово дере“. Нейни по-големи притоци са „Чавдар дере“, „Турчиново дере“, „Дряновска река“, „Халилковско дере“. По течението на реката са разположени махалите Чаушевска, Базето, Царева, Гърбева, Стоките и селата Джурково и Здравец.

Материалът Река Джурковска – приток на река Юговска (водосборен басейн на реките Чая и Марица) – Переликско-Преспански дял, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Реката е позната сред местното население като „Лясковска“, заради село Лясково, край което тя преминава в средното си течение. Със своите 23 км. Луковица е от среднодългите реки в този район. Води своето начало в района около Бяла черква и село Добралък на около 1600 м. и се влива в река Чая на 310 м. надморска височина.

Водите на реката са чисти, защото по нейното поречие не се намира нито едно населено място или производство. Реката е условна граница между двата рида, които отводнява – североизточните ридове Черновръшки и Белочерковски от мощния Западнородопски дял Чернатица.

През реката преминават и два маркирани туристически маршрута. В горното течение е маршрутът хижа Чернатица – летовище Копривките (жълта маркировка). На метри преди вливането и в река Чая е другия маршрут Асенова крепост – село Бачково (зелена маркировка).

Материалът Река Луковица – приток на река Чая (водосборен басейн на река Марица) – дял Чернатица, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.