Материалът Село Лясково – община Асеновград, област Пловдив е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Избира се комитет в състав: свещеник Спас Иванов, Димитър Харитев, Петко Марков и Ангел Славков – църковни настоятели и общински съветници – Вълко Стоянов и Стефан Янков, със задача да се събере доброволна помощ и се преведат решенията на общото събрание.“

Въз основа на чл. 148, т. 4 от ЕКЗ устав се иска разрешение и благословия от Пловдивския митрополит Максим за построяване на нова църква“.

На 14 октомври 1924 г. с писмо N 1683 пловдивският митрополит съобщава, че утвърждава това постановление на църковното настоятелство. Изработва се план за строежа от архитект Манолов в Пловдив. Каменните основи се изграждат от предприемача Тодор Стоилов, но се явяват някои недоразумения и работата по строежа се спира.

На 24 юли 1930 г. се насрочва нов търг. Възлага се на предприемача Христо Лазаров от село Петково, Смолянско, да завърши строежа. Арматурата се поставя от местните майстори Трифон Монев и Иван Костов. Мазилката се възлага на майстора Николай Петров, а касиерът на църковното настоятелство Андрей Милев е натоварен да намери и закупи орехов дървен материал за направа на трон.

През ноември 1933 г. новата църковна сграда е окончателно готова. Тя е трикорабна, едноабсидна базилика с общ седловиден покрив и с купол над средния кораб. Иконостасът е творба на майстора резбар Иван Тосков, а иконите на художника иконописец Ангел Дачев, и двамата от Пловдив.

Официалното освещаване на новата църква „Св. Димитър“ се извършва на празника Димитровден – 1952 г. от патриарх Кирил в съслужение с епископ Стефан от Пловдив, архиерейския наместник в Асеновград М. Христов и енорийския свещеник Васил Ангелов от Тополово, Димитър Балабанов от село Червен, Александър Тонев от Асеновград и Георги Дюгеров от Нареченски бани.

В този храм са служили свещениците Спас Иванов, Васил Ангелов, Георги Дюлгеров, а от 14 октомври 1999 г. служи свещеник Георги Николов. Голям принос за поддържане на храма имат Тодорка Маркова и Димитър Тянков. 

автор д-р Иван Василев

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Храм „Св. Димитър“ в село Тополово, община Асеновград, област Пловдив – Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Село Добростан, община Асеновград – живот на билото на планината (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Обикновено досега представите на посетителите за този исторически паметник се свързваха единствено със запазената двуетажна крепостна църква. Само на специалистите бяха известни съществуващите останки от двойната крепостна стена, повърхностните следи от жилищни помещения и крепостни съоръжения. Със започналите археологически разкопки, които се извършват в чест на 1300 – годишнината от основаването на българската държава, се цели не само да се проучи научно една средновековна севернородопска крепост, но и тя да се укрепи и експонира за хилядите посетители в нейното минало величие.

Главното внимание през 1971 година беше насочено към най-високата част на вътрешната крепост. Бяха напълно разкрити двете съседни водохранилища, една малка крепостна църква, стълби и части от жилищни сгради. Проучванията продължиха на запад и север от голямото водохранилище. Разкопано беше цялото пространство между северната крепостна стена и южния скалист рид над скалата, където е изсечен Асеновият надпис. Разкриха се четири нови помещения, дебел крепостен зид от юг и каменно стълбище, което опира при северния зид на крепостта. Неговото изграждане се е наложило вероятно с преустройствата, които са били извършени по-късно. Добре запазените зидове на откритите помещения дават възможност да се направи опит за по-пълно възстановяване на външния вид на тази част от крепостта.

В новата кампания се разкопаваше най-високата част на крепостта, т.е. цитаделата. Тук теренът е изключително скалист и основите на сградите стъпват върху скалния масив. Стените им са изградени от ломен камък, взет от близката околност. Не случайно тази съседна местност се нарича „Петрич“ от гръцката дума „петра“ – скала, камък. Спойката е бял хоросан, в който се наблюдават слаби примеси от дребни камъчета. Само на едно място са употребени печени тухли. Вероятно там е извършена някаква по-късна преправка. Трябва да се отбележи, че при почистването на насипите се срещат повече късове от тухли. Те са били използвани вероятно при горните части на сградите, които са били двуетажни. Приземните етажи нямат отвори за прозорци. Вероятно те са били използвани за складови помещения, тъй като обикновено в най-добре укрепената част се разполагат водохранилищата и складовете. Подовете на тези помещения са застлани с каменни плочи. На едно от тях той е замазан с хоросан. По всяка вероятност то е било склад за зърнени храни. Покривната конструкция на сградите е била от каменни плочи. Тази традиция е запазена и до сега в съседните села Лясково и Яврово. Многобройният керамичен материал, в повечето случаи фрагментиран, потвърждава предположението, че вторите етажи са служели за жилища.

