Тя е превърната в музей през 1952 година и е един от първите музеи в Пиринския край. В музея са изложени лични вещи, снимки, документи и ръкописи, които разказват за живота и творчеството на поета.

Днес къщата-музей е една от най-посещаваните културни забележителности в Банско.

Обектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.

Материалът Къща-музей „Никола Вапцаров“ в град Банско – община Банско, област Благоевград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

С внушителната си архитектура, обхващаща комплекс от помещения, и с богатата художествена украса – каменно-декоративна пластика, стенописи и мозайки – Епископският комплекс е най-представителната сграда, доминирала градската среда през късноантичната епоха. Благодарение на тези характеристики той се нарежда сред най-мащабните и значими археологически обекти в Югоизточна България.

Епископската базилика е разкрита при спасителни археологически разкопки през 1989 г. от директора на Археологическия музей в Сандански Владимир Петков. Системното проучване на комплекса започва през 1990 г. под ръководството на проф. Александра Димитрова-Милчева от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и д-р Владимир Петков. В периода 1990–1995 г. са изяснени в основни линии планът на раннохристиянската базилика, нейните размери, строителна техника, архитектурна декорация, мозайки и строителни периоди. През 1998 г. археолозите установяват, че храмът е част от цялостен епископски комплекс, включващ освен църква още баптистерий, атрий и други постройки с неизяснени функции. След това откритие разкопките продължават без прекъсване до 2013 г.

Сред най-значимите находки е откритието от 2012 г., по време на 22-рия археологически сезон, когато в северозападната част на обекта е разкрит мартириум с аязмо (света вода) – помещение за погребение на светец или за съхранение на свети мощи. Това го определя като най-святото място в комплекса и съответно в целия раннохристиянски град, чийто наследник е днешният Сандански.

Паралелно с археологическите проучвания комплексът е частично реставриран, консервиран и социализиран чрез проекта „Струмският път от неолита до ранното християнство“ (2007 г.), финансиран по програма ФАР – Трансгранично сътрудничество между България и Гърция. Проектът е реализиран основно от Археологическия музей – Сандански, в партньорство с община Сандански и музея в гръцката Община Кавала.

Днес комплексът на Епископската базилика е част от един от най-мащабните проекти за културно-исторически туризъм в България – „Сандански – зората на ранното християнство“, на стойност 6,1 млн. лв., спечелен от Община Сандански и Археологическия музей по оперативна програма „Регионално развитие“. Проектът предвижда реставрация на основната част от епископската базилика от IV–V век и атриума, както и изграждане на защитно покритие от метал и стъкло, което ще подчертае реалните монументални размери на сградата и ще предпази вече реставрираните мозайки.

Материалът Епископска базилика в град Сандански – община Сандански, област Благоевград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Крепостта е историческо място на седловината между средногорските ридове Еледжик и Голак. „Траянови врата” е исторически проход край гр. Ихтиман, наречен така на името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост.

Датата на първоначалното строителство на крепостта е неизвестна, като първите писмени сведения за нея са от 3 век. Крепостта е известна също и като Щипон. В античността проходът носи името Суки (на латински: Succi), а непосредствено до него било изградено укрепление и пътна станция на име Сонеум (на лат. Soneium). През 4в. проходът е описан от летописеца Амиан Марцелин. Археологически проучвания установяват, че крепостта е ситуирана върху тракийско селище от бронзовата и желязната епоха.

Крепостта има план на удължен правоъгълник. Крепостта е проучена при археологически разкопки през 1985г. от проф. Димитрина Джонова – разкрита е монументална сграда – гарнизон с построен вътрешен двор, открит приземен етаж, 6 входа и 3 вътрешни кули направени от камъни и 5 реда плоски тухли. Двете островърхи кули, които се намират на западната страна са петстенни и много интересни от архитектурна гледна точка. На юг от крепостта са запазени останки от стари градежи, вероятно крепостни съоръжения с диаметър 30 метра и дебелина на зида 2м. Около прохода „Суки” съществували още две крепости от вр. Еледжик на север и с. Горна Василица – на юг. Тези два пункта имали стратегическо местоположение и позволявали панорамно наблюдение на целия район.

