Станимака - Туристически пътеводител

Митинги, събори и обществени събития в Станимака през 1901-1902 г.

ustremeni — Wed, 15 Oct 2025 17:21:01 +0000

23 септември 1901 г. – в града е проведен грамаден митинг, на който се протестира против „свирепствата на турското правителство над македонския роб“.

Иска се от „просветна“ Европа да тури в изпълнение чл. 23 от Берлинския договор, а така също и нашето правителство да се застъпи за участта на поробените.

26 септември 1901 г. – По инициатива на станимашките граждани се избрала 15-членна комисия, която под председателството на Лука Чепаринов да свика лозарски събор в гр. Пловдив, който ще трае от 25 до 30 ноември.

1901 г. – в Станимака пристига дряновският социалист Косьо Иванов Тафров, който ще оглави за около две десетилетия местната Социалдемократическа партия в града.

1901 г. – В Станимака се установява на работа в местната банка Стефан Иванов от с. Жеравна. Той е един от сторонниците на кооперативната идея и е един от инициаторите за учредяването на първата в България тютюнева кооперация „Асенова крепост“.

24 януари 1902 г. – За бирник при Станимашката община е назначен Никола Кръстев. Завършил Пловдивското жълто училище. Няколко години е учител в Станимака. През 1885 г. като председател на местния революционен комитет оглавява местната дружина, кочто участва в свалянето на Източнорумелийското правителство, начело с Гавил Кръстевич. След Освобождението дълги години е околийски управител в различни градове на странатa.

27 март 1902 г. – Годината се свързва със сериозна криза в управлението на общината. След проведени избори избраните съветници се събират на първо заседание. Въпреки че заседанието напускат пет от избраните съветници, включително и Ташо Мимидичков, при извършения избор от останалите именно той е избран за кмет на града.

3 април 1902 г. – По покана на околийския управител общинските съветници се събират и обмислят оставката на кмета Ташо Мимидичков. При извършения втори избор за кмет е избран д-р Яни М. Льолчу.

23 май 1902 г. – Общинските съветници отново се събират на заседание да избират кмет и негови помощници. Този път изборът се пада на Петър Павлов.

8 юли 1902 г. – Хлебарските работници от града обявяват стачка. Това налага кметът на града да изка помощ от окръжния управител в Пловдив, откъдето са изпратени 200 кг. хляб.

2 август 1902 г. – Излизащият в града вестник „Искрица“ се преименува на „Крепост“ – обществен, политически, научно-литературен и духовен седмичен вестник.

22 ноември 1902 г. – След известна стабилизация в работата на общинските съветници отново работата им е нарушена. Съветниците изказват недоверие на кмета, обвинявайки го, че е уволнил 25 чиновника. При извършения избор за кмет е избран Иван Попгеоргиев, а за негови помощници Ташо Мимидичков и Костаки Поесту. След известно време Ташо Мимидичков доброволно си подава оставката поради това, че на общината се разрешава само един помощник-кмет.

1902 г. – Прогресивно-либералната партия в околията има свое ръководство. За председател на околийското бюро е избран Петър Павлов, а за деловодител – Иван Попгеоргиев.

автор Ангел Кръстев

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Митинги, събори и обществени събития в Станимака през 1901-1902 г. е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

И Станимака си има своя Гюро Михайлов

ustremeni — Mon, 06 Oct 2025 17:13:21 +0000

Един от активните участници в Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година е Никола Черняев. За неговите заслуги местните политици-стамболовисти го назначават за стражар.

Изключително смел и дисциплиниран, предан на служебните си задължения, Никола Черняев оставя името си свързано с две събития, които възбуждат духовете в града по онова време. И в двете събития той е главния герой.

Първото е станало на 22 август 1922 година. Пощенската кола, която се движи между Асеновград и Чепеларе, през този ден прекарва значителна парична сума. Банда крадци научила за ценния товар и за маршрута на колата. Определен е денят на нападението. Бандитите нападат пощенската кола, но са посрещнати от изстрелите на охраняващия Никола Черняев. Той не се уплашил и с риск за живота си успял да неутрализира акцията на крадците. За смелата си постъпка е награден.

