Материалът Хайдушки поляни, район около хижа Преспа и паметник на илинденци – рид Манастирище, Западни Родопи (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Вероятно ще ви се стори странно, но между двете има връзка – и тя е в името. „Имарет“ е името на джамията, което идва от благотворителното заведение, намирало се в нейния двор и изхранвало десетки хора всеки ден.

Мюсюлманите имат пет основни стълба за праведен живот, един от които е милостинята чрез благотворителност. Именно оттук се раждат тези социални институции, наречени „имарети“.

На територията на местността, наричана днес „Хайдушки поляни“, е имало имарет, който е бил част от вакъфския имот на джамията „Селимие“ в град Одрин. Николай Хайтов изказва хипотеза, че земята е служила за издръжка на гюмюрджинската духовна община, за да бъде издържана местната джамия.

Чрез дейността на имарета са били обслужвани търговските кервани, които са се придвижвали между Тракия и Беломорието. Затова и местността дълги години е носела името „Имарет дере“ (от турски – „долът със страноприемницата“). През 1972 г. то е променено на „Хайдушки поляни“.

Имарет джамия и Имарет дере.

Понякога топонимите разказват много за историята.

Материалът Какво е общото между Имарет джамия в Пловдив и местност Хайдушки поляни е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.