Училището „Св.св. Кирил и Методий“, или т. нар. Даново училище в Перущица, е построено от пазарджишки майстори през 1850 г. в двора на църквата  „Свети архангели Михаил и Гавраил“ с материалите, останали след завършването и́, и с доброволния труд на перущенлии. Като архитектурен стил сградата принадлежи към т.нар. „пловдивска симетрична къща“ със стволовогредова конструкция. Смесеният градеж придава стабилност на строежа и предпазва  зданието  от рухване и опожаряване по време на бойните действия през април 1876 г. Цветът на фасадата е повлиян от Ориента и има символното значение  на хуманитарна сграда.

Изрисуваните по фасадата колони и други архитектурни елементи в интериора в стил  „алафранга“ се определят като типичната за Възраждането украса на обществени сгради и богати домове. На фронтона и над вратата под покрития  вход се виждат две стенописни композиции със стилистика, близка до тази на Самоковската школа (изграждане на пространствена композиция, стилистика на изображенията, отношение към силуета).  Първият стенопис представлява два дормантни лъва, отговарящи на националната принадлежност на  сградата и нейната хуманна насоченост. В полето над входната врата на втория етаж  са изобразени светите братя Кирил и Методий, които държат в ръцете си жезъл, символ на духовната власт, и разтворена книга с началната фраза от  Евангелието на Йоан.  

До 1850 г. децата в Перущица са се обучавали на четмо, писмо, псалмопение и Закон Божи при местния свещенник (Костадин Пенов), или по-просветените хора. (Костадин Рачев още през 1750 г. събира ученици в дома си и ги учи да четат и пишат. Стоян Бакал-Николов  отваря училище в дома на Никола Кънев в края на 18-ти век).  Някои от родителите изпращали децата си в манастира „Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“  на четири километра в планината, южно от Перущица. (В края на 11-ти век в полите на Родопите са построени осем християнски обители по волята на император Алексий Комнин, които по време на турското владичество са били опора както на православната вяра, така и на българското самосъзнание. Игуменът на манастира отец Леонтий притежавал препис от „История Славеноболгарская“ на Паисий Хилендарски и учениците му имали възможност да се запознаят и с историята на родината си).

Христо Груев Данов, когото считат за патриарх на българското книгоиздаване и книгоразпространение, преподавал в Перущица в продължение на три години – от 1850 до 1853-а. Той  въвел светското смесено обучение на базата на взаимообучителната „ланкастерска метода“. Всички занятия    се извършвали на български език. Изучаваните предмети съвпадали с повечето от тези на западноевропейските училища, но не липсвала и насъщната  религиозна подготовка. Били допускани до образованието и момичета, нещо необичайно за средата на 19-ти век в поробена България. Европейското образование помогнало на хората да развият търговските си взаимоотношения и пласират богатата си продукция на вино, бубено семе, тютюн и гюл из цялата територия на османската империя и в европейските страни. Дълги години след като напуснал Перущица, Христо Г. Данов подпомагал обучителния процес  със собствени средства и контакти с изявени личности на българското просвещение като Найден Геров и Йоаким Груев. Той коренно променил не само степента на познание на перущенлии, но и тяхното самоосъзнаване като българи и християни. Затова и училището остава до ден днешен популярно като „Даново училище“.   

След 1853 г. в Дановото училище са преподавали още: Драган Манчов – Дядото (впоследствие също книгоиздател на художествена литература), Петър Бонев (ученик на Христо Г. Данов и сетне предводител на въстанието в Перущица), Димитър Лачков (първият етнограф и публицист на Перущица), отец Стоимен Атанасов, учителката Бота Ботева и много други.

От 1862 г. сградата на Дановото училище функционирала и  като читалище “Петър Бонев“. По време на Априлското въстание  част от покрива на Дановото училище  се срутва заради детонациите от артилерийския обстрел на съседния храм. Английската журналистка Лейди Странгфорд (убеден българофил) посещава страната ни през август 1876 г. като член на европейската комисия от дипломати и представители на турското правителство. Със събраните 30 000 лири от дарители в Англия, тя възстановява постройката и я превръща в болница. От ноември 1876-а до април 1977 г. там се лекуват от тиф и дизентерия оцелелите след въстанието около 150 души.

В годините около Съединението (1885) в Дановото училище се помещава военен гарнизон заради граничната функция на селото. През 1930 г. приземното помещение се използва за киносалон със сцена за театрални представления. Чак през 1969 г. Дановото училище придобива първоначалния си облик. Премахнат е покривният слой бяла мазилка, поставен непосредствено след Априлското въстание, реставрирани са стенописите и алафрангите. 

През 2015 г. сградата изцяло е ремонтирана по европейска програма и  поема функцията на музей и художествена галерия. На втория етаж вдясно е  подредена стая с чинове и учебни помагала от периода на Дановото обучение. В централната част са експонирани информационни табла с текстове, снимки и материали от същата епоха. Вляво е разположена общинската стая,  в която Петър Бонев учредява Първи и Втори частен селски революционен комитет през 1869 и 1876 г. с помощта съответно на Васил Левски и на Георги Бенковски.

източник

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Дановото училище в град Перущица – община Перущица, област Пловдив е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.