Град Мелник - Туристически пътеводител

Кордопуловата къща в град Мелник – община Сандански, област Балгоевград

ustremeni — Tue, 29 Apr 2025 05:41:06 +0000

В най-югозападния край на Пирин, сгушено между „меловете” (пясъчните пирамиди) се намира най-малкото градче в България – Мелник. И точно тук, на едно от възвишенията се издига Кордопуловата къща – най-голямата запазена до днес възрожденска къща на целия Балканския полуостров.

Къщата е построена през 1754 година от заможното мелнишко семейство Кордопулови (Кордопулос), които за времето си били едни от най-големите производители и търговци на вино и търгували с цяла Европа.

На фамилията ѝ трябвало място, на което не само да живее, но и място, на което да сключва търговските си сделки и да съхранява виното, което произвежда.

Затова избират най-високото място в града и построяват къща, невиждана като размери и разположение до тогава по нашите земи.

Разположена на три ката (етажа), с обща площ от 300 кв. м. Кордопуловата къща впечатлява с интересната си архитектура и елегантната смесица на български, европейски и ориенталски стилове, които си хармонират изключително успешно.

Освен с размерите си и с гледките, които се разкриват от прозорците ѝ към Мелник и Мелнишките пирамиди, фамилната къща на Кордопулови изумява изключително много и със своето разположение.

Къщата е разгърната на три етажа – приземен, етаж за живеене и етаж за посрещане на гости и за сключване на сделки. Първите два етажа са изградени изцяло от камък и са в типичен за онова време стил.

Последният етаж е издаден над двата долни етажа, а на най-отгоре има покрита зимна градина и открита лятна градина, която изпълнява и функциите на слънчев часовник. Етажите са свързани помежду си не с едно или две, а с цели седем вътрешни стълбища.

Гъстото мелнишко вино се поставяло в огромни бъчви, които се нареждали за съхранение в прокопани на ръка тунели под къщата.

Тунелите, в които се съхранява вино и до днес са с дължина от 150 – 200 метра и за да бъдат прокопани, на работниците им е отнело 12 години. Лабиринтът от тунели представлява нещо като естествен хладилник, в който се поддържа постоянна температура от десет до дванадесет градуса.

Поддържането на постоянната температура става единствено посредством малки отвори, пробити в тунелите, които осигуряват необходимата вентилация на помещенията. По времето на Кордопулови в тунелите е отлежавало между 250 и 300 тона вино. Искрящата напитка е била съхранявана в огромни бъчви, някой от които са били с вместимост от 12 и повече тона.

В средната стая или „кьошката” (ъгловата стая) Кордопулови и гостите им си пиели кафето. „Кьошката” впечатлява с големите си прозорци, през които влиза много светлина, с миндерите, покрити с дебели рогозки и най-вече с витражните си прозорци, които сякаш пренасят във Венеция.

В къщата често са се организирали музикални забави, и тъкмо в „кьошката” са се настанявали музикантите, които забавлявали гостите. Историята разказва, че Кордопулови често канели музиканти от Виенската филхармония да свирят на техните забави.

От всички стаи, които се намират на този етаж, като че ли голямата гостна впечатлява най-силно. Гостната е с големина от 90 кв.м., но не размерите ѝ са най-впечатляващи. Стаята е с високи тавани, опасана е цялата от два реда прозорци, от които долният ред са типични за българските възрожденски къщи, а горният ред са витражни и са смесица от европейски и ориенталски стилове.

Гостната е опасана от ниски миндери, покрити с ръчно тъкани рогозки и меки възглавници. На земята са постлани дебели килими с ориенталски мотиви, а стените са покрити със стенописи.

Таванът е покрит с уникална полихромна дърворезба, а в средата му е изобразено слънце, около което са изографисани фигури, изобразяващи 12 – те месеца от годината. Едната стена на гостната от горе до долу има поставени огромни вградени гардероби.

Обектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.

източник

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Кордопуловата къща в град Мелник – община Сандански, област Балгоевград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Храм „Св. Антоний“ в град Мелник, община Сандански, област Благоевград – Санданска духовна околия, Неврокопска епархия

ustremeni — Sat, 22 Mar 2025 16:21:07 +0000

Храм „Св. Антоний“ се намира в източната част на гр. Мелник, в местността Чатало. Местните хора го наричат „Св. Андон“. Представлява еднокорабна базилика с абсида. Построена е през 1861 г. върху останките на по-стара църква. Постройката е с характерна кривина, дължаща се на някогашните очертания на уличната мрежа, с разположението на която са се съобразили и строителите.

Входът на църквата е от запад. Стенописите, декоративната живопис от 1881 г. са дело на мелнишкия зограф Лазар Аргиров. Той рисува и иконите, от които понастоящем в църквата се пази само една. Сегашните също са добре изработени в традициите на православната иконография от съвременен иконописец. Много красив е и рисуваният дървен иконостас.

