МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Маршрут село Джурково – местност Табаковата лочка – рид Манастирище, Западни Родопи (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Пешеходен маршрут до връх Станчов камък 1250 м. – рид Крушевска планина, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Зимен преход от Хайдушки поляни до хижа Преспа – 2017 (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Тръгва се от новия параклис „Св. Никола“, който се намира в югозападния край на село Джурково. До тук може да стигнете и с лек автомобил.

От тук започва почвен път и след 2 км, през които минавате през 4 чешми, шахта на изоставена рудна галерия и малко деренце в местността Долът, достигате до параклис „Св. Илия“ с беседка. До тук имате гъсто положена жълта маркировка с няколко указателни табели за параклиса.

Продължавате по почвения път, който се движи успоредно на билото, следвайки извивките на планината. След два завоя преминавате през насипи от рудник „Говедарника“, който е функционирал до скоро. След още няколко завоя достигате и до голям обор с няколко стопански постройки. Това е Говедарника, и от тук се разкриват красиви гледки към село Здравец (махалите Бозова бичкия и Бъзето), както и към големите ливади на Аланиката, намиращи се северно от селото.

Продължавате отново по пътя, който след нови няколко завоя излиза отново на огледно и широко място, наречено Самарджицкото. Виждате вдясно от вас големи ливади и стопански постройки. На няколкото места до тук от пътя тръгват разклонения надолу, но вие се движите само в горните или в хоризонталните.

От тук вече виждате големия ретранслатор, който се намира на билото, в местността Варницата. След няколко серпентини с щадящ наклон достигате до билото, от където виждате чудесна гледка към Балкан махала, Манастир, върховете Преспа, Свобода и Тузлата.

Тук стъпвате на зелената маркировка, която обозначава маршрута село Здравец – рудник Кенан дере – село Манастир. По нея се движите около 500 м, след което тя се отбива в ляво, а вие започвате леко спускане от западната страна на билото, като се движите само по почвения път.

Преминавате през чешма с дървено корито, която е и последната ви до Хайдушки поляни. Може да пиете на воля от бистрите поточета, през които минавате, но ако предпочитате чешмите го имайте в предвид.

След още няколко завоя достигате и до подножието на голяма ливада. Мястото е наречено Сарп борун. Тук почвения път (по който от Джурково може да стигнете до тук безпроблемно с джип) свършва. Тръгвате право нагоре по поляната и леко в дясно през гората, за да достигнете до горния край на ливадата. Тук трябва да сте много внимателни, защото пътят продължава през гората, но трябва да познавате района. Следвайте естествения горен край на ливадите и ще видите как пътя се появява, навлизайки в гората.

Тук отново сте на билото на рида Манастирище и вече преваляйки го, влизате в дълбока иглолистна гора. На Сарп борун може да се насладите на наистина прекрасни гледки към ридовете Манастирище, Добростанското плато и Радюва планина.

След кратък равен участък, започвате плавно спускане и след около 2 км излизате на просторна ливада, наречена Данчова мандра. Тук още личат руини от стопанска постройка. Както името красноречиво говори, тук е имало мандра, собствениците на която са били двама братя – Стою и Сотир Данчови.

В долния десен край на ливадата пътят отново се спуска и достига до неголямо поточе. Достигайки до него хващате в дясно и пътя започва леко изкачване сред изобилие от малини.

След около 2 км достигате до последното изкачване преди да видите връх Курбанери и Хайдушки поляни. Тук вече сте на мястото, наречено Юруцките гробища. От тук гледката е наистина божествена, а Родопа на няколко плана се разстила пред вас.

Следва спускане в рамките на около 500 м и излизате на черния път за Хайдушки поляни, между хижа Момчил юнак и малкото езерце, което се намира до хижата. Тук има чешма и беседка, може да хапнете и да починете, преди да тръгнете по обратния път.

Чешми по пътя – 6
Маркировка:
– от село Джурково до параклис „Св. Илия“ – жълта
– от местността Варницата до разклона за рудник „Кенан дере“ – зелена
Разстояние – 17 км в посока (около 35 в двете). Около 5 часа в посока
Трудност – средна (подходящ за колела)

Материалът Пешеходен маршрут село Джурково – местност Говедарника – връх Сарп бурун – Хайдушки поляни – рид Манастирище, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Като цяло северната част на рид Манастирище е много скосена, навсякъде има отвеси, скалисти пасажи и профилът на склоновете е доста внушителен. За сметка на това обаче, по самото било е голо, има тучни пасища и е красиво и панорамно. 

Този маршрут започва от центъра на село Лъкавица, до което се стига по тесен и криволичещ на серпентини стръмен път, който се отделя от шосето Лъки-село Манастир и в рамките на 2.4 км набирайки сериозна височина ви отвежда до неголямото китно селце. Този асфалтов път е единствения по целия източен склон на рида Манастирище.

От центъра на селото продължавате около 300 м. по равно, движейки се по асфалтов път, след което пътя ви отвежда в ляво и нагоре. От тук излизайки от селото, започвате да набирате височина. След 300 м склона свършва и започвате да се движите по равно. Тук гледките са чудесни, а пред вас виждате връх Ушите 1371м., който ще подсечете. През цялото време се движите по почвен, добре поддържан път.

Достигайки до подножието на връх Ушите, пътят се разделя на две – нагоре и в дясно. Нагоре пътят преваля върха и се спуска до Куцосмановска“ махала, която се намира на пътя Лъки – Момина вода – Рожен, а този в дясно(по който тръгвате) ви води до махала Чуката.

След кратко, но стръмно изкачване сред смесена гора, отново излизате на открити пространства. Преминавате край хранилка за диви животни и спускайки се сред гора и малки поляни, достигате до първите къщи на махала Чуката. От тук започват и проблемите с ориентацията, защото малките пътечки, свързващи отдалечените една от друга къщи вече са доста обрасли и не са добре изразени, но се движите край старите дървени стълбове за електричество, които се виждат сравнително добре през растителността, а билото е ваш естествен ориентир.

Махала „Чуката“ се намира наистина на прекрасно място. За съжаление мястото е обезлюдено и почти няма признаци на живот. Махалата е без постоянно население от 1985 г. Закрита като населено място с Решение № 802/04.10.2012 г. на МС. Намира се в землището на село Лъкавица. 

Дефицит на мястото е, че липсва вода. Твърде вероятно е някъде край изоставените и порутени къщи и плевници да има кайнаци или чешми, но всичко е толкова обрасло, че е невъзможно човек да се ориентира. Добре е, планирайки този маршрут да си отбележите, че трябва да си напълните вода от село Лъкавица, в което има няколко чешми. 

В рамките на около 4-5 часа човек може да направи тази разходка, да се наслади на красиви панорами, да събере билки и да подиша чист въздух. Маршрутът е непопулярен, но определено има какво да се види. 

Чешми по маршрута: няма
Денивелация: 
– начална точка 1020 м.(център на село Лъкавица) 
– крайна точка 1240 м (махала Чуката)
Инфраструктура: почвен път, пътека
Разстояние: 4.5 км
Приблизително време за преминаване: 1:45 ч. (на посока)
Маркировка: няма
Трудност: средна

Материалът Пешеходен маршрут Село Лъкавица – махала Чуката – рид Манастирище, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.