В началото на пещерата има информационни табели и две табла с експонати, открити в пещерата. До тях е разположена композиция от трима седящи пещерни хора, за да добие посетителя представа за това, какво е било пещерното поселище.

След няколко завоя достигаме стълби. Тук трябва да сме много внимателни защото по тях има влага и кал и може да се подхлъзнем. Достигаме Дъждовната зала, която е предпоследно ниво в градацията на залите в пещерата. По тесни стълби достигаме и кулминацията на туристическия пещерен маршрут.

Продължаваме навътре по стандартния къс маршрут, който е посещавам от масовата част туристи. По каменна алея навлизаме във вътрешността на пещерата. Осветлението е устроено така, че няколко секунди след преминаването ви, лампите угасват.

Преминаваме край „Катедралата“, „Огнището“, „Чистилището“, „Ритуалната зала“ и достигаме до „Дъждовната зала“. Тук сме в предпоследната част на развитието на пещерата.

По тесни стълби се изкачваме до последната точка на пещерата и край на късия туристически маршрут. В „Концертната зала“ са и най-добре оформените пещерни образувания. Неслучайно залата е кръстена така, защото акустиката тук е невероятна.

Постоянната температура тук е сравнително висока – около 13 градуса.

През 1937 година, благодарение на туристите от град Дряново пещера Бачо Киро става първата социализирана пещера в България.

Обектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Пещера Бачо Киро – Габровски възвишения, Среден Предбалкан е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Легендата разказва, че пещерата е открита от двама братя овчари – Съю и Сею, които случайно я намерили и я използвали за подслон и укритие по време на турското робство. На името на откривателите и било дадено и нейното име.

За първи път е изследвана през 1883 г от проф. Георги Златарски. През 1895 г. братята Шкорпил продължават изследванията. През 1932 г. Д. Папазов и Н. Атанасов проучват детайлно пещерата и през 1935 г. Н. Атанасов и А. Стефанов изготвят цялостното ѝ описание, включващо надлъжен профил. След това, през 1949 г., пещерата е изследвана от втора научно-изследователска бригада „Тодор Павлов“ и е картографирана.

С постановление на Министерския съвет, през 1960 г. се издава заповед за благоустройството на пещерата. През 1962 г. тя е обявена за природна забележителност. Пет години по-късно, на 4.VI.1967 г. е отворена за посещения от туристи.

В периода 1990 – 2004 г. пещерата е заключена и достъпът до нея е ограничен. В този период има и посегателство върху някои от пещерните форми, за което свидетелстват липсващи върхове на сталактити. Днес пещерата работи целогодишно, има изградена посетителска инфраструктура, обезопасени алеи за посетители, осветление, паркинг, туристически център.

Пещера „Съева дупка“ е с дължина 205 м., постоянната температура в нея е около 7-11 градуса, а влажността достига до 90-98 %. На 60 м. под нея текат водите на река „Вит“.

В пещерата има 5 зали – „Купена“, „Срутището“, „Хармана“, „Белия камък“ и „Космос“. В зала „Хармана“ се провеждат и концерти, а тук са пели дори и Емил Димитров и Лили Иванова.

Пещера „Съева дупка“ се намира на 105 км от София. Ако идвате от гр. Пловдив най-краткия маршрут до тук е през прохода Троян-Кърнаре (225 км).Намира се на 3.7 км. южно от село Брестница (област Ловеч) в местността „Леднишки рид“. В близост до самата пещера се стига по асфалтов път, достъпен за всички видове транспорт. Има голям безплатен паркинг.

Обектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.

Материалът Пещера „Съева дупка“ – Леденишки рид, Драгоишко-Лисецка планина, Западен Предбалкан е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.