В подножието на Бойник е закътана махалицата Метла (Дервишкьой). Административно тя се води към село Долна кула, община Крумовград и е една от четирите махали на селото.

В махалата има около 40 къщи, но към момента там живеят постоянно под 10 човека. Основния поминък в близкото минало е бил тютюнът, но днес хората са се ориентирали предимно към отглеждане на крави.

Край махалата има дере, което захранва три красиви водопада – Кара ин (Водопад на сътворението), Горен казан и Долен казан. Именно те са перспектива в Метла да се използва икономическата възможност от нарастващата популярност на водопадите, чрез поява на места за хранене и настаняване и продажба на сувенири.

Освен това, районът е приказно красив и е еманацията на Източните Родопи в онази и част, която е предпочитана от мнозина – изумителни скални форми, скалист ландшафт и разседи, през които текат красиви реки.

Махала Метла е възможност за вело и пешеходни маршрути. Единия от тях е кръгов от махала Джанка, пресича река Крумовица и е с дължина около 15 км. Втория е линеен и започва от село Нановица, преваля билото на рид Бойник, спуска се до махалата и се връща обратно в Нановица. Неговата дължина е около 27 км.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Махала Метла (Дервишкьой) към село Долна Кула – община Крумовград, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Махала Метла е една от няколкото махали на село Долна Кула, община Момчилград. Като всяко едно от всички 470 населени места в област Кърджали, животът тук е подчинен на трудолюбието и грижата за животните и земята. Край махалата тече малко дере, а разтапящите се снегове и проливните дъждове пълнят с живот района. На около 15 минути пеш над Метла, е разположен красивия водопад, наричан от местните „Кара Ин“, но все по-устойчиво като туристически мезотопоним става името „Водопад на сътворението“.

Малко под селото, на около километър, преди вливането на това малко дере в река Крумовица (втория по големина приток на Арда след река Върбица), водата е изсякла невероятни форми. Сред скалите си пробиват път и два прекрасни малки водопада – Горния казан и Долния казан.

Това е дядо Абдурахман. Той е на 80 години и за него водопадите край махалата са източник на енергия и смисъл в ежедневието. Преди години, когато никой не е знаел за тях, присъствието на чужди хора в тези затънтени махали на Стръмни рид в Източните Родопи е било цяло събитие.

– На мен ми викат „турист“ – казва бай Абдурахман, катерейки се като коза и изпреварвайки млади туристи по най-стръмните чукари – питай за „турист“ и при мен ще те докарат.

През целия си живот, хората тук са гледали тютюн. Имало е и мелница.

– Аз бях помпаджия и отговарях за напояването. Мина ни живота в работа. Сега младите са по Европата, а ние сме тук. Но всичко си имаме с моята баба. Тя е пет години по-малка от мен. На 75 е.
– Колко човека живеете постоянно тук?
– Осем, но сме стари вече всички.

Минаваме край бик и крава, който са скрили с телата си малкото теленце, родено буквално преди часове.

– Животни имаш ли?
– Нямам, само градина. Стари сме вече за животни.

Чудя се, скочи от центъра на селото, развали си рахата. Да дойде, да разходи хора, да им разкаже, да им покаже.

– Има ли хора за водопада? – продължавам разговора
– Гьотере. Вече и с рейсове почнаха да идват. За нас добре, живот има, хора, мохабет.

Споделя ми още, че не разбира какво толкова има да гледат хората. Той цялото си детство е прекарал по вировете, целия му съзнателен живот е преминал край ромона на реката. Пък сега хора чак от София идват да гледат, диви се дядото.

Разказвал съм ви и за хората от село Лисиците, чиито живот се разнообрази неимоверно след популяризирането на района. При бай Абдурахман положението е същото. Ето как туризмът има и своя невероятно значим социален ефект.

Тръгвам си оттук, сигурен, че махала Метла ще стане още по-популярна дестинация. Бай Абдурахман пали цигара, маха ни за лек път и обръща глава в посока дерето с водопада. Сигурно си казва „Луди хора. Какво пък толкова?“. Но пък се усмихва доволно и благо. 

Материалът Бай Абдурахман от момчилградската махала Метла е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.