Материалът 2025 – 15 юли – Архиерейско богослужение в манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ над Асеновград (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В началото на 2024 г. община Асеновград подаде проектно предложение по инвестиционната програма на общински проекти, финансовите средства за която са осигурени от държавния бюджет на България. Същото беше одобрено, като през октомври бе подписано споразумение за финансиране с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Дължината на отсечката, която предстои да бъде изградена, е близо 1720 м. Финансовата стойност на договора е в рамките на 5 575 452 лв. Срокът за изпълнение е 365 календарни дни.

Участъкът в момента е с ширина около 4 м., като по проект е планирано да бъде изградена втора лента и пътното платно да стане близо 8 м. Реализирането на проектното предложение цели създаване на трайно решение за осъществяване на безопасно достигане до Мулдавски манастир „Св. Петка“ както от леки и тежкотоварни коли, така и от автобуси, автомобили със специален режим на движение и др. превозни средства.

текст и снимки – сайт на община Асеновград

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Започва изграждането на пътя до манастир „Св. Петка Мулдавска“ над Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В самия вход са оформени три ниши със стенописи на български светии. Преди това там бяха табла с информация, които днес са преместени в малко помещение между интерактивните зали. Имаше и табло с некролози, което вече го няма.

На входа ви посрещат брошури, които ви информират, че може да ползвате лесен за работа мултимедиен гид на телефона си. Той е на 4 езика и ще ви покаже и разкаже за над 20 точки в манастира.

Влизаме в двора и виждаме, че църковния магазин е разширен с голяма табела, която информира посетителите от къде могат да си закупят литература или сувенири.

Влизаме в мултимедийните зали, но виждаме че батерията на телефонът ни пада. Виждаме и решението – зарядна станция с накрайници за различни модели телефони.

Много съм доволен от това, което Велички епископ Сионий стори за манастира. Не се спират и работите по подобрение на инфраструктурата. Разширяват се паркинги, облагородяват се пространства. Ако преди, по време на феодалните управления на игумените назад във времето, посещението на манастира се свеждаше до посещение в храма, защото всичко друго беше заключено, сега може с часове да преоткриваме кътчетата в тази света обител и да потъваме в молитвено настроение.

Нека чудотворната икона на Божията Майка да насища с благословение този манастир и да дава здраве на всички монаси, поклонници, туристи и трудещи се в него.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Информационни нововъведения в Бачковския манастир е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

През 1928 г. уредникът на музея в гр. Пловдив Ст. Н. Шишков изпраща писма до всички кметове в околността, с цел да събере информация за старините в района.

Един от въпросите е: „Има ли в селото ви манастир и кога е построен?”. На това запитване новозаселилият се в Горни Воден кмет Иван поп Стоянов, отговаря: „Има манастир „Св. Кирик”, построен в 1321 г., според надписа на плочата на входа на черквата”.

Манастирът е ограбен и опожарен от кърджалиите на Емин ага през 1810 г. Когато в 1819 г. поп Константин Иконом издава „Наръчник на Пловдивската епархия”, той споменава, че „Воденският манастир в момента е в руини, вследствие опожаряването му от разбойници”. С доброволни християнски дарения манастирът е възстановен до 1935 г. През следващите години храмът „Св. Параскева”, издигнат в средата на манастирския двор, бил постепенно изографисван. За две от иконите се смята, че са дело на Захари Зограф, а по-голямата част от останалите сцени и стенописи – на преселника от Егейска Македония Алекси Атанасов. Църквата е осветена официално на 15 октомври 1850 г.

След учредяването на самостоятелна Българска екзархия от 1870 г. манастирът остава в ръцете на Патриаршията и се превръща за известно време в крепител на гръкоманщината. Едва през 1906 г. жителите на с. Лясково го превземат и предават на Българската екзархия. Гърция води по този въпрос дела за обезщетение чак до 1930 г.

В манастира „Св. Кирик” през деветнайсти век е имало килийно училище. В края на 19-ти и началото на 20-ти век той е един от най-оживените манастири в областта. От описите на имуществото му се вижда, че по това време той е разполагал с 55 стаи, 8 кухни, трапезария, две фурни, 4 яхъра, изби, складове и т.н. Стопанството му има над 1200 декара гори, 615 декара лозя и ниви, доста едър и дребен добитък, птици.

През 1922 г. „Св. Кирик” бил предоставен на монаси и свещеници от царска Русия, забягнали след Октомврийската революция, които откриват тук Пастирско-богословско учмилище. На 17 август 1924 г. сутринта в западното крило на манастира, където живеели курортисти, избухва пожар, който унищожава 22 помещения от най-живописната му част. През 1943 г. манастирът е забранен за посещения и превърнат в концлагер. Тук са затворени Тодор Павлов, Сава Гановски, Жак Натан, Марко Марчевски, Младен Исаев и много други известни учени, писатели и интелектуалци. Има и група съветски военнопленници. През август 1944 г. броят на въдворените е 129, от които 52 са жени. 

(манастирът носи името „Св. св. Кирик и Юлита“. Името „Св. Кирик“ е използвано от автора в конкретната статия)

Материалът Воденски манастир „Св. Кирик“ – Никола Филипов е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Но в едно писмо с N 95/15.11.1904 г. игуменът на Мулдавския манастир – Милетий пише до пловдивския митрополит Натанаил: „Нещо до преди 42 години манастира бе в гръцки ръце, управляваше се от гръцката митрополия. Тук имаше тогази и гръцко училище. Преди 75 години аз се учих в това училище.“

Може да се вярва на този текст, тъй като се касае за времето преди 1870 година, когато се създава Българската екзархия.

