Смоларството в Родопите

Ходейки в планините, мнозина от вас са виждали тези прорези. Тези наглед непонятни манипулации, са били част от икономиката на страната ни само до преди няколко десетилетия.

Основните суровини, които са били извличани смолата са били колофон и терпентин. Колофонът е намирал приложение в печатарството, а терпентинът за производство на емулсии, безири, технически масла.

До края на своето съществуване, смоларството е било едно от най-трудоемките занятия. Понякога пресеченият терен, нуждата от създаване на площадка, пренасянето на гръб на техника е било наистина сериозно предизвикателство. Затова и развитието на смоларството е минимално от гледна точка на създаване на по-добри условия и методика на работния процес. То просто не се е променяло през годините. Може би само това, че глинените смолоприемници, където се е събирала боровата смола, се заменят с пластмасови чашки, захванати за дървото с пружиниращи съединители.

Добивите в България в края на 60-те години са около 2000 тона годишно, а в районите над Асеновград, над Лъки и над Хвойна (по Добростанския рид и рид Радюва планина) от бял и черен бор се е добивала по над тон и половина смола.

(снимка добив на смола в района над село Хвойна – края на 60-те години на миналия век)