Той започва от местността Клувията и преминава през каньон с няколко тераси, който се преодолява с помощта на въжета и стълба. Следва движение по сухото дере и отбиване на запад към стръмния склон по пасажа, познат като „40-те кълки“.

След „Кълките“ пътеката отново поема на югоизток. Следва нов завой на запад и достигане до аптечка и пейка. Продължава се през иглолистна гора в посока югоизток и вече сте на билото на премката между върховете Писарица и Статюви.

Оттук вече решавате накъде да поемете – към хижата, към върха, към пещера Добростански бисер или към село Добростан.

Материалът Пешеходен маршрут N1в Биосферен парк „Червената стена“ – Местност Клувията – местност Кабата – Добростански рид, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Може да паркирате колата си на някой от паркингите в манастира и да се надявате, че вратата за стопанския двор е отворена, защото от там е единственото място, от където може да стъпите на пътеката.

От оградата на стопанството трябва да преминете през малка дървена вратичка, която ще намерите лесно. След вратата пътеката става трудно различима и на места много тясна, но следвайки логиката на придвижване успоредно на реката, няма как да се объркате.

В началото, в рамките на около 300-400 метра пътеката набира доста височина, след което през дърветата виждате завода за минерална вода „Бачково“, и започвате спускане. След известно разстояние има разклонение, но вие хващате горната пътека, която не след дълго ще ви отведе до първата чешма по маршрута.

За съжаление не може да разчитате на нито една от чешмите по маршрута, защото от годините те са или спрели, защото водата им е тръгнала другаде, или са пресъхнали, или са сезонни. Със сигурност обаче лятото и есента те не функционират. В манастира има много чешми, така че едно количество от 3 л вода за този преход е нормално, за да сте сигурни, че няма да бъдете неприятно изненадани.

От тук пътеката става широка, укрепена по деретата и ясна. Проблем са многото паднали дървета, но с малко почистване на клоните от тях има широки процепи, през които се минава без проблем. Имате няколко разклонения на пътеката, но вие винаги поемате по горното.

След още 15-20 мин, през които минавате над завода за минерална вода, достигате до „Голям буков дол“. Тук има равно място с чешма, и няколко хранилки за диви животни. Чешмата също не работи. От тук се разклоняват два пътя, вие хващате по долния, който е по-широк и на метри над него има изградено ловно чакало.

тук може да поръчате указател „100 туристически маршрута в община Асеновград“

Не след дълго пътя отново се разклонява, а вие трябва да хванете горната посока, защото долната ще ви отведе до реката. Следва изкачване, след което започвате спускане. От широката пътека се отделя по-малка, която на серпентини ви отвежда стръмно надолу. След около 200 м достигате до бетонния басейн и каптажа в началото на пътеката за водопад „Сливодолското падало“.

Въпреки че пътеката от манастира до тук не е ползвана от години и на места е почти заличена, храстите са започнали да я превземат и има много паднали дървета, с малко усилия тази отсечка може да стане чудесна връзка между манастира и водопада и отваря възможност за пълен кръг Бачково – хижа Марциганица – Бачково.

От тук продължавате нагоре сред чудни бигорни форми и красиви каскади и малки водопадчета. Маркировката тук е двойна – жълта за местност Сливово и синя за водопада. Преминавате през къща, буквално кацнала на бигорната скала. Пред нея има пейка за отдих, а на оградата гордо стои табела „Улица „Гранична“. Говори се, че преди години, когато тук е имало повече къщи и рибарници, наистина те са били обединени в тази улица, а „Гранична“ се нарича, поради факта, че Сливодолското дере е граница между общините Лъки и Асеновград.

След като преминете по мостче от другия край на дерето, започвате изкачване. Преминавате и по пасаж, обезопасен с метални въжета. Предстои равна отсечка и достигате до зелена барака. Пред нея има пейки и кът за отдих.

Продължавате с изкачването и след два нови моста, достигате до мястото, където двете пътеки се разклоняват.

Тук оставате само по жълта маркировка и табели с логото на хижа „Марциганица“. По табелите имате QR код, който може да сканирате и в страницата на хижата да научите подробности за маршрута. Поемате в посока югозапад. Изкачването е наистина сериозно, затова дайте по-спокойно темпо.

След около 300 м, в които качвате около 150 м денивелация, достигате до панорамна скала, от където виждате каньона, в който се намира водопада. Наистина мястото е чудесно и подходящо за снимки.