Че е съществувала борба за надмощие между българи и гърци (гръкомани) за този манастир ни посочва и една кореспонденция до излизащия в Цариград вестник „България“ от 1862 година. Превеждам целия текст, който ми беше предоставен от г-ца Мина Христемова, уредничка в историческия музей – Асеновград, за което сърдечно и благодаря.

Ето текстът:

„Една кореспонденция от Пловдив, обнародвана в „Курие д,Ориань“, оплаква се че българите отървали един манастир, близо до Станимака, на име Молдова. Кореспондентът иска да каже, че тоя манастир бил гръцки, по причина, че Станимака народонаселението уж било чисто гръцко, затова българите намали право да присвояват монастирят“.

Кореспондентът на „К.д,Ориань“ е в заблуждение. Ние сме ходили в Станимака и видели с очите си, ако не по-многото, но половината народонаселение на този град е българско. Колкото за селата, никакво противоречие не ще, че народонаселението е чисто българско. Следователно монастирят требува да е български и в български ръце“.

Тази публикация е ценна за нас, асеновградчани, с няколко момента. Първо, авторът е българин с ясно патриотично чувство, с явно антигръцка насоченост. Това в онова време не е било толкова лесно да се каже. Второ, получаваме информация, която ясно говори за целенасочената гръцка асимилаторска политика, в посока към унищожаване на крепителите на българския дух – манастирите. Трето, съществува ясно изразена борба между българи и гърци (гръкомани) за надмощия и чрез културните институти. В такъв случай изниква въпроса „Случайно ли се стига до митинга на 23 юли 1906 година?“.

Независимо от това манастирът „Св. Петка Мулдавска“ е бил пазител през цялата си история на българския дух, нрави, обичаи, религиозност“. 

Материалът Бил ли е гръцки манастира „Света Петка Мулдавска“ – Д-р Димитър Атанасов е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Ахмед ага Тъмрашлията спасява Мулдавския манастир „Св. Петка“ от опожаряване – Иван Гащилов е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Такъв е случаят и с манастира „Св. Петка“. Малко е информацията за историята му, а данни за неговото начало почти липсват. Има две наложени становища относно основаването му.

Повечето от изследователите – специалисти са на мнение, че манастирът е основан по времето на Второто българско царство. Има и едно друго мнение, което ни съобщава в книгата си „Манастирът „Св. Петка Мулдавска“ при северните поли на Родопските планини“, издадена от йеромонах Никифор Стоянов през 1895 г., в гр. Пловдив. Той също споменава за две мнения относно основаването. Едното, че това е станало по време на българските царе. Второто – не се използва от изследователите, защото е предание, но представлява интерес. В това предание има голяма логика и е напълно възможно така да е извършено основаването на манастира. Йеромонах Никифор пише следното:

„Преди 400 години човек от Сливен и някой си турчин 30 години били разбойници по Стара планина. Отказали се от разбойничеството и дошли в тези места. Българинът въздигнал манастира, а турчинът, за да е близо до своя другар, направил чифлик при манастирските извори, именуеми по турски „Кърк Бунар“.

Още в 1895 г. йеромомах Никифор нарича земите в района на 40-те извора манастирски, което предполага, че въпросният турчин ги е завещал на манастира. На рекичката, която се образува от тези извори, е изградена манастирска воденица с 4 камъка и една тепавица в същото здание. От воденицата на североизток по течението на реката се простира манастирска ливада. Без да бъда категоричен в мнението си за това предание и неговата реалност, бих казал, че има голям реализъм.

Вероятно това ми мнение ще породи известни съмнения, а може би раздразнение. Защото основаването се свързва с мюсюлманско лице. Това буди известна подозрителност, като се знае, че манастирът „Св. Петка“ на три пъти е бил опожаряван от турските башибозуци. Но ако вървим по този път на разсъждения как ще си обясним факта, че негов покровител е беят на родопското село Тъмраш, а след смъртта му – неговият син Ахмед ага, известен като Тъмрашлията. Как да си обясним, че има две предания, свързани с мюсюлмани, при основаването на Араповския манастир „Св. Неделя“.

Друго предание ни съобщава, че мелницата на Бачковския манастир в града (днес на това място е Военният дом) е подарена от туркиня. Пак турчин е дарил на манастира чифлика при с. Боянци. Тези предания ни насочват да потърсим в бъдещите изследвания по-точен отговор както на тези, така и на много други въпроси, относно турското присъствие и роля в града. Те битуват в историографията и е непростимо да ги загърбваме, да ги подминаваме.

Каквито и да са поводите за изграждането на тези реликви на културното ни минало, включително и манастира „Св. Петка“, те са огнищата, в които е горяла българската искра за свобода и независимост – на църква и на свободна държава.

Материалът Предания за основаването на манастир „Св. Петка Мулдавска“ – Ангел Кръстев е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът 2017 – март – Начало на възстановителните дейности след пожара в манастир „Св. Петка Мудлавска“ (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът 2016 – 27 юли – Празник на съборен храм в манастир „Св. Петка Мулдавска“ над Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът 2015 – 17 април – Манастир „Св. Петка Мулдавска“ очакващ своя ремонт (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.