Друга случка, която впечатлява местната общественост по онова време, станала на 18 април 1928 година. В деня на голямото заметресение, познато в историята като Чирпанското земетресение (понеже там бил епицентърът на труса), Никола Черняев е на пост на вторият етаж на местната поща. Въпреки че сградата се люлее от земетръса, стените се пропукват, падат отломки от тавана, Никола Черняев остава на поста си, без да напусне сградата. Той запазва не само хладнокръвие, но проявява и героизъм, за който вестниците не спестяват своите хвалебствия. Знае се, че и нашият град е пострадал значително от това земетресение, както и редица села от околията. За тази постъпка Черняев отново е награден.

снимка – паметник на Гюро Михайлов в Пловдив източник

Материалът И Станимака си има своя Гюро Михайлов е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Изборите в Станимака през 1914 г.

ustremeni — Tue, 23 Sep 2025 12:46:55 +0000

На 24 ноември 1913 г. се провеждат парламентарни избори, в резултат на което е образувано правителство, начело с Васил Радославов.

В парламента влизат много представители на левите сили – земеделци, тесни социалисти, широки социалисти, както и от доскорошно управляващата партия на Драган Цанков. Това пречи правителството да провежда своя самостоятелна политика. За това парламентът е разтурен и са насрочени нови парламентарни избори, които се провеждат на 23 февруари 1914 г.

Ето получените резултати на изборите в Станимака.

– Правителството печели 1319 гласа (в предишните избори 1073)
– Демократите 220 гласа (160)
– Цанковистите 97 (66)
– Тесните социалисти 140 (393)
– Широките социалисти 4 (11)
– Земеделците 44 (7)

Правителствените гласове са от коалицията Либерална партия, Народно-либералната и Младо-либералната.

При какви условия се провеждат изборите, че се получават такива големи разлики в гласовете на левите партии, не е трудно да отгатнем. За земеделците са гласували по-малко 37 избиратели, за тесните социалисти – 253. Правителствената коалиция печели в цялата страна. Това и дава право да провежда своя самостоятелна политика.

Материалът Изборите в Станимака през 1914 г. е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Конкуренцията между станимашките адвокати

ustremeni — Thu, 18 Sep 2025 17:59:27 +0000

В последните години някои хора се опитват да ни убедят, че конкуренцията е нещо ново, което тепърва ще се развихря в нашата страна. Ако разгърнем вестниците от началото на миналия век, ще се убедим, че и тогава е имало такова нещо, и то в доста оригинална форма.

В началото на бурния XX в Станимака е имало сравнително малко адвокати. Това обаче не им попречило да си съперничат и да търсят начини за привличане на повече клиенти, защото в крайна сметка „всичко опира до парата“. А като няма клиенти, няма и пари. Още през лятото на далечната 1905 г. защитниците на закона наемали млади момчета за тази цел.

Някои от тях били завършили начално училище, други-прогимназия, трети са били и без образование. Та тези копои, както ги наричали тогава, посрещали хората на улицата, хвалели своите господари адвокати, настоявали да влязат в канторите им, за да се убедят в правотата на думите им.

Конкуренцията между тези младежи била жестока – често се стигало и до бой, защото им се плащало на парче. Като най-старателен се очертал Костаки – синът на бакалина Запраиди, мъж, известен в своя бранш. Но и синът му трябвало да изкарва сам прехраната си – такава била педагогиката на бащата. Това момче било хубавко, накипрено, винаги облечено с нови дрешки. Пуснал даже мустаци, за да изглежда по-авторитетен. Той работил в началото на улица „Търговска“.

Един ден вниманието му било привлечено от млада, но солидна дама, добре сложена. След като я поканил да влезе в кантората на работодателя си Василаки Ангелов, тя тутакси хлътнала през вратата. Престояла там повече от час. Когато излизала от кантората била със зачервени страни и си оправяла полата. Младежът не обърнал внимание на това.

Вечерта той поискал възнаграждението си и останал силно раздразнен, че не му се плаща работата за въпросната дама. Недоумявал защо това се случва. Адвокатът троснато му отговорил: „Глупак! От тази дама не само че не взех пари, ами и дадох. Друг път внимавай кого водиш!“

Иди ги разбери тия господари!?

Материалът Конкуренцията между станимашките адвокати е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Училищните тържества в Станимака през 1905 г.

ustremeni — Mon, 15 Sep 2025 17:06:45 +0000

Статистическите данни сочат, че до 1906 г. в Станимака преобладава гръцкият етнически елемент. Елинските училища били много по-добре организирани, обучението в тях било на много по-високо равнище. За това свидетелства и един случай, станал в началото на 1905 г.

