Георги Мандов разказва за написването на текста на песента „Торнал Тьодю“

ustremeni — Sun, 23 Feb 2025 16:05:38 +0000

Откога е песента „Торнал Тьодю на курбет* на иде?“.

С отговори на този въпрос и ние в редакцията на списание „Родопи“ се затруднихме. Изненадата ни беше голяма, когато се оказа, че песента си има автор, който работи в София и е едва на 50 години**. Така любопитството ни отведе до доц. Георги Мандов, ръководител на катедра по динамична и исторична геология, същевременно декан на чуждестранните студенти в Софийския университет. Роден е в село Момчиловци, където завършва основното си образование, а след това – гимназията в Чепеларе. Две години работи като учител и възпитател в родното си село и в село Славейно. През 1958 г. е абсолвент на Софийския университет (специалност геология), а от 1960 г. (най-напред като асистент) остава на работа там. През това време е бил преподавател и в Мобуто, Мозамбик.

– Другарю Мандов, как въобще се създава песен, която за кратко време придобива такава популярност, че повечето от нас я приемат за народна?
– Виждате ли, аз и сега не зная как е възможно да се направи песен, а още по-малко защо и как тя придоби популярност. Може би, за да ви обясня, ще трябва да се върна назад , към онова време. Рождената дата на песента е май 1949 г., а за да бъдем съвсем точни, авторите й са двама. Другият е моят приятел, братовчед и съученик, също от Момчиловци, Димитър Панайотов Радичев.

По онова време нашето поколение беше весело, пълно с ентусиазъм и оптимизъм (това и до ден-днешен си ни остана). Нямаше ги днешните магнетофони, транзистори, дори радиоапаратите бяха рядкост. Какво друго ни оставаше освен да пеем. Пък и ние бяхме постоянни свидетели и участници в това, което ставаше на село. Тогава още си се играеха хора на всеки празник, не като сега само по сватби. А хумористичните, весели песни не са рядко явление в родопския фолклор. Много често пеехме в село песента за Тьодю Бобутански, в която се разказва за неговите потури и се описват размерите им, начинът на правенето им – представяте ли си: на харман кроени, на водач мерени, с губерка шити… И когато такава песен се запее от момците на хорището, тя винаги развеселява, внася допълнително настроение сред хората.

Самата мелодия на песента „Торнал Тьодю“ не е оригинална. И точно това е може би едно от най-съществените доказателства, че текстът е нов. По онова време в нашия край се беше разпространила много една песен за войната, според мен много мелодраматична, некрасива. Започваше с това: „Загукала е сива гургулица / та нарука тая черна война / заплакало е дете пеленаче…“ и т. н. все в тоя дух. Аз сега не бих могъл да възпроизведа думите, но когото и да накарате по нашия край да ви я изпее, той ще подкара мелодията на „Торнал Тьодю“. При това първоначално тази песен не беше родопска, а него като псевдо-фолклор, почти панаирджийска. И когато ние с моя приятел Димитър Радичев имахме малка сръдня с училищното ръководство и се колебаехме дали да отидем на абитуриентския бал или не, па седнахме да съчиняваме песен. Стараехме се да търсим чисто родопски думи , дори съзнателно избягвахме тези, които могат да бъдат и литературни и някак си текстът „пасна“ на мелодията. Прибавяхме, изваждахме, и за не повече от час и половина песента беше готова.

През лятото бях командир на строителна бригада в Момчиловци. На проведения бригадирски фестивал в Смолян нашата бригада я изпълни като хоро. Изглежда тогава направи впечатление и в село се запя – по седенки, по събрания.

През 1951 г., вече като възпитател в училището в Славейно, на едно събрание присъстваше тогавашния училищен инспектор Ангел Спасов, човек с големи заслуги за образованието в окръга, изключително музикален. Тогава я изпълнихме и той я записа и нотира цялата. Та той тогава му каза, че скоро ще я чуем по радиото. Аз не му повярвах, но наистина много скоро първо я запяха сестри Кушлеви и фактически от този момент ние я „изпуснахме“ от Момчиловци и тя „тръгна“ по Родопите. Но все пак „Торнал Тьодю“ си остана чисто нашенска, момчиловска, заради местните географски названия като Кърджалицкия камен, откъдето навремето са тръгвали и са се завръщали гурбетчиите.

– При писането на песента имали ли сте някого предвид, желание да осмеете някое конкретно лице?
– Не, не сме имали никого предвид. Сега като се връщам назад ми се струва, че поради желанието ни да създадем весела, хумористична песен, вероятно сме изхождали от споменатия вече Тьодю Бобутански и сме счели инстинктивно, че името Тьодю и типично нашенско, родопско, затова сме го и избрали.

– Къде се намира Вашият съавтор сега?
– Той работи в Смолян, в Окръжния народен съвет. Преди това беше в профсъюзите, беше председател на съвета в Момчиловци – изобщо посвети живота си на работата в нашия край. С него сега в село сме си баш комшии. Разбира се, че заедно обичаме да си спомняме за онези години… За съжаление тези срещи са редки, само през лятната ваканция…

– Когато бяхте в Африка, за столицата ли тъгувахте повече или за Родопите?
– Определено за Родопите, защото на мене и в София ми е мъчно за тях. И до днес не успях да стана столичанин. И всяко откраднато от работата ми в университета време прекарвам в Момчиловци.

– Споменахте за университета. Сега вие работите като изявен учен-геолог. Да се надяваме ли, че ще напишете за списанието нещо около геологията и геолого-проучвателните проблеми на родните Родопи.
– С удоволствие, стига тов да ви интересува. Родопите трябва все по-задълбочено и точно да се изследват и още по-пълно да се използват.

– Тъй като в песента има и гастрономически момент, позволяваме си да ви запитаме – кое е вашето любимо ястие?
– Наистина много обичам и апраци***, но любимото ми ястие е клин с тиква. И на село моите близки с това ме посрещат.

– Какво ще пожелаете на нашите читатели
– Първо, здраве и живот, и второ, до край да си вършат работата, а не каквоно наш Тьодя.

автор на интервюто Светла Александрова
автор на рисунките Борис Димовски

* – навсякъде в това интерю е използвана думата „курбет“. Вероятно това е преиначен местен изговор на думата „гурбет“, която значи работа далеч от родното място с цел печалба. Моята баба Мария Тарашева например, цял живот казваше „гурбан“, вместо „курбан“.
** – интервюто е направено в края на 1981 г. Георги Мандов е роден през 1931 г. и умира през 2014 г.
*** – родопски постни сарми

ОРИГИНАЛЕН ТЕКСТ НА ПЕСЕНТА

Още не са зора зазорила
торнал Тьодю на курбет да иде.
Майка му сбрала полан тас с апраци
и цал мисаль с офцени колаци.
Ага е стигнал Кърджалицкен камень,
соднал Тьодю прогима да прави.
Та отапанил полан тас с апраци
и мисален сас офцени колаци.
Ага затросил пунгена с тютюнен,
забурил е Тьодю в новине патуре.
Та са ворнал Тьодю да я зоме
и са своршил Тьодюму курбетян.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Георги Мандов разказва за написването на текста на песента „Торнал Тьодю“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

История на песента Торнал Тьодю - Туристически пътеводител

Георги Мандов разказва за написването на текста на песента „Торнал Тьодю“