Виждате седнали тежките кехаи, облечени с традиционните облекла. Край тях прави са хората от различните нива на йерархията. Янкехаите, овчарите, малешините и най-малките, наперени овчарчета – карачерчетата.

Родопските тюмбелеци

От 10-12 години започвало обучаването в този така авторитетен занаят. Не се заплащало с пари, а с овце. Когато овцете ставали 35-50, овчарите се задомявали, защото се считало, че вече имат „кураж“ и стока.

Стадата тогава са били от десетки хиляди глави и хората, които са били ангажирани с овчарлъка са били стотици.

Календарът на родопските овчари

Тръгвали към Беломорието по Димитровден, връщали се по Гергьовден. Цялата зима българските села предусещали изобилието, което ще дойде в началото на месец май. И то идвало. С тракащите тюмбелеци и хилядите чанове, които огласяли билата.

Такъв е бил животът. От Димитровден до Гергьовден стадата зимували, овцете се агнели, а новия дамазлък се прибирал, за да дебелее с пролетното изобилие.

„Мъзарник“ – важна част от работата на овчарите

Една снимка, а разказва толкова много. 

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Родопските овчари – живот между Гергьовден и Димитровден е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.