По традиция от Възраждането, при приключване на учебния процес се провеждали тържества, както в българските, така и в гръцките училища в Станимака. Най-пищно било тържеството в гръцкото девическо училище, където присъствали възпитаници както от девическото, така и от мъжкото школо. В отчета на главния учител Аргир Антониади се констатирало, че 20 % от гръцките деца, посещават гръцкото училище, други ходят в българските школа, а някои просто не посещават училище.

Наистина тъжна констатация.В тържествената програма взел участие и оркестърът на гръцкото хармоническо дружество. Още тогава при изпълнение на гръцкия химн всички присъстващи станали на крака и дума по дума, нота по нота изпели гръцкия химн.

По този повод излизащия в Станимака вестник „Дружба“ пише: “ Кажете ми кой става прав при изпълнение на на българския химн? Нали сме в България?“. В същото това време в българските училища мрънкали едва-едва „Шуми Марица“, а някои вагабонти пеели по мелодията на националния ни химн следния текст: „Войници мили, триста камили, петстотин коня и сто магарета“. И всичко това в присъствието на учителите и обществото, което присъствало на иначе милото тържество.

Гафът бил очевиден, но нямало кой да каже „Пуста тояга!“.

(снимката е илюстративна)

Материалът Училищните тържества в Станимака през 1905 г. е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Поглед към историята на „Асеновски юнак“

ustremeni — Sun, 07 Sep 2025 15:28:45 +0000

Учредителният конгрес на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак“ е проведен на 15.08.1898 г. в София. Той е венец на едно голямо родолюбиво и велико по своята значимост дело. Неговото начало е поставено през 1865 г., когато Васил Левски създава в с. Войнягово карловското гимнастическо дружество „Тайно братство“.

Основната идея е да се подготвят здрави и силни българи, които да се обединят под знамената на Българския централен революционен комитет за борба с поробителя. Постепенно идеята завладява населението. В градове и села се създава уникално национално движение – българско юначество. То става опора на организираната борба.

Дейността на гимнастическите дружества се засилват още повече след Съединението на България.

Силен тласък за развитието на юначеството дава тогавашният министър на просвещението г-н Живков. По негова покана идват десет швейцарски учители по гимнастика, които обучават българските учители. Само за три години в страната се създават около 200 дружества „Юнак“, за чиито патрон е провъзгласен Апостолът на свободата Васил Левски. От създаването на „Юнак“ до неговото закриване почетен председател е държавният глава – най-напред княз Фердинанд, а след това – цар Борис Трети.

Съюзът „Юнак“ участва със свои представители в Българския олимпийски комитет. От 1931 г. членува в Международната гимнастическа федерация за тежка атлетика в Париж, а от 1934 г. е член на Всеславянския соколски съюз в Прага. Организират се годишни юнашки събори с международно участие, много състезания и обществени прояви.

За около 50 години, до неговото неправомерно закриване през 1946 г. Съюзът развива многопосочна дейност и се утвърждава като една универсална организация, която чрез спортовете осъществява идеята за взаимна връзка между телесното, нравственото и умственото развитие на човека. Гимнастическото дружество „Асеновски юнак“ е образувано през 1900 г. Неизменен знаменосец на дружеството от 1900 до 1930 г. е бил Тома Атанасов Пешев (бай Тома). Най-напред са се обличали в дълъг тъмносин панталон с бяла кенарена риза, препасана с червен пояс, на главата – бял кръгъл калпак с червено дъно.

Масови гимнастически упражнения, уредна гимнастика, вдигане на тежести, футбол, колоездене, бягане, борба и всички достъпни спортове. „Юнаците“ са провеждали множество „вечеринки“. На втория юнашки събор, проведен на 20 и 21 юни 1926 г. в гр. Хасково, нашата „юнашка“ група е била водена от знаменосеца бай Тома. На 23 юни 1929 г. е проведен областен „юнашки“ събор на Тракийската „юнашка“ област. Подобни събори са се провеждали в Пазарджик и други градове.