При разкопките са открити фрагменти от късноантична битова керамика. Намерени са и 124 бронзови монети от времето на византийските императори Юстиниан (6 в.) и Анастасий (7 в). Открити са няколко запазени хромела, и 22 долиума за съхранение на жито и брашно. Открити са латински надписи.

Крепостта, от която има запазени градежи от 2 до 5 метра височина е имала уникално водно съоръжение и подземен тунел. Той е бил дълъг 60 крачки и е отвеждал до подземен извор. Тунелът се намира на северната стена като от вътрешната страна на крепостта е добре запазен, но извън крепостната стена е напълно разрушен заедно с изхода си. Доказано е, че местността е използвана и през средните векове (ІX – X век), което я прави важна българска твърдина. От тук са минали три от кръстоносните походи.

През Средновековието проходът е бил наричан „Царски врата” (на гръцки: Βασιλική πύλη). Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий ІІ предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. Битката при „Траянови врата” (17 август 986г.) е най-голямото поражение, което ромейския владетел претърпява в походите си за покоряване на България. Василий поема към България начело на армия от 30 000 души. Битката била предхождана от безуспешна обсада на Средец (дн. София). Обсадата продължила 20 дни, но без успех защото провизиите на византийската армия се изчерпват а възможностите ѝ да се снабдява от околностите на града били пресечени от българите.

Междувременно гарнизонът на Средец извършва успешно начинание като чрез тунели под крепостните стени стига до стенобойните машини, оставени близко до крепостта от византийските военачалници и ги опожарява. Другата причина за вдигане на обсадата била войската, предвождана от Самуил, която настъпвала в тила на императорската армия. По обратния път българите устроили засада на ромеите и в Ихтиманския проход на 17 август 986г. при крепостта „Траянови врата” им нанесли голямо поражение като почти цялата византийска конница и голяма част от пехотата били унищожени. Самият император едва успял да се спаси а българите пленили императорските знаци (инсигнии). 

Споменът за победата над Василий е отразен 30 години след нея в Битолския надпис на племенника на цар Самуил Иван Владислав. Сведения за битката дават още византийските летописци Йоан Скилица и Георги Кедрин, източните автори Яхия Антиохийски и Матей Едески, арменеца Стефан Таронски. Но най-много данни за прохода и сражението дава Лъв Дякон, който бил очевидец и хронист на Василий ІІ. 

След тази знаменита победа, в следващите месеци византийската армия е безпомощна пред настъпилата българска офанзива по всички посоки. Освободена е Тракия, Централна Гърция, Албания, Далмация. Българите достигат чак до п-в Пелопонес, завладяват адриатическите градове Драч и Задар, както и княжествата Босна и Рашка (дн.Сърбия).

Военното надмощие на българите трае до битката при р. Сперхей (996 или 997г.). Проф. П. Мутафчиев твърди, че битката при Траянови врата само отсрочва края на Първата българска държава, който настъпва през 1018г.

В средновековните извори името „Траянови врата” е използвано за пръв път от историка Антоний Бонфиний (1427-1502) във връзка с похода на Владислав ІІІ Ягело (Варненчик), който преминава с войските си прохода през 1443 г. По време на турското робство проходът е наричан и с турското име „Капъджик дервент“ (от турски: kapı – врата и dervent – проход), както и „Маркова капия“. Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра била запазена до 19 век. След завладяването на България от турците функциите на „Траянови врата” като пазител на прохода отпадат. Неизползвана и неподдържана крепостта започва да се руши. Въпреки това проходът винаги е имал стратегическо значение и е играел ключова роля през вековете. И до днес проходът продължава да служи на хората.

източник

Материалът Крепост Стенос (Траянови врата) – община Костенец, област София е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Роден дом на българския възрожденски книжовник Неофит Рилски със светско име Никола Поппетров Бенин, който живее в нея от 1793 до 1811 г.

