Името Чит кая означава „зиданата скала“ от „чит“, което на турски означава зид и „кая“ – камък, скала, канара. По картите може да срещнете мястото и като „Чут кая“, а местни хора твърдят, че името на мястото е Чифт кая – двойния камък.

В околните скали са изсечени десетки скални ниши, някои от които са разрушени от естествени процеси на изветряне и корозия на скалата. Издълбаните скални ниши са около 50 на брой са с различна форма (елипсовидни и трапецовидни) и различни размери. Разположени са в три реда. В скалния венец се наблюдават и впечатляващи антропоморфни и зооморфни образувания, в които се различават човешки лица, влечуги и птици.

Достъпът до скалните ниши е възможен от две посоки. Едната е от село Соколско, като се движите успоредно между скалния корниз и брегът на язовира при устието на река Върбица.

Другия вариант е да поемете по добре изразена пътека, започваща над село Лисиците и да достигнете до малкото възвишение Чит кая. Тук е имало и средновековна крепост, която за съжаление е била разграбена от иманяри и към момента има едва забележими следи от нейното съществуване.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Скално-култов комплекс Чит кая край село Соколско – община Кърджали, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Въженият мост, който е връзката на света с тези населени места, е с дължина 260 м. и според мнозина, това е най-дългия въжен мост не само в България, но и на Балканите.

Строен е през 1975 година и през годините постоянно е бил поддържан. През 2000 г. по време на буря, част от въжетата се скъсват и мостът пропада. По време на този инцидент един човек дори пада в язовира.

След това хората остават без връзка със света. Единствената такава била с лодка по водите на язовира. В последствие мостът се изгражда наново и е във вида, в който го познаваме днес.

Постлан с дървени дъски част от които криви, скърцащи, дори и счупени, преминаването по моста е преживяване, което може да вдигне адреналина ви сериозно. Не е сигурно дори, дали няма да се откажете след първите метри. Сиурното обаче е, че въженият мост при село Лисиците става все по-разпознаваема и популярна дестинация, не само в района на Кърджали, а и се превръща в една от визитните картички на туризма в Източните Родопи.

Тук ви предлагам няколко кадъра на моста, които съм заснел от различни гледни точки.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Въжен мост над язовир „Студен кладенец“ край село Лисиците – община Кърджали, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Селото е почти изолирано от света, заради местоположението му и основният начин да се достигне до него е по въжен мост. Този въжен мост е най-дългия на Балканския полуостров и неслучайно се налага като популярна дестинация за туризъм в района.

Самото село е с не повече от 50 къщи, постоянните жители тук са около 20 човека, като най-младия от тях е на 40 години. Преди време хората тук са били 150 човека, имало е и здравна служба. 

Типичното родопско гостоприемство. Да стоиш на прага и да нагостиш жадните туристи с хладна родопска „врязана бърканица“. Благо и с удовлетворение да гледаш как глътка след глътка тази живителна течност потъва в жадните гърла. Усмихнато да изпратиш с поглед всяка група.

Да, изумителни са мащабите и чисто човешките измерения на родопското гостоприемство. Големи са душите на хората живеещи в тази планина.

Материалът Гостоприемните хора от кърджалийското село Лисиците е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Започнаха да идват и първите любопитни туристи, сякаш срамежливо да огледат. Дойдоха и следващите. После дойде и група. Мостът и селото започнаха да се предлагат като екскурзии. Местните хора с почуда гледаха идващите посетители и си задаваха въпроси с какво точно селото им е станало обект на интерес.

Преди година за пореден път водих група в района. Този път това бяха моите приятели от Туристическо дружество „Сдружение Устремени“. Видях нещо, което хем ме разсмя искрено, хем ме умили.

Местните хора, водени от усещането за социалност, бяха наизлезли в подстъпите на моста да продават продукти, които градините и животните им дават. Домашно сиренце, фасул, домати, мед, мента, чубрица, тиквички. За по-претенциозните има два вида бира и кафе с мед.

Туристите купуват, местните хора се радват. Хем някой лев, хем радост, че селото им е живо, хем и някоя дума да си кажат.

– Върви ли алъш-вериша, дядо?
– Има! И за хората хубаво и за нас хубаво!
– Има ли туристи?
– Ти ли си водач на групата? – отвръща ми на въпроса с въпрос
– Аз съм

посяга да ми даде нещо от „щанда“.

– Яла да те черпя
– Благодаря, аз ще си купя, да си жив и здрав!
– Пак да докараш хора! Услади ни се живота, не си сам, има с кой да си говориш, виждаш ги – един след друг идват – сочи ми прииждащите хора по моста.
– Ще докарам. Пак ще дойда. И други хора ще дойдат, все повече ще идват. Хайде със здраве!

разказът е част от сборник „Родопите в съдби и образи“, който може да поръчате тук

Дядото вдига ръката си, с лека усмивка се умълчава за миг, сякаш създавайки телевизионен съспенс и кротко ми казва:

– Да сте живи и здрави, че ни пуснахте селото в Интернет. Голям хаир направихте!

–-

Посетете селото и моста. Този район ще ви даде приятни изживявания и емоции. Ще видите и хора, за които градския комфорт е само непозната дума. Запознайте се с техния живот. Ще ви хареса. Пък и нещо от сергията си вземете, да подкрепите „бизнеса“. 

Материалът Предприемчивите жители на кърджалийското село Лисиците е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Селото е обект на особен интерес в последните години, тъй като основна възможност за придвижване на местните жители е въженият мост, за който се твърди, че е най-дългия на Балканите. Той надкрачва водите на язовир Студен кладенец и е основния начин за придвижване на местните хора. 

В северния край на селото преминава почвен път, който отвежда до подножието на голямото светилище „Чит кая“. То се намира в устието на най-големия приток на Арда – Върбица. Почвеният път продължава и след около 4 км. отвежда до село Летовник, което е и най-близкото населено място до Лисиците.

Към момента в село Лисиците живеят около 30 човека.

Материалът Село Лисиците, община Кърджали, област Кърджали – селото с най-дългия въжен мост е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.