„Св. Антоний“ е сред петте храма, които оцеляват при изгарянето на Мелник в 1913 година заедно със „Свети Николай“, „Свети Йоан Предтеча“, „Св. св. Петър и Павел“ и „Света Варвара“.

В миналото храмът „Св. Антоний“ е известен с това, че в него идват хора, които търсят изцеление от душевни страдания – бесове, страхове и др. Те остават да пренощуват в него, като най-тежко болните се връзват за верига, която опасва една от колоните.

източник

Материалът Храм „Св. Антоний“ в град Мелник, община Сандански, област Благоевград – Санданска духовна околия, Неврокопска епархия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Средновековен храм „Св. Варвара“ в град Мелник – община Сандански, област Благоевград

ustremeni — Tue, 07 Jan 2025 06:11:52 +0000

Намира се в близост до Кордопуловата къща. Не е датиран, но вероятно е изграден в ХІІІ – ХІV век. Според предания е била семеен храм на Кордопулови. В 2008 година са направени археологически разкопки, които на 0,6 m дълбочина разкриват цветни парчета стенопис. В 1864 година е обновен и разширен.

„Св. Варвара“ е сред петте храма, които оцеляват при изгарянето на Мелник в 1913 година заедно със „Св. Антоний“, „Св. Йоан Предтеча“, „Св. св. Петър и Павел“ и „Св. Николай“.

Представлява трикорабна, едноапсидна псевдобазилика. Днес са запазени единствено стените и абсидата при олтарното пространство.

През юли 1915 година Богдан Филов посещава Мелник и пише за храма: „Св. Варвара“ в източната част на града, голяма и хубава църква с хубав дървен таван, правена 1842 г. и изографисана в 1881 г.; обикновена базилика с 2 реда колони по 4 в ред“.

Храмът има добра акустика и в останките от него се устройват камерни концерти

източник

Материалът Средновековен храм „Св. Варвара“ в град Мелник – община Сандански, област Благоевград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Град Мелник – историческа омая в южните склонове на Пирин

ustremeni — Mon, 08 Apr 2024 04:47:58 +0000

Това е най-малкият град в България. Намира се в планински район в югозападните поли на Пирин планина. Разположен е в живописна местност на 22 километра югоизточно от град Сандански на 437 m надморска височина. През него протича Мелнишката река, ляв приток на Струма.

На 7 км от него се намира Роженският манастир. За любителите на природата има пряка пътека, която минава през природния феномен Мелнишки пирамиди. Мелник е изходна точка и за хижа Пирин и хижа Малина.

От 1968 година Мелник е обявен за град-музей. Днес основен поминък на населението са винопроизводството и туризмът. Традиционно почти всяко семейство отглежда лозя и произвежда вино за собствена консумация и за продажба на дребно. В наши дни регионът на Мелник се радва на възраждане на лозарството и винопроизводството, което води и до развитие на винения туризъм.

Градът е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз, а един от основните обекти за посещение е „Кордопуловата къща“. Построена е през 1754 година от заможен гръцки търговец от фамилията Кордопулос и е една от най-монументалните възрожденски къщи в страната. В нея е уредена експозиция на мелнишка изба, издълбана във вид на тунел в скалата, с експонирани в нея огромни бъчви за съхраняване на мелнишко вино. Показана е нейната вътрешна архитектура с украси от стенописи, резби и стъклописи.

В къщата се намира и печатът за Стоте национални туристически обекта.

В гр. Мелник има и много храмове – „Св. Никола“, „Св. Варвара“, „Св. апли. Петър и Павел“, „Св. Йоан Предтеча“, “Св. Антоний Велики“, „Св. Параскева“. Някои от тях са действащи, други са частично запазени. В близост до града се намират и останките от средновековния манастир „Света Богородица Спилеотиса“.

До град Мелник се стига по отклонение от главен международен път Е-79, участък София-Кулата-Солун, което се намира малко след град Сандански. Отсечката е с дължина 13 км
.
Градът се намира на 180 км от гр. София и на 240 км от гр. Пловдив.
В гр. Мелник има и много храмове – „Св. Никола“, „Св. Варвара“, „Св. апли. Петър и Павел“, „Св. Йоан Предтеча“, “Св. Антоний Велики“, „Св. Параскева“. Някои от тях са действащи, други са частично запазени. В близост до града се намират и останките от средновековния манастир „Света Богородица Спилеотиса“.

До град Мелник се стига по отклонение от главен международен път Е-79, участък София-Кулата-Солун, което се намира малко след град Сандански. Отсечката е с дължина 13 км
.
Градът се намира на 180 км от гр. София и на 240 км от гр. Пловдив.

Обектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.

Материалът Град Мелник – историческа омая в южните склонове на Пирин е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.