Международен маршрут Е8 - Туристически пътеводител

Хижа „Свобода“ – рид Крушевска планина, Западни Родопи

ustremeni — Mon, 13 Jan 2025 18:09:45 +0000

Хижата започва да функционира през 1948 г. Намира се в подножието на връх Свобода и няколкото маршрута, които се пресичат на това място, я обуславят като важен туристически кръстопът. Красивата природа в района е допълнителна наслада за сетивата за всеки планинар, посетил района.

Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 35 места с външни санитарни възли и умивални. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, отоплението е с печки на твърдо гориво. Разполага с туристическа кухня и столова.

Хижата е поддържана в образцово състояние.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Хижа „Свобода“ – рид Крушевска планина, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Митичната пътека през Карипов камък, която пести 4.5 км по маршрута „Рила-Родопи“ в Синивръхския рид на Западните Родопи

ustremeni — Wed, 06 Nov 2024 04:43:26 +0000

През 2018 г., маркирайки отсечката Инкая – връх Мараулника (Е8 – червено) и отсечката от премката под върха до връхната точка на Сини връх 1537 м., превалихме върха и тръгнахме по следите на стара пътека, която се спускаше по южните склонове на върха, и излизаше до „Бекировия хан“ (днес ловна хижа Инкая). Тази пътека пести около 1:30-2 ч. и 4.5 км. от отсечката, свързваща хижа Свобода и хижа Сини връх. Тогава стигнахме до стари маркировки, остатъци от пътека и няколко избледнели табели. До там. В един момент пред нас се изправи стена от паднала дървесина без никаква надежда за продължение. Естествено се отказахме от намерението си да я преминаваме, но тя остана като въпрос, на който нямаме отговор.

През 2020 г. реших да направя преминаване на тази митична пътека, знаейки, че няма да е лесно. Реших да направя това от долния край на пътеката, който започваше от пътя за село Три могили. Поне така показваха старите карти.

Оказа се, че на един завой (там където следата от картата водеше) има стара просека. Аз не виждах нищо различимо, но реших да пробвам. Шмугнах се в гората и продължавах да съм убеден, че тук пътека е нямало. Склонът е сериозен, растителността гъста.

Изведнъж на едно дърво видях стара червена марка. Много стара. Значи наистина е имало пряка пътека. Продължих сред гъстата гора и достигнах до скалите, изписани като „Карипов камък“. Тук има няколко ниши, които са чест домакин на сърни и прасета.

Заходих отдясно скалите, защото се оказа, че от ляво има непристъпни отвеси и изведнъж попаднах на стара избеляла табела. Тук пътеката (ако може да се каже така), завиваше в посока изток и започваше да се оформя много добре сред иглолистната гора (навремето засаждана изкуствено).

След известно време обаче, нова стена от паднала дървесина и никакъв шанс за продължение.

Важно е, че след това обследване разбрах, че пътеката я има, макар и само като запазени пасажи и това е чудесна опция за планинарите. Реших да помисля за нейното възстановяване в бъдеще, още повече, че по стари карти маршрутът й е трасиран повече от удачно и за около 45 мин излиза на поляните под Сини връх.

След като преминахме със служител на ДГС Асеновград и той видя района на техните карти, се оказа, че част от пътеката преминава през частни гори и за съжаление това направи реализирането на намерението ни за почистване на тази пътека невъзможно.

Началото на „пътеката“

Първата маркировка

Карипов камък от изток

Гледка от горната част на Карипов камък

След Карипов камък пътеката е ясно различима, но много голям горолом прави преминаването нагоре невъзможно

Материалът Митичната пътека през Карипов камък, която пести 4.5 км по маршрута „Рила-Родопи“ в Синивръхския рид на Западните Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Пешеходен маршрут Село Мугла – хижа Чаирски езера – Рид Чамлия, Западни Родопи

ustremeni — Mon, 20 May 2024 15:46:06 +0000

Този маршрут започва от центъра на село Мугла. Още от своето начало той е „ударен“, като в рамките на около километър и половина изкачвате 300 м. + денивелация. След гората, в която се движи първата част на маршрута, излизате на красиви открити пространства с перспектива към голяма част от рид Мурсалица и двухилядниците по билните части.