Сградата е типичен образец на банската архитектура от края на 18 и началото на 19 век. Патриархът на новобългарското образование и просвета Неофит Рилски (роден 1793 г.) учи иконопис при Тома Вишанов – Молера – основоположник на Банската художествена школа. Рисува в Рилския манастир, където по-късно става и монах. Целият му живот е отдаден на науката и просветата. Автор е на първата българска граматика (1835).

От 1981 г. къщата функционира като музей. Състои се от две части – автентично запазената къща с етнографска експозиция и документална експозиция, излагаща най-ценното от богатото наследство на Неофит Рилски – главно писма, снимки и книжовен материал. Във фонда се съхраняват над 400 документални и веществени материали.

Обектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Къща-музей „Неофит Рилски“ в град Банско – община Банско, област Благоевград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

През 80-те години на ХХ век община Благоевград реставрира квартала, защото къщите са почти разрушени от времето. Външният им облик обаче е запазен.

Те помещават галерии, работилници, центрове по изкуства, керамика, литература, живопис и други. Думата „вароша” идва от прабългарски и едно от многото ѝ значения е „стар град”. Във „Вароша” се намира църквата „Въведение Богородично”, която е обявена за национален паметник на културата, къщата на Георги Измирлиев – Македончето, революционер в Априлското въстание, Регионалният исторически музей.

Кварталът е обявен за културен паметник. За благоевградчани и гостите на града, „Вароша” е история, традиции, но и място за разходка и отдих. Два хотела и няколко заведения създават удобство за туристи и посетители.

Обектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.

ОТ ТУК МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ МОИТЕ КНИГИ
натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Възрожденски квартал Вароша – Благоевград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Музеят разполага с 12 експозиционни зали, лапидариум и двор с автентична чешма. Има два отдела – Археология и Етнография. В археологическата експозиция има тракийска колесница, тракийска керамика, нумизматична колекция, произведения на изкуството и архитектурата от римския град Никополис ад Нестум.

Музеят организира ежегодни изложби на археологически находки от тракийската, славянската и българската култура, открити в долината на Места. В етнографския раздел има 1500 експоната – инструменти и предмети, показващи местните занаяти в края на XVII и началото на XIX век – грънчарство, медникарство, звънчарство.

Музеят е разположен в сграда изградена в 1877 година в стил барок. Сградата има дърворезбованите тавани и врати, изработени от местни майстори резбари, представители на Дебърската резбарска школа.

Обектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.

източник

ОТ ТУК МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ МОИТЕ КНИГИ
натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Общински исторически музей – град Гоце Делчев е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Кулата е построена първоначално като отбранителна. Това се случило още през далечната 1710 година. Майсторът, съградил този 20-метров паметник на културата се е казвал Тодор.

През 1821 г. кулата става часовникова. Местен майстор изработва часовниковия механизъм, а камбаната е взета от разрушения храм на манастир „Св. Атанасий“.

Историческия музей се помещава в сградата на бившия конак, реставрирана през 1968 г. Конакът е строен в периода 1853-1870 г. от двама местни майстори.

В момента музеят разполага с 10 експозиционни зали и над 1200 експоната.

Обектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.

Материалът Исторически музей и часовникова кула – град Етрополе, община Етрополе, област София е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Градът е основан през 106 г. от император Траян, върху основите на стар тракийски град, наречен Александрополис. Има няколко периода на възход и падения, като колкото и парадоксално да звучи, първото му унищожаване и разграбване е от славяните (иначе миролюбив народ) и аварите в края на VI в. Има период на средновековен живот, дори има следи от мюсюлмански и християнски храмове.

Достъпът до останките от „Никополис ад Нестум“ е изключително лесен. Голям паркинг, изграден точно до входа на обекта, се намира встрани от пътя, излизащ от Гърмен в посока Гоце Делчев. Входната такса е символична, а екскурзоводското обслужване на високо ниво.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Римски град „Никополис ад Нестум“ край село Гърмен, община Гърмен е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.