От тук до Сливово има 2.3 км, в които трябва да изкачите около 350 м денивелация. В началото се движите изкачвайки се, след което преваляте склона и започва хоризонтална отсечка сред букова гора. През цялото време захождате от североизток-изток огромната снага на връх „Логудьово“ – 1310 м.

„Указател на църкви, манастири, параклиси, аязма и войнишки паметници в община Асеновград“, който може да поръчате тук

Стигате до местност „Лочката“, където преминавате пейка и  чешма, която представлява дълга тръба, издадена между камъни. Тя е сезонна и през дъждовните месеци тече. От тук влизате в дере по което се движите няколкостотин метра, след което завивате наляво и нагоре през рядка и стара букова гора. Следва изкачване и излизате на поляните на „Сливово“. Тук ще видите черен път на който излизате и по който продължавате. В обратна посока той води до подножието на връх „Логудьово“.

На това място се сливате със зелената маркировка, която е маршрута от хижа Марциганица до хижа Пашалийца. След 800 метра изкачване сте в подножието на връх „Карена“ (Кореня) 1234 м, който ви предлага страхотна 180 градусова панорама към западните склонове на рида „Градище“ и към „Радюва планина“ в частта и между село Югово и град Лъки.

След няколкостотин метра достигате голяма поляна. Тук се отделяте от черния път и започвате да си проправяте път сред паднали дървета към каньона, който отделя „Пенчов връх“1456 м (Дива вода) с връх „Червената стена 1500 м.

тук може да поръчате указател „Посоки – 40 маршрута в община Асеновград“

Тук има две чешми, познати като „долната“ и „горната“, но не разчитайте на тях, тъй като са сухи.

След голям завой, в който се спускате, достигате до нов кът за отдих с аптечка за първа помощ. Тук сте на близо 1200 м. надморска височина, а над вас гордо извисява снага връх „Червената стена“.

Следвайки пътеката излизате от гъстата смесена гора и навлизате в голямо дере със стара букова гора. Не след дълго достигате поредната маса с пейки. След тях започва и голямото спускане, познато на планинарите като „40-те кълки“ или „Кълките“. Серпентините, които прави пътеката са около 40, затова и пасажът носи това име.

В долната част на „Кълките“ отново може да починете на маса с пейки. Вече сте в каньона (познат като „Клувийското дере“), който започва в североизточното подножие на „Пенчов връх“. След около 800 метра достигате до най-тясното пространство на каньона, което е обезопасено с метални въжета и стълби. В рамките на около 40 метра преминавате през 4 стълби – 3 вертикални и една хоризонтална.

От тук, на най-неочакваното и на пръв поглед безумно място започва пътека, която в последствие се разклонява и едната води до „Дамгала гидик“ 1395 м между „Анкина скала“ и връх „Червената стена“, а другата извежда до североизточното подножие на връх „Червената стена“. И двете пътеки са неприемливи за евентуално изкачване, заради терена, лошата маркировка и сипеите.

тук може да поръчате пътепис-пътеводител „По пътя на мечтата“ (Ком-Емине или 17 дни по билото на Стара планина)

След стълбите и въжетата достигате до дървената арка с надпис „Резерват „Червената стена“. Тук вече може да разчитате на голяма беседка за отдих и вода от Аязмото с вековни чинари „Покров Богородичен“.

Следва черен път, който след 2 км ви отвежда до бивш пионерски лагер, където може да видите началото на красивите Бачковски водопади и голямата поляна с „Еленина чешма“.

Единия вариант е да продължите по жълтата маркировка в ляво, която ще ви отведе до Костницата, а след това до мястото от където сте тръгнали при входа на Бачковския манастир, а другата ще ви преведе край дерето с водопадите и през няколко вили ще ви закара точно над ресторант „Водопада“ и по стълбички ще излезете на търговската алея пред манастира.

Обща дължина на маршрута – 23 км
Водоизточници – 3 (пресъхващи)
Обща положителна денивелация – 1600 м
Време за преминаване – 8-10 часа
Трудност на маршрута – висока

ОТ ТУК МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ МОИТЕ КНИГИ
натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Пешеходен маршрут Бачковски манастир – Сливодолско падало – местност Сливово – пещера Добростански бисер – пасаж 40-те кълки – Клувията – Бачковски манастир – рид Добростански, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.