Материалът В околностите на махала Горна Мурга – рид Синивръхски, Западни Родопи (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Официално вписано като махала през 1878 г., до 1959 г. се води административно към Кърджалийски окръг, а от тогава до днес е зачислено към община Черноочене. Старото име на селото е Мурга одасъ. В разговори с местни хора, става ясно, че думата „одасъ“ е производна от „стая“, но думата „мурга“ няма значение и превод нито от турски, нито от български език. Как и защо е произлязло името на селото не е ясно.

Възможно е, отпадането на буквата „с“ от началото на много български думи да е довело до грешка, която обаче се е наложила като устойчив мезотопоним. „Смурга“ значи черна, мургава. Намиращото се в близост малко дере Карамандере (Черна долина) води със себе си логичната връзка за името на селото.

Една от махалите към село Мурга е „Горна Мурга“. Намира се на красива тераса в югоизточното подножие на връх „Каратепе“ 1032 м. и се състои от около 15 къщи, повечето от които вече полуразрушени. От тук се вижда село Мурга, както и останалите две махали към него – Изет и Хаджи Бекир.

Към днешна дата тази махала е практически мъртва. В последните години, три от най-запазените къщи се срутиха, а единствената запазена къща се намира в най-северния край на махалата.

Тъжна е историята на тези малки родопски махали. Децата, които за последно са се родили там, са се разпръснали като ято в различни части на България или Турция. За тях оставят горчивите спомени, че някой, някъде, някога е решил тяхната съдба. Няма човек в района, когото да попитам „защо хората вече половин век и повече ги няма?“ и да не получа отговор:

– Едно време тук беше живо. Ехеее, хора, всяка къща пет и нагоре деца, добитък, пашалък. Направиха ТКЗС-тата, взеха земите и се свърши. Вземеш ли земята, душата взимаш …“.

Не ме разбирайте неправилно, не искам да обвиня никой. Просто някак си престанахме поколение след поколение да обичаме земята си, да се грижим за нея. Прекъснахме живата връзка с природата, а чрез нея и със себе си. Материалното и модерното станаха мото на забързания ни живот. Станахме гости в собствения си дом.

Обичам хората, които живеят в тези райони. Не ги познавам, но ги обичам. Изпитвам към тях огромно уважение за трудолюбието, за борбата с живота, за грижата към стадата им, за огромните житейски премеждия и трудни съдби.

Днес само сивите камъни разказват своите тъжни истории и укоряващо ни питат „защо?“

Материалът Махала Горна Мурга – община Черноочене, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

От махала „Ходжулар“ започваме стръмно изкачване, за да се слеем с широка просека в гората. Поемаме надясно, правим обход и излизаме на по-добре оформен горски път. Започваме спускане и не след дълго достигаме до вриз. Тук преминаваме дере, правим десен завой и отново продължаваме спускане, движейки се успоредно над дерето.

Не след дълго излизаме от гората и виждаме прекрасни гледки на юг и на запад. Пред над се виждат и няколкото постройки в махала Хаджи Бекир.

До нея стигаме по почвен път, а след нея се оформя пътека, буквално изрязана от скалистия скат. Местни хора твърдят, че пасажи от тези пътеки са правени още от римско време.

Преминаваме през гробищен парк, вероятно общ за няколкото махали тук, след което се отделяме в ляво. За около 15 мин сме при няколкото изоставени и полусрутени постройки в махала Горна Мурга.

Тук имате възможност да се насладите на прекрасни природни панорами, но за съжаление разрухата ще остави във вас противоречиви усещания. Сиво, тъжно и някак си вече чуждо и принадлежащо на други, непонятни за нас, съвременните хора времена.

Отново се връщате в началото на махалата, там където пътеката ви е довела. Продължавате по нея и отново се движите по скалист скат сред ниска растителност. Преминавате край вриз и чешма и след около 10 мин достигате до местността „Муса гедик“. Тук има изградена чудесна каменна беседка, напълно подходяща за пикник или за бивакуване при лоши атмосферни условия. На това място се събират пътищата за Горна и Долна Мурга и за махалите Изет и Хаджи Бекир.

Продължавате по горски път, така че беседката остава вдясно зад вас. След около 15 мин с леко изкачване достигате края на масива, който е природна забележителност „Находище на ели – село Мурга“. Тук сте отново до гробищния парк, край който сте тръгнали за Горна Мурга. Затваряте кръга.

След около 10 мин, достигате до ново разклонение и затваряте втория малък кръг, по който сте тръгнали за махала Хаджи Бекир. От тук до началото на маршрута се движите изцяло по трасето, по което сте дошли.

Характеристика на маршрута:

Чешми по маршрута – пет
Денивелация: + 230 м.
Разстояние 8.7 км
Приблизително време за преминаване: 3 ч
Маркировка: няма
Трудност: ниска/средна

Материалът Пешеходен маршрут Махала Ходжулар – махала Хаджи Бекир – махала Горна Мурга – Синивръхски рид, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.