2013 – 15-17 ноември – Събиране на сдружението на хижа „Преспа“ и преходи до върховете Преспа и Свобода

Едно от най-красивите изживявания в планината от много време насам. Природата ни поднесе своя подарък – сняг и „родопско море“.

Още на 15-ти (петък) в 18:00 първата кола ентусиасти тръгнахме в посока хижа „Преспа“. Над Лъки, около Здравец започна да прехвърча мокър сняг и на Картола вече той беше натрупал, а всичко беше покрито в бяла пелена. По пътя видяхме диви прасета, които спокойно си минаха пред колата ни без видимо да ги притесни нещо. Може смело да се каже, че дивеч тук има в много големи количества, което показва една жива екосистема.

След като оставихме колата на „Хайдушки поляни“ се отправихме през снежната виелица по стръмната пътека към хижа „Преспа“. С дебели дрехи, добри обувки и челник на главата няма проблем където и да си. На няколко пъти се отклонихме от пътеката, понеже снегът бе затрупал пътеката, а работата на дървосекачите и просеките в гората бяха доста объркващи, но нищо сериозно.

Около 20:30 бяхме в хижата. Бай Асен бе учудващо трезвен. Сложихме си по един чай и се разтоварихме, а през това време дойде и другата част от групата, която тръгваше в петък. Хапнахме, пийнахме и се паркирахме да починем, понеже утре ни чакаше път.

Сутринта хапнахме и около 09:00 поехме през заснежените пътеки. Много красиво бе всичко, бяло и ефирно. След около 2 часа и половина бяхме пред хижа „Свобода“, която е в доста добро състояние и оттам тръгнахме по всички 605 стъпала към връх „Свобода“.  Тежичко беше, но примамени от гледката, която щяхме да видим от там не се спирахме и продължавахме нагоре. Аз бях последен и на няколко десетки стъпала преди края една сърна мина на няколко метра под мен. Толкова диво и вълшебно място !

Снимката, която съм сложил в този пост по много малък начин показва красотата на Родопа в този ден. Това нещо трябва да се види, за да може да се усети. Невероятно. Сякаш всички облаци на света се бяха сгушили на кълбета под нас. Безмълвни постояхме няколко минути, след което започнахме обратното броене на стълбите, слизащи до хижа „Свобода“. Там хапнахме и поехме обратно.

Времето стана по-топло, с което и кишата под нас стана значително по-гадна. В подножието на връх „Преспа“, групата за качване на върха остана почти наполовина. Закатерихме се по горския път, който бе затрупан със сняг и след около половин час бяхме на връх „Преспа“.

Горе не е открито и няма гледка. Върхът представлява гола площадка от която има вход само от този горски път. Изход няма ако си префинен планинар със чувство за комфорт в планината. На нас обаче пътеки не ни трябват. Драснахме по едни морени по склона надолу в посока хижа „Преспа“. Ако се бяхме върнали щяхме да загубим поне още час. След различни премеждия, падания, подхлъзвания по стръмния склон на връх „Преспа“, след около половин час бяхме на пътеката, свързваща двете хижи, а след още половин бяхме в хижата. Там повече от хората бяха дошли, бай Асен вече беше мат, а Иво от Виево за пореден път направи страхотен реверанс към нас, като отиде на два курса за вземе хората от Кръста, намиращ се на пътя Манастир-Давидково. После беше аху-иху.

На другия ден щяхме да изчакаме Тошко да се обади и да тръгваме, понеже той бе на лов с местни ловци. Около 16:00 се обади че е на Хайдушки поляни и с Митко Ваклинов и Ицето Божинов слязохме до колата, забрахме го и газ към Асеновград.