В „Юнак“ са членували ученици, чираци, калфи, тютюноработници, чиновници и интелектуалци. „Юнаците“ със свои средства, събрани от членски внос, вечеринки, коледувания и дарения, са построили „Юнашки салон“ за канцелария и домакински потреби. Зад сградите е започнат строеж на голям гимнастически салон, но не е завършен поради липса на средства. Пак по спомени на „юнаци“ научаваме , че през 1927-28 г., за да прекарат жп линия Крумово-Асеновград „Юнашката организация“ доброволно е дала всичките си събрани пари, за да помогне на Станимашката община.

Общинарите са имали уговорка с ръководството на „Юнак“, че тези пари ще бъдат върнати, но по ред причини това не става и гимнастическия салон не е довършен. След 1944 г. имотът на организация „Юнак“ е взет от общината и там е канцеларията на физкултурното дружество. Един от основателите на „Юнак“, негов радетел и ръководител е Стефан Йорданов. При строежа на дружествената сграда в нейния темел е поставена стъклена дамаджана, в която се намира списък със всички участници и дарители, участвали за построяването на „Юнашкия салон“. Всичко там е построено с лични средства и личен труд от членовете на „Юнак“.

Първият, който е поставил гимнастически уреди в двора на смесената гимназия, е бил учителят по физкултура Веселинов от София. Скоро той си заминава за София и на негово място остава учител по физкултура главатарят на „юнаците“ Крум Велев – баща на д-р Васил Велев.

През периода 1930-1931 г. се развива силна уредна гимнастика в Станимака.За да не се събират в двора на смесената гимназия цивилни младежи , взема се решение и уредите по гимнастика – лост, успоредка, кон с гривни – се поставят на площадката на пазарището, което е било на гърба на банка „Хеброс“ или в двора на бившия ресторант „Москва“. След кратко време от това недотам подходящо място гимнастическите уреди са пренесени в гимнастическия салон на училище „Отец Паисий“. Тук всяка вечер са тренирали под ръководството на Крум Велев силна група гимнастици: Никола Бояров, Панайот Марев, Влашо Пинтиев и много други. По-късно там играят и по-млади „юнаци“, също високо изявени. Това са асеновградският зъболекар д-р Димитър Тачев, Васил Трачев, Манол Манолов, Павел Райчев. Техен треньор е бил Методи Христов от „Тракийски юнак“ Пловдив. Методи Христов е бил дълги години директор на физкултурното училище в гр. Пловдив.

През 1931 г. се провежда световно първенство по уредна гимнастика. В това състезание взимат участие Крум Велев и Никола Бояров. Участниците са подбрани след класиране в национално гимнастическо състезание. Състезанията се провеждат в Италия през 1931 г. Групата на България е била съставена от гимнастици от съюзните дружества на „Юнак“ в страната.

Участниците са изпълнявали задължителни и волни съчетания на лост, успоредка, кон с гривни, кон прескок и земна гимнастика.

Никола Бояров успява да се класира втори с оценка 9.4 от 10 възможни, получава и бронзов медал, придружен от диплома, подписана от президента, генералния директор и генералния секретар на Световната гимнастическа организация.

Според разкази на Никола Бояров групата посетила световното първенство по гимнастика в Рим през 1931 г. „Юнаците“ са били облечени в нова „юнашка“ униформа – черни ботуши, сиво-зелен брич, същия цвят курка с бяла риза, бял калпак с червено дъно.

След 1939 г. дейността на „Юнак“ е намалена, а след Втората световна война започва слаба физкултурна дейност. След 1947 г. треньор по уредна и и земна гимнастика става известният „юнак“ Васил Трачев (впоследствие почетен гражданин на Асеновград). От тази „Юнашка“ люлка излизат известните наши гимнастици: Никола Бояров – медалист, Павел Райчев – медалист, Никола Милев – медалист от олимпиадата в Хелзинки и много други.

автор Кръстю Бояров

(снимка – среща на „Асеновски юнак“ пред Военния клуб в Станимака – 1926 г.)

Материалът Поглед към историята на „Асеновски юнак“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Река Чая (галерия архивни фотографии)

ustremeni — Wed, 03 Sep 2025 17:23:59 +0000

Наводнението в Станимака през 1924 г.

Придошлата Чая през 1998 г.

Материалът Река Чая (галерия архивни фотографии) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Гледки към Станимака (галерия архивни фотографии)

ustremeni — Tue, 02 Sep 2025 12:52:49 +0000

Станимака – 1891 г.

Поглед към града от пътя за Асеновата крепост

Снимка на Станимака от 1884 г.

