Храм „Успение Богородично“ в Ловеч е построен през 1834 г. Сградата е трикорабна, без куполи, с масивни зидове и дървена покривна конструкция. Тя разполага с външно преддверие, полуоткрит притвор (нартика) и емпория, развита над нартиката и частта, предназначена за притвор. Емпорията е отделена от наоса с лека дървена преграда.

Олтарното пространство завършва с централна полукръгла апсида и две плитки ниши – протезис и диаконикон. Храмът е вкопан в терена, като до него се слиза по три стъпала.

След Освобождението над наоса са изградени куполи. Дърворезбеният иконостас и амвонът са изработени от бащата на поп Койо Витанов от Трявна – майстор дърворезбар от прочутата Тревненска школа.

Материалът Благоукраса на храм „Успение Богородично“ в град Ловеч е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Построен е през 1865–1866 г. от известния възрожденски майстор Уста Генчо Кънев.

Със своята впечатляваща архитектура, красиви стенописи и богато украсен иконостас той привлича както вярващи, така и туристи.

Храмът съхранява ценни произведения на българското църковно изкуство и е свидетел на богатата история на Габрово. През 1976 г. е обявен за културна ценност с национално значение.

Материалът Храм „Успение Богородично“ в град Габрово, община Габрово, област Габрово – Габровска духовна околия, Великотърновска епархия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

За пръв път отидохме там през 2017 г., а всяка година, когато водя групи в красивия район, заключен между Южен Пирин, Огражден и Беласица, намирам време да посетя това красиво място.

Следя и добре поддържаната фейсбук страница, където постоянно виждам нови инициативи, свързани с облагородяването на пространството около храма и благоукрасяването на вътрешността му. Когато има празник, се отслужват тържествени богослужения и се събират много хора.

Макар често да е определян като „манастир“, храм-параклисът „Св. Мина“ не е такъв, тъй като не фигурира в списъците на БПЦ и на Неврокопската епархия. Това наименование вероятно се е наложило вследствие на историческата памет или на религиозната ревност на местната православна християнска общност.

Това е едно много красиво място и поздравявам хората, които години наред се грижат за това свято място.

Материалът Параклис „Св. Мина“ край град Сандански, община Сандански, област Благоевград – Санданска духовна околия, Неврокопска епархия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Стенописи в храм „Св. апостоли Петър и Павел“ в метох „Орлица“ към Рилския манастир (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Батошевски мъжки манастир „Успение Богородично“ – Великотърновска епархия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Замисълът на дарителите е да бъде обособено почетно място в памет на ослепените войници на цар Самуил, където посетителите да могат да палят свещи. Параклисът вече е монтиран със специализирана техника, а конструкцията му е стоманобетонна. Храмът ще носи името на Свети Архангел Михаил – символ на небесната войска и пълководец.

Подкрепа за реализирането на инициативата е оказал и Николай Шушков – областен управител през 2021 г.

Предстои Община Петрич да извърши довършителни дейности по обезопасяването на параклиса и облагородяването на пространството около него, така че той да бъде естествено вписан в парковата среда.

Материалът Параклис „Св. Архангел Михаил“ край Самуиловата крепост до Петрич е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Храм „Възнесение Господне“ в село Скрът, община Петрич, област Благоевград – Петричка духовна околия, Неврокопска епархия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Началото е поставено през 2012 г. – на 24 юни, когато Православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител, а в българския фолклор денят е известен като Еньовден. Тогава е направена първата копка на бъдещия параклис, а година по-късно – навръх Петдесетница и в навечерието на Еньовден – храмът е осветен от Великотърновския митрополит Григорий.

Параклисът е изграден благодарение на четирима севлиевци – д-р Юсеин Юсеинов, инж. Владимир Юнгалов, Христо Цонев и Данаил Лалев. И четиримата живеят в селищно образувание „Хоталич“ и през годините са доказали, че милеят за родното място и не жалят сили, за да съграждат и допринасят за общността.

Материалът Параклис „Св. Йоан Кръстител“ край град Севлиево – Севлиевска духовна околия, Великотърновска епархия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Става въпрос за имената на няколко български владетели и светци на Българската църква. Някога в Древен Египет името на човека е било свещено. То е било парола за влизане на душата му в другия свят. В „Книга на мъртвите“ са описани препятствията, през които минава човешката душа, за да достигне до седалището на Озирис. И навсякъде по този път покойникът е изричал своето име. Това се отнася и до останалите религии, където името, дадено при раждане или кръщение, остава за цял живот. Към него били добавяни само името на бащата, мястото, от което произхождал, някаква отличителна черта или прякор и пр.

Но сега конкретно за случая. Във всички познати жития на Рилския светец, той е наречен Йоан. Вярно е, че те са писани векове преди съвременните им варианти, но тук става въпрос за исторически извор, а не за енциклопедия, исторически справочник или пък друго средство за масово ограмотяване. Действително споменатите богослови — Левкийски епископ Партений и архимандрит Атанасий Бончев са отлични познавачи на житийната литература и старобългарския език, но времената, в които са творили, са били малко по-други. За съжаление и те са били принудени да направят своите „малки компромиси“.

 Не мога да разбера, защо Рилския светец е наречен Иван в „Жития на светците“ от споменатите автори, а другият, също така известен светец, е с името Йоан /Кукузел/. Да не говорим, че в споменатия труд липсват имената на мнозина български светци, за които има достатъчно житийни данни в гръцки, сръбски, руски и други източници. Трябва ли да задам въпроса какво търси житието на византийския патриарх Фотий в „Жития на българските светии“ от епископ Партений. Вярно е, има отношение към нашата история, но той не е бил единствен. Не искам да изпадам в подробности.

И понеже става въпрос за царете на Българската държава, ще спомена само някои достатъчно красноречиви факти.

„Йоан в Христа Бога верен цар и самодържец всем болгаром Александър“Така се е подписал в т. нар. „Зографска грамота“ през 1342 г., българският цар Йоан Александър.“Йоан Александър в Христа Бога благоверен цар и самодържец на всички българи и гърци“Така се е подписал същия цар в т. нар. „Мрачка грамота“ от 1347.

По същия начин с името Йоан са се подписвали и другите български владетели като Йоан Шишман в „Рилската грамота“ от 1378 г. и „Витошката грамота“ от 1382 г.; Йоан Срацимир в „Брашовската грамота“ от 1369 г. и т. н.

Името на свързания с историята на нашия град Йоан Асен е изписано на позлатения му печат. Точно този печат е ползвал автора на сграфитото върху фасадата на хотел „Асеновец“.

Накрая искам да отбележа, че навсякъде в изкуството на украсяване на нашите храмове, по стенописи и икони, споменатите светци и владетели носят името Йоан. А това е добре, защото нашите прадеди не са се опитвали да осъвременяват имената им. Не са се ползвали исторически справочници и енциклопедии и слава Богу. Нека парижани наричат Париж – Пари, италианците Рим – Рома и т. н. Така звучи на техния език, а това, че на български е обратното, не е наша работа.

Въпросът с името Йоан или Иван трябва да бъде разгледан интердисциплинарно, а не едностранчиво и повърхностно. Все пак става въпрос за нашата история и ако ние не я пазим такава каквато е, то тя няма да е нашата история…

автор Теодор Пеев
вестник „Вестител“ 2004 г.

Материалът За правилното назоваване на Рилския чудотворец е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Молитвеният дом е поддържан в много добро състояние и се намира в западния край на селото.

Материалът Джамия в село Моминско – община Садово, област Пловдив е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.