От тук виждате и село Чамла, което днес е обезлюдено, но със своята височина от 1650 м. е обявено за най-високо разположеното село в България.

Ето кои са трите най-високо разположени села на Балканския полуостров

Започвате плавно спускане и преминавате край голям овчарник. В този район винаги бъдете нащрек за овчарски кучета. Местното население няма инстинктите на градския човек и обикновено неглижират възможностите за конфликт между планинари и кучета.

След стръмно спускане по почвен път в иглолистна гора, отново излизате на равни открити пространства. След този равен пасаж от маршрута има кратко изкачване и отново преминавате през превал, след който до хижата ви предстои само спускане. Тук има чешма и голяма беседка.

Панорамна площадка „Вълчи камък“

Спускайки се към хижата, виждате красиви панорами на запад. Не след дълго пред вас се появява и първото от Чаирските езера. На около 20 минути след него е и едноименната хижа.

разстояние: 3.6 км
денивелация: + 330 м. / – 260 м.
чешми по маршрута: две
маркировка: червена (част от Международен туристически маршрут Е8)
степен на трудност: средна
приблизително време за преминаване: 1:30 ч.

Материалът Пешеходен маршрут Село Мугла – хижа Чаирски езера – Рид Чамлия, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Хижа „Перелик“ – Рид Карлък, Западни Родопи

ustremeni — Fri, 02 Feb 2024 19:01:43 +0000

Хижа „Перелик“ (1920 м. н.в.) е построена през 1936 г. За това свидетелства надпис върху каменна плоча над входната врата „ХИЖА ПЕРЛИКЪ 1936 г“.

Архитектурата е класическа за голяма част от хижите, строени от 30-те години до към средата на миналия век. Каменна, двуетажна сграда с двускатен покрив. Подобна е архитектурата и на хижи като „Момчил юнак“, „Бенковски“, „Борова гора“, „Мусала“ и много други.

Хижа Перелик се намира на трасето на Международния маршрут Е8 (Рила-Родопи) и е любима дестинация за хиляди планинари. От хижата може да поемете по Переликското било и след изкачване на връх Орфей (2188 м.) може да се спуснете към хижа „Ледницата“, село Гела или село Мугла.

Вариант за друг маршрут е да достигнете по билото до връх Шабалиева каба и по синя маркировка да се спуснете до мугленската махала Касъка.

Може да изберете и обратната посока и да отидете до местност Смолянски езера и едноименната хижа. Може да се спуснете и до Каньона на водопадите, а може да идете и до Солища или Стикъл. Имате наистина много възможности, а хижата е кръстопът на почти дузина вариации.

Капацитетът на хижа „Перелик“ е едва 25 места, но двете бунгала в съседство осигуряват още 10 за летния сезон.

До тук имате възможност да се придвижите с автомобил ако нямате физическата възможност да проведете пешеходните преходи. В района е истински рай за любителите на гъби и боровинки.

Материалът Хижа „Перелик“ – Рид Карлък, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Ловна хижа „Аква тепе“ – рид Градище, Западни Родопи

ustremeni — Wed, 24 Jan 2024 15:56:34 +0000

Ловна хижа „Аква тепе“ се намира в рид Градище в Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, части от който попадат на територията на цели три общини – Асеновград, Лъки и Баните. Поради стръмните му склонове и многобройните урви, тук туристически маршрути почти няма, разбира се изключвайки Караджов камък и Кръстова гора.

В най-източните части на рида, там, където е вододела между реките и деретата, вливащи се в Марица и Арда, преминава и маркиран туристически маршрут. И то не какъв да е, а преминаващ през цяла Европа. Това е Международен туристически маршрут Е8, започващ от Северно море и завършващ при Босфора. На територията на България този маршрут започва от Боровец и завършва при село Мезек.

