Следва архитектурната традиция за времето си. Прави впечатление с внушителните си размери. Той е с 2 метра по-дълъг от Дяволския мост и дължината на пътното платно достига 58 метра. Асиметричен, с 5 каменни свода с различни размери. Свързвал е двата бряга на река Боровица, малко преди с. Ненково. Бил е бил покрит изцяло с големи набити камъни, като към момемнта, най-добре запазените фрагменти от това покритие се забелязват в най-високата му част.

Скално светилище „Калпак кая“ – община Ардино, област Кърджали

Днес част от моста е разрушена и той вече не се ползва. Според местни слухове в основите му било закопано злато и част от камъните са откъртени от иманяри.

Буйните прииждания на реката разрушават части от моста, което е наложило дострояване и укрепване в двата му края.

Пещера „Утробата“ – рид Илиница, Източни Родопи

До средновековния мост може да стигнете лесно, тъй като се намира на няколко десетки метра от асфалтовия път, който свързва село Ненково с Кърджали. Може да комбинирате посещението с изкачване до пещера „Утробата“, която се намира в непосредствена близост.

Материалът Средновековен мост на река Боровица край село Ненково – община Кърджали, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Ето текст и снимки:

Това е един от най-добре запазените едносводести старинни мостове в Родопите. Неговия строеж се губи назад във вековете, вероятно строен по времето на Османския период.

Мостовете, които са изградени в речни долини, понякога ни карат да си зададем въпрос, каква е логиката той да се намира в „нищото“. Над него се извисяват скали и на практика към момента човек може да се усъмни в тяхната функционалност.

Това обаче, преди векове не е било така. С навлизането на стоманобетона и тежките машини, планините са прокопани, за да може да се обезпечи достъп и до най-далечните населени места. Старите пътища, които са преминавали през мостовете отдавна не съществуват. Въпреки това, старинните мостове ни дават информация и ни подсказват трасетата на пешеходната и търговска инфраструктура в планината от Античността до Средните векове.

Мостът на река Буйновска е симетрично изграден, за разлика от много асинхронни мостове решени спрямо възможностите на релефа. Прави впечатление големината на единствения му свод, който да побира целите води на пролетното снеготопене и буйните дъждове, които пълнят деретата, отводняващи тази част на планината. Градежът му е майсторски и фин, а плочникът в пешеходната му горна част е от добре подбрани камъни.

Старинните мостове в Родопите са изключително ценни като свидетелство за напредничавата самобитна архитектурна мисъл. За съжаление, много от мостовете са компрометирани, заради иманярски набези, особено в основите. Все пак, запазените мостове не са никак малко като брой и би било добре общините, на чиито територия се намират те, да влагат повече ресурс за тяхното опазване и рекламиране като дестинации за туризъм, използващ като ресурс историческото наследство.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Разрушеният старинен мост над река Буйновска в Родопите е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Това било налагано от честите наводнения и опустошителни водни прииждания, следствие на снеготопене и поройни дъждове. Планинските реки се движат в клисури и естественият ландшафт не позволява разлив, който да успокои силата на водата.

Неслучайно старите майстори разумно отваряли пространства под използваемата част на мостовете, за да гарантират допълнителна защита и функционалност.

Не са прецедент случаи, в които съвременни мостове стават жертва на природни стихии и за достъп до населени места се ползват именно старите мостове, които очевидно могат да служат за пример на модерната инженерна мисъл. 

(снимка – Старинен мост над река Арда в село Могилица)

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Старите родопски мостове е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Днес по моста се движат само пешеходци, тъй като той е част от маршрута „По пътя на легионите“ (зелена маркировка), който се движи по трасето на стария друм, свързващ град Асеновград и село Бачково. В началото на миналия век е изграден съвременния път, движещ се успоредно край река „Чая“ и по този начин този стар път за Бачково губи своето значение.

Въпреки всичко, много от артефактите, напомнящи за отминали времена остават забравени. Това са този мост, както и около 20 пасажа от изключително добре запазен античен път с широчина около 4 м. и височина на подзижданията до 5.5 м.

Мостът неправилно е наричан „римски“. Той няма общо с античността като градеж. Възможно е преди него да е имало градеж от римско време, от който в последствие са използвани основите и камъните.

Вероятно строежът е дело на родопски майстори, защото носи класическата архитектура на „гърбав мост“ с един голям свод. Преди около век, мостът е „префасониран“, за което ясно говорят надзижданията от левия и десния му край (може да видите на снимката линиите, които са връзка между оригиналния градеж и надзиждането). По този начин мостът става по-надежден за големите кервани, гърбиците му почти са заличени, а на най-горната му част е доукрепена с пояс.

Мостът на река Луковица е поредния чудесен образец на родопската архитектура. Силно препоръчително е обозначаването му с информационни табели, тъй като до него има достъп с лек автомобил и достатъчно места за паркиране.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Старинен мост над река Луковица, община Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Намира се непосредствено край пътя Доспат – Борино, в близост до отбивката за село Змеица. Надкрачва неголямата Сърнена река (до 1942 г. Караджа дере), която е приток на Доспатска река (влива се в нея при село Барутин). Надморската височина тук е 1240 м.

Край моста има изградени беседки, чешма и възможност за паркиране на автомобил.

Мостът е изграден с доста голям централен свод и уголемен страничен в левия край. Изключително изтънен в най-горната си част, прилича на моста на Буйновска река, който за съжаление през декември 2021 г. бе разрушен от придошлите води.

Асинхронен като решение, с добре вкопана основа от дясно. Прави впечатление и един похват, който основно се среща при Дяволският мост край Ардино, а именно контрафорсът. Това е заостреният градеж, който се намира под продълговатия малък свод, разположен между двата големи. Неговата цел е чисто практическа, а именно да „разцепва“ водната струя и да я насочва към двата свода.

Прекрасно запазен образец на родопската архитектура. Вероятно е по римски образец, но не е строен от римляни. Архитектите, построили тези мостове са една шепа, учили архитектура из различните школи по Европа или Близкия Изток.

Разбира се, уместно е и твърдението, че те градят по заварени архитектурни модели. Твърди се, че най-стария запазен и функциониращ мост в Родопите изобщо е мостът на река Боровица край село Ненково, датиран към средата на XV век.

Има доста материали по въпроса в различна периодика от 60-те до 90-те години, но специалистите са категорични, че няма мост в цялост в Родопите от римския период. Много малки, подобни на акведукт изграждания да, но мостове не.

Със сигурност обаче има много голяма логика тезата, че основните модели са римски и през османския период те се надграждат, доизграждат, ремонтират, за да се създаде тази приемственост.

Материалът Старинен мост край село Змеица, община Доспат е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.