В началото на село Широко поле, в дясно и нагоре се отделя черен път, който започва да криволичи сред иглолистна гора. В рамките на няколко километра той ви отвежда до няколко уширения, които са и стартовата точка за изкачване към крепостта. Тук надморската височина е 320 м.

Тръгвате по изкачващ се нагоре каменист път. В рамките на няколко големи завоя, се движите ту през борова гора, ту през открити пространства, за да достигнете до заравненото пространство при крепостта. Най-високата точка е 580 м. и гледките, които ще видите ще ви убедят, че неслучайно мястото е стратегически избрано за крепост.

Времето за преминаване на маршрута е около 1 ч. в спокойно темпо. Заредете се добре с вода, защото чешми по маршрута няма.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Средновековна крепост Моняк край град Кърджали – община Кърджали, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Какво е привлякло древните хора на това място в средата на  долината на Перперешка река!  Съчетанието на вода, плодородна почва и скали, опиращи в небето или нещо, за което днес нямаме сетива! Каквото и да е то, накарало е хората да носят дарове в глинени съдове, глинени фигурки, каменни сечива, да ги полагат в естествените скални пукнатини, наричайки ги на боговете от края на V хилядолетие пр. Хр.

В късната бронзова епоха, ІІ хил.пр.Хр. свещеното място е преоткрито. Започва упражняването на нови култови практики и ритуали. Започва и в продължение на векове се оформя огромен култов комплекс, изсечен в скалите, включващ стотици помещения, като са отнети хиляди тонове камък. Към края на старата и първите векове на новата ера градът добива своя завършен вид. Той се състои от крепост на върха, Акропол;  укрепен Дворец-светилище, както и северно и южно подградие.

Естествен скален разлом, оформен като коридор със стъпала по пода, започва от основата на скалния венец и довежда до крепостната стена, опасваща Дворецът – светилище. На площ от няколко хиляди кв.м. са разположени няколко десетки помещения, свързани с коридори и стълбища. Широк коридор разделя Двореца на две несиметрични части. Западната е заета от по-малки по размери едноетажни помещения. На изток се развива представителна зала с ширико предверие, в западната част на което се намира изсечен в скалите трон. На изток, поради денивилация се развиват два етажа, изсечени в скалите. На североизток се развива крило, в което се намират едни от най-ранните изсичания- три фурнообразни ниши с нарастваща на север големина. Северозападната част на комплекса е заета от монументално помещение, с овална форма,без покрив. В самия център  е изсечен пирамидален постамент, завършващ с величествен кръгъл олтар, с приблизителен диаметър 2,50 м.,чиято повърхност е обгорена от многобойните опалвания.Тази зала е била сърцето на прочутото светилище на Дионис-Загрей, в което се извършвали прорицания, според свидетелството на Херодот. Тук, според разказа на Светоний , бащата на Октавиан Август, получил предсказание за бъдещето на своя син. Авторът разказва, че когато жрецът излял виното върху горящия огън, пламъкът се издигнал толкова високо, колкото когато преди векове в светилището бил Александър Велики.

Последните проучвания разкриха две изключително интересни сгради, намиращи се в южното подножие на хълма  – голяма трикорабна базилика от средата на V в.с живот до ХІV в.,преустройвана многократно и цистерна, изсечена в скалите, осигуряваща вода за южния квартал.

През последните години окончателно бе проучена крепостта на върха – Акропола. Тя е построена върху останките на древното светилище, което е обхващало цялото било. Множество скални олтари от къснобронзовата и ранножелязната епоха са органично включени в основите на изградените постройки. Стената, изградена от старателно оформени каменни блокове, е с дебелина от 2,5 м. Тя обхваща върха от всички страни, по трасето и са запазени основи на кули други фортификационни съоражения. Крепостта е имала три входа.Особено монументална е Южната порта, която е изсечена в монолитната скала. Укрепената площ е била заета от жилищни и обществени сгради, разделени от улици, изсечени в скалите. Централната част е заета от градския площад. В източната му част бе разкрита базиликална сграда, изсечена в скалите. Възникнала като езически храм, след приемането на християнството тя е превърната в църква, като от изток е изградена масивна апсида. От запад в сградата се е влизало чрез два изсечени в скалите монументални портала, със запазени отвори за двукрили врати.

На запад от предхрамовия площад се намира изсечена в скалите улица, с елегантна колонада, водеща до т.н. Малък дворец. На север от нея са разкрити основите на голяма представителна сграда. На запад се намира най-ранната църква, еднокорабна,с елегантни пропорции и изящен каменен амвон, която може да се свърже с мисията на епископ Никета Ремесиански, наложил християнството в Родопите. В близост е разположено голямото скално водохранилище, осигуряващо вода в периодите на обсада.

На северозапад е разкрит изцяло един от жилищните квартали, състоящ се от каменни сгради с приземи, стопански и складови помещения.

Крепостта запазва своята важност и през Средновековието. В края на ХІІ в. Акропола е превърнат в мощна крепост , изградена е вътрешна крепостна стена, която превръща западната част в цитадела.  На изток се проследява плътно застрояване от едноделни и двуделни полувкопани жилища, в които на място се откриват хромели, части от огнища и други елементи от интериора. Крепостта е контролирала един голям и гъсто населен район, в който основно място за заемали рудниците за добив на злато, намиращи се само на няколко километра югозападно.