През миналата година се работи и по разкриването на северната крепостна стена. Беше разкопан участък с дължина 15 м. Тя не е много дебела, тъй като тук е най-недостъпното място. Под нея е отвесна пропаст с дълбочина 60 метра. Тук зидът е строен с платформа, широка 0.70 м. От тук се е извършвало наблюдение на север, в посока на прохода.

До самия крепостен зид се попадна на два християнски гроба. В единия от тях се намериха 12 сферични копчета, а в другия – два броя със същата форма и част от стъклена гривна.

Археологическите находки и наблюдения дават възможност да се допусне, че вътрешната крепост е била обитавана предимно от стражите на водохранилищата и на складовете, както и от войнишките постове, които са извършвали наблюденията на околните пътища.

Под ръководството на арх. Вера Коларова се работи по укрепването и възстановяването на новоразкритите крепостни съоръжения. Укрепителната и възстановителната дейност се извършва от НИПК, район Пловдив и се оказа много удачна. Така разкритите крепостни зидове и части от жилищни сгради се запазват в тяхната оригиналност и не се оставят на атмосферно влияние.

Двете кампании потвърдиха напълно изказаните предположения за огромното археологическо богатство на националния паметник „Асенова крепост“.

Разкритите при разкопките десетки монети, най-вече от епохата на Комнините, стотиците фрагментирани керамични съдове от епохата на Втората българска държава, върховете на копия и стрели и други попълват нови страници от историята на средновековните родопски крепости.

Попадането в по-дълбоките културни напластявания на следи от праисторическа керамика от бронзовата епоха сочи, че животът върху този живописен родопски рид се е зародил далеч по-рано от предполагаемото до сега време.

(снимка – храм Св. Богородица Петричка през 30-те години на миналия век)

Материалът Асенова крепост в светлината на новите археологически разкопки – Христо Джамбов, Росица Морева (1972 г.) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Името и идва от нейните основатели, защото в диалекта на Родопите, думата „куруджия“ означава горски пъдарин. Че основателите на това място са били горски е теза, която се подкрепя и от местните хора.

Разположена е между 980 и 1030 м. н.в. и се състои от около 10-12 каменни къщи, някои от които впечатляват със своите размери. На мястото на най-старите гробища, днес има построен параклис – „Св. Арх. Михаил“.

Подобно на много места в района, няколко къщи са реновирани и са превърнати в къщи за гости. Климатът тук е мек, заради ниското и прикрито местоположение на махалата.

Разположена на 500 м. югозападно под Беланташ, достъпът почти до нея е възможен с кола от почвения път, започващ вдясно от храма, построен в началото на туристическата пътека за светилището. За любителите на натоварващи преходи са подходящи заходите от село Мостово и махала Кабата (през коритото на река Мостовска Сушица), както и през махала Ряката, които са доста стръмни като профил. Жълта маркировка и указателни табели са маркирали пътеките, минаващи край махалата и сега този район е често предпочитана дестинация за пешеходен туризъм или за отмора.

Материалът Куруджиова махала, община Асеновград – там, където времето е спряло е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Село Врата, община Асеновград – портата към непознатите Родопи (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

От направения водосвет има една ценна снимка, която виждате тук. Централната фигура на нея е свещеникът Ангел Колев. В ляво от него е Стоян Димов – по това време народен представител от този район и голям радетел за благополучието на село Мулдава.

Строежът е започнат с голям ентусиазъм.

Населението масово участва с доброволен труд при изкопа на основите, доставянето на дървен и строителен материал и т.н. Но явно времето не е било за такива строежи. Войната, по-късно и смяната на властта не позволявала започнатото дело да бъде завършено, въпреки че стените се извисяват на около 2 метра над земята.

Фактът, че село Мулдава не е самостоятелна община, а съставна на село Червен, позволява на червенци да натоварят материалите и да ги откарат в тяхното село. В архива е запазено писмо на партийната организация в село Мулдава от 1946 г., с което се протестира пред висшестоящите органи за произвола на червенци.

Мечтата на мулдавци се сбъдва 10 години по-късно. Строителството на сега съществуващото читалище е започнато през 1956 г. и окончателно завършено през 1963 г. Тази сграда оформя и новия център на селото. 

(снимка – жители на село Мулдава през 1946 г.)

Материалът Неуспелият строеж на читалищна сграда в село Мулдава – Димитър Иванов е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Есенни пейзажи край село Червен, община Асеновград (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Поставяне на кръст на параклис „Покров Богородичен“ край село Орешец, община Асеновград – 2007 г. (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Беликорски камък и Камилата – величествени гледки по билото на рид Драганица, Западни Родопи (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.