Бил ли е гръцки манастира „Света Петка Мулдавска“ – Д-р Димитър Атанасов

За някои този въпрос е наивен, за други – излишен. Почти е утвърдено мнението, че този манастир през дългата си история (има предположение – напълно основателно, че е основан около 1360 година) винаги е бил в български ръце. Това мнение упорито защитаваше и акад. Николай Хайтов. В книгата си „Асеновград в миналото“ той твърди: Заедно с Бачковския манастир преминават у фанариотите и всички съседни манастири: Кукленският, Белащенският, Горниводенският с изключение на Мулдавския – „Света Петка“, който си останал докрай български.

Но в едно писмо с N 95/15.11.1904 г. игуменът на Мулдавския манастир – Милетий пише до пловдивския митрополит Натанаил: „Нещо до преди 42 години манастира бе в гръцки ръце, управляваше се от гръцката митрополия. Тук имаше тогази и гръцко училище. Преди 75 години аз се учих в това училище.“

Може да се вярва на този текст, тъй като се касае за времето преди 1870 година, когато се създава Българската екзархия.

Че е съществувала борба за надмощие между българи и гърци (гръкомани) за този манастир ни посочва и една кореспонденция до излизащия в Цариград вестник „България“ от 1862 година. Превеждам целия текст, който ми беше предоставен от г-ца Мина Христемова, уредничка в историческия музей – Асеновград, за което сърдечно и благодаря.

Ето текстът:

„Една кореспонденция от Пловдив, обнародвана в „Курие д,Ориань“, оплаква се че българите отървали един манастир, близо до Станимака, на име Молдова. Кореспондентът иска да каже, че тоя манастир бил гръцки, по причина, че Станимака народонаселението уж било чисто гръцко, затова българите намали право да присвояват монастирят“.

Кореспондентът на „К.д,Ориань“ е в заблуждение. Ние сме ходили в Станимака и видели с очите си, ако не по-многото, но половината народонаселение на този град е българско. Колкото за селата, никакво противоречие не ще, че народонаселението е чисто българско. Следователно монастирят требува да е български и в български ръце“.

Тази публикация е ценна за нас, асеновградчани, с няколко момента. Първо, авторът е българин с ясно патриотично чувство, с явно антигръцка насоченост. Това в онова време не е било толкова лесно да се каже. Второ, получаваме информация, която ясно говори за целенасочената гръцка асимилаторска политика, в посока към унищожаване на крепителите на българския дух – манастирите. Трето, съществува ясно изразена борба между българи и гърци (гръкомани) за надмощия и чрез културните институти. В такъв случай изниква въпроса „Случайно ли се стига до митинга на 23 юли 1906 година?“.

Независимо от това манастирът „Св. Петка Мулдавска“ е бил пазител през цялата си история на българския дух, нрави, обичаи, религиозност“.