Този маршрут преминава и по едни от най-дивите погранични райони между Източните и Западните Родопи. „Аква тепе“ е заравнено място, оградено с малки, обрасли в иглолистна гора върхове. До тук може да се стигне от ловна хижа „Инкая“, от Кръстова гора или село Мостово, както и от пътека започваща от пътя за село Загражден.

Хижата е голяма и нейната функция е да се използва за ловни излети. Все пак, от чиста солидарност и добри намерения, има възможност за евакуиране при лошо време и за преминаващи туристи. Има две помещения, които са отворени и в тях може да се пренощува, както и да се запали печка при студено време.

Понеже за преминаващите Международния маршрут, най-близкото място за настаняване от юг е хижа Свобода (на около 15 км), от север задачата става с много неизвестни, тъй като хижа „Сини връх“ не приема (или поне не ми е известно официално да приема) туристи, а хижа Буково отдавна нямам информация да работи, то от Аква тепе до хижа „Аида“ (следваща спирка по маршрута) са близо 45 км. Това прави невъзможно планиране за преминаване с няколко бивакувания едно след друго, без възможност за създаване на хигиенни условия.

И така, колкото и да е парадоксално, хижите, които са изградени за отдих и нощувка на пешеходните туристи бяха разграбени, узурпирани и продадени, а хижите, строени от и за ловците, солидарно предлагат покрив над главата за планинарите и то безплатно.

Материалът Ловна хижа „Аква тепе“ – рид Градище, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Най-високо разположеното село на Балканския полуостров се намира в българската част на Родопите

ustremeni — Wed, 24 Jan 2024 12:27:44 +0000

На снимката виждате село Бозево (Бозьова). Населено място тук има още от преди около 200 години, но официално от 1980 г. то е село. С население към момента от около 50 човека, то отстои на 40 км от Велинград, в територията на чиято община е.

Бозево се намира високо в планината. Толкова високо, че неговите 1580 м. го правят е най-високо разположеното населено място в България. До тук асфалтов път няма, има черни пътища, по които хората се придвижват с високи автомобили. Популярно средство за транспорт са и моторите. От тук минава и Международния туристически маршрут Е8, започващ от Северно море и завършващ при Босфора. Отсечката, която преминава през България, е от Боровец до Мезек и обхваща част от Рила и целите Родопи.

През годините има много неверни твърдения, че село Манастир 1520 м. (община Лъки) е най-високото село в България и на Балканския полуостров. Не само, че не е, а дори е и на трето място след село Орцево -1570 м (намиращо се в близост) и село Бозево, за което днес ви разказвам.

Общото между трите села е, че се намират в българската част на Родопите. Другото общо е, че наистина това са трите най-високо разположени села на Балканския полуостров. Оставам с уговорката, че според данни на Уикипедия село Самарина в Гърция е по-високо от село Манастир с един метър, но фактът, че Манастир е разположено на склон и горните къщи са доста по-високи от 1450 м. приемаме Манастир за по-високо от Самарина село.

Ако обаче трябва да приемем, че махалите са съставна част от селата, а не са отделни населени места, махалите към село Бабяк и Орцево са разположени на над 1600 м. надморска височина.

Иначе най-високо разположеното населено място в България, към момента обезлюдено е Чамла, намиращо се над селата Гьоврен и Мугла в рид Чамлия в Западните Родопи. Неговата надморска височина е между 1630-1650 м.

Класацията на най-високо разположените села в България:
село Бозево (Бозьова) – 1573 м
село Орцево – 1555 м
село Манастир – 1449 м

Класацията по държави на Балканите допълват:
Гърция – село Самарина – 1450 м
Северна Македония – село Лазарполе – 1350 м
Сърбия – село Църнощица – 1316 м.

Материалът Най-високо разположеното село на Балканския полуостров се намира в българската част на Родопите е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Пешеходен маршрут Село Жълт камък – проход „Клисе куле“ – Синивръхски рид, Западни Родопи

ustremeni — Mon, 08 Jan 2024 05:11:45 +0000

Въпреки, че въпросната отсечка е доста далеч от понятието „пътека за пешеходен туризъм“, ще го опиша с идеята, че това е трасе на трансобщински маршрут, свързващ две хижи в две различни общини.