Материалът Гледки към Станимака (галерия архивни фотографии) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Антигръцките погроми в Станимака от 1906 г.

ustremeni — Mon, 01 Sep 2025 12:11:24 +0000

Противогръцкото движение започва още през 1905 г. като отговор на жестокостите, извършени от гръцките андарти в някои селища на Македония. Движението продължава и през 1906 г. като се изразява в крайни средства.

Широки размери движението придобива и в Станимака, където гръкоманщината има голями размери и особено силно влияние.

В извършените погроми над местните гърци пострадали част от къщите им, дюкяните. Чупени са врати и прозорци, унищожена е стока. В деня на предварително обявената акция в града се стичат много хора от съседните села.

Противогръцката акция е използвана от определни среди за разпалване на шовинистични настроения. Против акцията се обявяват значителна част от интелигенцията и занаятчии, както и някои от политическите партии. Местните социалисти свикват открито партийно събрание в салона на училище „Патриарх Евтимий“, на което се обявяват против погрома в града. На митинга говори Влашо Сарафов, член на партийното ръководство.

Борбата против шовинизма на местните гръкомани успешно се води с мирни средства и тя има положителни резултати. Извършените погроми са причина за изселването на стотици семейства от града в Гърция, с което се спомага за неговото обезкъряване.

На 29 август 1906 г. в сградата на Централното училище (старата сграда на гимназията) на многолюдно събрание комитетът „Български родолюбец“ отчита дейността си и подава оставка. Избран е нов комитет, който да ръководи борбата по антигръцкото движение в Станимака през следващия мандат. В комитета влизат Янко Хаджиатанасов, Лука Чепаринов, Ради Овчаров, Георги Тодоров и Иван Плачков. Всички членове на комисията са известни имена сред населението на града и имат големи заслуги в обществено-политическия, просветен и културен живот.

автор Ангел Кръстев

(симката е илютративна)

Материалът Антигръцките погроми в Станимака от 1906 г. е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Женският бунт в Станимака от 1918 г.

ustremeni — Sun, 31 Aug 2025 12:30:47 +0000

1917-1918 година. Трудни и тежки времена за българския народ. Първата световна война навлиза в заключителната си фаза.
През зимата на 1918 година в Станимака снабдяването с хранителни продукти е в крайно лошо състояние. В средата на февруари снабдяването на града спира за няколко дни. Фурните не произвеждат хляб.

Стотици деца, старци и жени чакат пред фурните и производствените складове да получат малката дажба продукти. Но уви! Положението става наистина критично и напълно нормално то ескалира.

На 26 февруари 1918 г. организирани от членки на местната женска група към РСДП, към центъра на града започват да се стичат жени, за да потърсят сметка на местните управници. Жените са предвождани от Невена Атанасова, Ефтимия Ахрянова, Варвара Тороманова, Евгения Щерева и др. Спонтанният бунт се превръща в организиран. Жените издигат лозунги: „Долу войната!“, „Върнете ни мъжете и синовете ни!“, „Искаме хляб“. Така около 250-300 жени се събират пред сградата на Управлението по стопанските грижи и обществена предвидливост, където са посрещнати от неговия председател – реакционера Винаров. В отговор на исканията на жените, Винаров цинично им заявява: „Щом като ви липсват мъже използвайте пленниците, които са в града“. С тази гавра , сякаш чашата на търпението прелива. Изведнъж към Винаров политат камъни.

В това време се появява кметът на града, който се опитва да успокои развълнувалите се жени, но без успех. Нещо повече, неговата намеса по-силно възбужда гнева на жените. Няколко от тях се скупчват около Винаров, грабват го и го хвърлят в канала, който е минавал тогава през центъра на града. След това всички тръгват към продоволствените складове, за да ги разбият. Повиканата конска полиция се намесва и ги разпръсква. Извършени са масови арести. Много жени престояват дни наред в полицейския участък, където са разпитвани и малтретирани. Води се и следствие, а някои от жените са дадени под съд за нанесена обида над Винаров. Заседаващия в града съд осъжда няколко жени. Най-голямата присъда получава „главната виновница и подбудителка“ на бунта – Варвара Тороманова, която е осъдена на 15 години строг тъмничен затвор.

автор Ангел Кръстев

(снимката е илюстративна)

Материалът Женският бунт в Станимака от 1918 г. е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.