През 1339 г. в писмо на Вселенския патриарх Перперикон е означен като център на епископия със значителни възможности. Епископът бил толкова богат, че му било наредено да изплаща пенсията на обеднелия митрополит на Филипи.

В 1343 г. в гражданската война във Византия  се включва и  цар Иван Александър, който праща експедиция за завоюването на Ахридос. Превзет е Перперикон,  където е назначен царски архонт, но скоро крепостта е завзета от Йоан Кантакузин, чиито съюзници наемниците на Умур често  извършвали грабителски походи, довели до западане на живота в крепостите и селищата в Ахридос.След падането на Димотика през 1362 г. и последвалото нашествие на османците крепостта е превзета и опожарена и тук е устроен един от военните лагери на завоевателите, просъществувал вероятно да 80 – те годни на ХІV в.

бектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.

източник www.visitkardzhali.com

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Археологически комплекс Перперикон – община Кърджали, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

По сведения на византийския хронист Георги Акрополит през есента на 1254 г. (по времето на цар Михаил Асен) българските войски навлизат в Родопите и, без да срещнат съпротива, превземат редица крепости, между които и крепостта Ефраим (Ефрем), която се намирала най-близо до Адрианопол (днешния Одрин).

Крепост Ефраим е нападната, плячкосана и унищожена от Умур бег Айдъноглу, който по време на Гражданската война е съюзник на претендента за трона Йоан Кантакузин. Вероятно това се случва през 1345 г., след което крепостта окончателно престава да съществува.

Специфичното за нея е, че е проектирана около четири големи скали, които наподобяват кули, и по този начин укреплението е оформено около естествения ландшафт. Ефраим е била една от важните крепости в района – част от защитните съоръжения по течението на Арда, които са имали за цел охрана на търговските пътища.

Визуалната връзка с крепост Моняк е позволявала между двете крепости да съществува ефективна система за бързо известяване чрез предварително уговорена система от димни и светлинни сигнали.

Жофроа дьо Вилардуен – генерал и летописец на Четвъртия кръстоносен поход – споменава крепостта:
„С цялата си армия регентът Анри язди срещу течението на река Арт (Арда) и достига до крепостта Фраим (Ефраим).“

Началото на кръговия маршрут до крепостта започва от уширение край пътя, намиращо се между село Рабово и стената на язовир „Студен кладенец“. На мястото могат да паркират 6–8 автомобила; в края на уширението има и пейка.

Имате два възможни подхода. Можете да започнете кратко изкачване сред борова гора по пътека, която започва вдясно от пътя на около 20–30 м след уширението (в посока към язовира). Другият вариант е да повървите 100–150 м и да достигнете горски път, също вдясно от пътя. Пътеката се влива в горския път в непосредствена близост до трасето на електрическите далекопроводи. Там обръщате посоката на движение наляво и виждате широка просека по очертаващо се ребро, а скалите на крепостта са пред вас. Тук се забелязва и положена маркировка (успоредни червено-бели ленти), указваща границите на защитената местност.

В рамките на около 5 минути се движите по ясна и широка горска просека. Достигате до място, където ясно се вижда как пътека се отделя вдясно от просеката и започва да се изкачва. След няколко минути сте пред голям запазен пасаж от крепостна стена с дължина около 25–30 м и височина между 4 и 5 м. В левия край на зида има процеп, през който може да се премине; тук има и каптаж и малка чешмичка, свързани с метална тръба. Това е мястото, откъдето можете да затворите маршрута на връщане.

Продължавате край крепостната стена, която остава зад вас. Следвайки терена и сравнително добре различима пътека през открито пространство, се насочвате към малка седловина между две възвишения. Достигайки горната част на откритата площ, поемате вдясно и нагоре по ясно различима пътека, която навлиза в гората.

След няколко десетки метра достигате до нови запазени пасажи от зидове. Тук наклонът се обръща и навлизате в полузатворено пространство между две скали – естествени кули. Вдясно, покрай скалата, има пещера, която е била естественият водоизточник на крепостта. На няколко метра под нея се вижда още един запазен пасаж от зидове. Вляво от тях започва открито пространство, в края на което има панорамни скали, а надолу се вижда спускаща се в гората пътека. Тя ви отвежда до процепа в крепостните зидове, до който сте достигнали на идване и където се намира чешмичката с каптажа. Преминавате през процепа, затваряте кръговия маршрут и се спускате по обратния път до уширението за автомобили.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Средновековна крепост Ефраим – мистичната твърдина, кацнала над река Арда е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Перперикон сред мъглите на Източните Родопи (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Крепостта има пряка визуална връзка с крепост Моняк, което я обуславя като част от крепостите, свързани като система за известяване с огнени и димни сигнали.

Името Вишеград означава „Град на високото“. (С)више – високо.

Перперикон – величието на тракийските владетели 2016 (галерия)

Смята се че тук за император на Латинската империя е коронясян Анри Фландърски, който е брат на Балдуин, пленен от цар Калоян в битката при Адрианопол (Одрин) през 1205 г.

Към момента достъпът до крепост Вишеград е свободен, но ниската хигиена в крайните къщи на едноименното село прави гледката и пейзажа крайно неприятен с огромното количество отпадъци.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Средновековна крепост Вишеград край град Кърджали – община Кърджали, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Перперикон – свещеният град 2006 (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.