Преди близо 50 години неговата майка Ванка К. Момчилова сънувала жена в бяло, която се представила като света Анастасия. Тя дори посочила мястото, където ще бликне минерален извор за лекуване на мъже, жени и деца. Баба Ванка видяла в съня си точно тези хора. Не скрила съня си от никого и го разказала на свещеника, на сина си и на хората от селото.

След като през 1979 г. изригнала топлата минерална вода, първи свидетел на събитието станал Кръстьо. Тогава той и неговият баща Запрян Момчилов работели като сондьори на извора.

„Беше ранна утрин, когато отивах на работа, и видях как топлата вода е напирала през нощта и се беше показала на повърхността“, разказва с вълнение Кръстьо.

По-късно изследванията показали, че водата е с температура 47 градуса, има лечебни свойства при ставни и кожни заболявания и блика с дебит 6 литра в секунда.

Преди три години баба Ванка отново сънувала света Анастасия, която поискала да бъде построен параклис на нейно име. Тя казала също, че трябва да намери Христо Саров от същото село и да говори с него за случилото се. Той решил да дари част от имота си до минералния извор за построяването на параклиса, а Кръстьо започнал благотворителна акция за събиране на дарения.

Най-напред се включил арх. Петър Видински, който има родствени връзки със село Леново, живее в Кърджали и безвъзмездно изработил проекта. Резбованият иконостас пък е дело на леновеца Христо Ангелов, който също живее в Кърджали.

В акцията се включили и млади, и стари, като по-големи дарители били Петър Топузов, Георги Начев, Димитър Стаматов и Община Асеновград. В цялостното изграждане на параклиса участвали с благотворен труд Иван Момчилов и Янко Николов. Работили и майсторите Йордан Запрянов, Димитър Желязков и Иван Стоилов.

Иконите са дарени от отделни ктитори, а вътрешното изографисване е дело на Тихомир Панайотов.

Материалът Параклис „Св. Анастасия“ в село Леново, община Асеновград, област Пловдив – Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.