Пешеходен маршрут N10 в Биосферен парк „Червената стена“ – Бачковски манастир – Партизански лагер „Сливов дол“ – местност „Гьолчето“ – рид Добростански, Западни Родопи
Може да коментирате статията в нашия Viber канал
Това вероятно е най-периферния маршрут, не само в Биосферен парк „Червената стена“, а и в цялата община Асеновград. Под периферен имам предвид отдалечен от населени места, други маршрути или някакви точки на живот. По територията, през която преминава няма никакъв обхват на никой мобилен оператор. Силно препоръчително е да използвате радиостанции, когато сте в района.
Маршрутът е познат и като „Пътека N10“ в списъка на РИОСВ с 11 маршрута на Биосферния парк.
Пешеходен маршрут Параклис Св. Трифон в южен край на Асеновград – акведукт при Кору дере – рид Добростански, Западни Родопи
Пътеката започва след Бачковския манастир и малко преди местност Клувията, при чешмата „Лалина вода“. Откриването на пътеката е трудно, тъй като дори и да има редовно подрязване на растителността тук, тя за месеци отново превзема всичко.
След чешмата в посока Клувията, има информационно ламаринено табло, даващо информация за Биосферния парк. Пътеката започва вляво от него. Пробивате си път сред растителността и след 10-15 м. виждате първата маркировка и стара табела „Партизански лагер „Сливов дол“.
Поемате по пътеката, която започва да набира височина. Имайте предвид, че почти 2/3 от, този маршрут е само изкачване. Достигайки в връх „Бранище“ сменяте посоката от запад и започвате да се изкачвате по билото на малко разклонение, спускащо се от Пенчов връх.
Пешеходен маршрут Бачковски манастир – Сливодолско падало – местност Сливово – пещера Добростански бисер – пасаж 40-те кълки – Клувията – Бачковски манастир – рид Добростански, Западни Родопи
Изкачвате се в в посока юг. Тук имате няколко гледки към връх „Червената стена“. Преваляте малкото било и започвате да се движите сред каменист пасаж със сериозен наклон. Това е местност „Циганска бърчина“. За миг виждате и гледка към билото и с това панорамите се изчерпват. Едва ли има подобен маршрут в община Асеновград, който да е толкова беден на гледки.
Каменният пасаж свършва, навлизате в стара широколистна гора и правите плавен завой в посока югозапад, изкачвайки се към билото. Достигайки превал, вече сте на близо 1150 м. От началото на маршрута сте изминали 3.9 км. и сте изкачили 600 + денивелация. Този район е олицетворение на дивото и труднопроходимото.
Пешеходен маршрут Асеновград – връх Безово – ловна хижа – Асеновград – рид Добростански, Западни Родопи
Преваляйки билото, се отделяте от реброто, което продължава в посока югозапад, за да завърши при Пенчов връх. Нашият маршрут продължава в южна посока, подсичайки билото.
Не след дълго достигаме до разклонение. Вдясно и надолу, сред вековна широколистна гора може да стигнем до останките от партизанския лагер „Сливов дол“, от който са останали руините на една землянка. За мястото свидетелстват стари метални табели и надпис с боя, положен върху един вековен бук.
Пешеходен маршрут Бачковски манастир – Трети тунел – рид Добростански, Западни Родопи
Съветът ми, ако изобщо някога тръгнете по този маршрут, е да не слизате до партизанския лагер, защото няма какво да видите, опасността от диви животни тук е голяма, а и в близост до лагера има изключително пресечен терен, който се спуска до водопад Сливодолско падало и ако имате неблагоразумието да „разузнаете“ периметъра, рискувате не само здравето, но и живота си. Бъдете разумни и не ходете извън пътеките.
От разклонението за партизанския лагер преминавате през изоставени преди много години обработваеми площи и виждате останки от каменни зидове. След този пасаж, пътеката ви отвежда сред борова гора. Тук преминаваме край местностите „Мазълица“ и „Леската“. Прехождаме почти по хоризонтала няколко дерета и излизаме на горски път. По него, за около 30 мин сме до местност „Гьолчето“, в близост до беседката при местност „Превала“ (преди хижа Марциганица).
Пешеходен маршрут Манастир „Св. Петка Мулдавска“ – „Пъдарската колиба“ – рид Добростански, Западни Родопи
Маршрут, който е непознат, и е цяло чудо ако срещнете хора по него. Въпреки това, той съществува, има поставена маркировка и указателни табели от РИОСВ, а преди няколко години им помогнах за прочистване на падналата дървесина по пътеката.
По маршрута няма чешми, затова е добре да планирате много вода или течности. При лятно преминаване от долу нагоре, са ви нужни минимум 3 литра вода (като искам да съм ясен, че това е критичния минимум).
Тайните, които планината крие над водопад Сливодолското падало – рид Добростански, Западни Родопи
Въпреки че има маркировка, ви съветвам да не тръгвате по маршрута, ако нямате поне базови познания за района. Изгубване в тази част на планината на хора е нещо, за което не искам и да си помислям.
разстояние: 8.1 км
денивелация: + 980 / – 20
чешми по маршрута: няма
маркировка: червена/синя
степен на трудност: средна/висока
приблизително време за преминаване: 4 ч
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
