Основните суровини, които са били извличани смолата са били колофон и терпентин. Колофонът е намирал приложение в печатарството, а терпентинът за производство на емулсии, безири, технически масла.

До края на своето съществуване, смоларството е било едно от най-трудоемките занятия. Понякога пресеченият терен, нуждата от създаване на площадка, пренасянето на гръб на техника е било наистина сериозно предизвикателство. Затова и развитието на смоларството е минимално от гледна точка на създаване на по-добри условия и методика на работния процес. То просто не се е променяло през годините. Може би само това, че глинените смолоприемници, където се е събирала боровата смола, се заменят с пластмасови чашки, захванати за дървото с пружиниращи съединители.

Добивите в България в края на 60-те години са около 2000 тона годишно, а в районите над Асеновград, над Лъки и над Хвойна (по Добростанския рид и рид Радюва планина) от бял и черен бор се е добивала по над тон и половина смола.

(снимка добив на смола в района над село Хвойна – края на 60-те години на миналия век) 

Материалът Смоларството в Родопите е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.