Маршрутът започва от сградата на кметството в село Жълт камък. Маркировката е с жълт цвят и изцяло се движи по асфалтов път. В рамките на 4.5 километра се движите основно сред красива букова гора с малки открити пасажи и смесена гора. Тръгвате от 950 м. надморска височина и стигате до 760 м.

Старото трасе на маршрута, от който отсечка описвам сега, започва от хижа Сини връх, преминава през подножието на връх Семантепе, продължава през село Узуново, преминава от тук, продължава през Памук махала и стига до нефункциониращата вече хижа Буково. Вече може да се каже спокойно, че и хижа Сини връх не работи за планинари, така че може да ползвате отсечки от този маршрут за планиране на еднодневни индивидуални, групови пешеходни или коло преходи.

От хижа Сини връх до село Жълт камък маркировката е успоредна жълта и червена (Международен туристически маршрут Е8 Рила Родопи).

Материалът Пешеходен маршрут Село Жълт камък – проход „Клисе куле“ – Синивръхски рид, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Пешеходен маршрут село Жълт камък – село Узуново – хижа „Сини връх“ – Синивръхски рид, Западни Родопи

ustremeni — Fri, 05 Jan 2024 19:37:16 +0000

Този маршрут е изключително приятен, а обзорните му места са наистина впечатляващи. Той се движи по трасето на Международния туристически маршрут Е8 (Рила-Родопи), който в България е от Боровец до Мезек.

Още такива маршрути са описани в книгата ми „Посоки“ (40 туристически маршрута в община Асеновград), която може да поръчате тук

От село Жълт камък до село Узуново се върви по почвен път, който е напълно подходящ и за леки автомобили.

От Жълт камък до подножието на връх „Домбал“ се движите по широк почвен път почти само по равно и надолу. Достигайки до красиви ливади, оставяте почвения път и по пътека, обозначена с червена маркировка, започвате обхождане на връх „Домбал“ от изток.

След кратко изкачване в рамките на около 150-200 м. излизате на място, където пътеката достига най-високата си точка и започва спускане надолу. Тук сте на панорамната скала „Димкин камък“.

Спускането по пътеката ви отнема няколко минути, преди да се слеете отново с почвения път. Следва плавно изкачване, което в рамките на километър ви отвежда до село Узуново, като преди това преминавате и през красива новострояща се беседка с пейки, маси, чешма и камина.

Цялото описание на маршрута може да намерите в указател „100 туристически маршрута в община Асеновград“, който може да поръчате тук

От село Узуново започва спускане, след това отново изкачване, но всичко е в рамките на едва усещащата се промяна в ландшафта. На около 600-700 м. от най-северозападната махала на селото, която е изоставена, достигате до подножието на връх „Самантепе“ 1133 м.

Поемайки по маркировката, захождате върха от изток, движейки се сред стара букова гора. От тук води и началото си река „Банска“ („Лиловска“), която се разлива в полето край село Искра и там завършва своето съществуване.

След като оставите връх „Самантепе“ зад гърба си, започвате леко спускане, последвано отново от изкачване общо в рамките на около 500 м., след което излизате на асфалтовия път за хижа „Сини връх“. Поемате в ляво и започвате да движите по него, изкачвайки се едва забележимо. В рамките на 1.3 км. той ви отвежда до хижата.

Общо разстояние: 9.7 км
Денивелация: +/- 170 м
Маркировка: жълта, червена, синя
Чешми: 4
Инфраструктура: Пътека, Горски път, Асфалтов път
Приблизително време за преминаване: 3:30-4 часа
Степен на трудност: ниска/средна

ОТ ТУК МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ МОИТЕ КНИГИ
натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Пешеходен маршрут село Жълт камък – село Узуново – хижа „Сини връх“ – Синивръхски рид, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

По стария търговски път „Арпа гидик“ от ловна хижа Инкая до връх Свобода (галерия)

ustremeni — Mon, 01 Jan 2024 20:54:25 +0000

Материалът По стария търговски път „Арпа гидик“ от ловна хижа Инкая до връх Свобода (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.