Филма разказва за историята на шрифта „Helvetica“, който е създаден през 60-те години в Швейцария. Не знаех, но се оказа, че тази малка държава е истинска люлка на типографията. Дават се много примери как преди създаването и всичко е било хаос в графичния дизайн, използвали са се стотици шрифтове, а с този опростен шрифт, който всъщност по презумция е крайно изчистен, прави истинска революция в графичната комуникация.

Дават пример с някакъв филмов постер (доколкото си спомням) преди 60 те – всичко е блъсканица, 6-7 различни шрифта и то някакви калиграфии. След това дават страница от списания, което рекламира Кока Кола – една запотена бутилка кола, отгоре надписа със шрифта на кока кола – Loki cola – безумно тъп шрифт, но под бутилката вместо традиционните купища шрифтове – ясно и категорично стои слогана с Helvetica – страницата е нещо подобно – и тази е с Helvetica.

Навсякъде в модерния свят Helvetica заема челно място като рекламен език. Спирки, метростанции, номера на къщи и квартали. Неслучайно във филма наричат шрифта „Парфюма на града“логата на едни от най-известните корпорации са именно с този щрифт – American Airlines, Sharp, Panasonic.

Всъщност във филма е потърсена гледната точка и на дизайнери, който не са закърмени с Helvetika като основен шрифт, но мнението е, че тя има фундаментална стойност.

Гледайте филма ако наистина се кефите на тези неща. За човек, който не се вълнува ще е доста скучен филма. Може да го намерите в замунда – като напишете helvetica.
За мен персонално този филм беше от голямо значение, защото ми даде доста нови идеи, виждания, ограмоти ме значително в сферата на типографията и ми позволи да избягам от някой рамки на дизайнерското мислене.

Материалът „Helvetica“ – Филм за ценители е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Първото ми впечатление бе, че мястото е прекрасно за такъв тип мероприятия (оказа се, че в първия ден ще свирят 16 групи, 4 от които се класираха за финала в неделя, който щеше да е между 8 групи). Второто ми впечатление бе, че напълно ненужно 16 банди правят саундчек. Според мен безмислено, понеже беклайна по регламент бе един и същ за всички. Въпреки готината техника всичко в залата кънтеше и само евентуалните хора, които биха дошли биха донякъде оправили нещата.

И така фестивала трябваше да започне в 14:00, но започна в 15:40. Групите бяха разделени по тройки, със сет от по три авторски песни, като между тройките имаше по половин час почивка (съкратен заради късното започване).

Като цяло съм резервиран към феста, защото кънтежа в празната зала (освен музикантите имаше не повече от 30 души публика, които по никакъв начин не успяха да поемат звука) ми попречи да чуя и да разбера какво аджеба групите искат да представят. От познатите групи Summer Rain изкараха 8,2 (по десетобалната система) и се класираха за финала в неделя, Sickflag забиха като зверове, но незнайно защо публиката ги оцени с 5,7, и Automatic Flowers които се класираха също за финала с 8,4.

Като цяло обаче организацията беше на много добро ниво, техниката също. Нямаше обаче група, която да ме впечатли кой знае колко, може би защото някой от групите ги познавам доста от по-отдавна. Summer Rain са моите фаворити, но за тях аз имам мнение от много отдавна, а то е че ще станат много, много популярна и добра банда, понеже са амбициозни и имат музикална мисъл – композират, музицират и имат прекрасно сценично поведение – похвално за техните 17-19 години

Материалът 2010 – 04 юни – Конкурс „Rock only“ в Пловдив – ден първи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.