ЗА РОДОПИТЕ С ЛЮБОВ

Туристически пътеводител
ВеликотърновскаДуховностРодинатаХрамове по епархии

Храм „Св. Троица“ в град Севлиево, община Севлиево, област Габрово – Севлиевска духовна околия, Великотърновска епархия

Възможността за построяване на нов храм в Севлиево била използвана веднага след края на църковната борба, завършила през февруари 1870 г. с узаконяването на Българската екзархия със султански ферман. Най-уважаваните представители на българската общност, които били и църковни настоятели, веднага събрали необходимите средства и възложили строежа на прочутия български майстор строител от Трявна Уста Генчо Кънев Големия (1829–1890 г.).

Храмът Света Троица се издигнал като една от най-представителните сгради в Севлиево до Освобождението. Над входа на западната фасада е поставен следният надпис: „Съградися тази свята църква в името на света Троица, светите равноапостоли български просветители Кирил и Методия и свети Йоана Рилски с пристояването и иждивението на родолюбивите севлиевски граждани Севлиево, 1870 Октомври 19“.

Още преди Освобождението храмът се превърнал в едно от средищата на духовния и обществен живот в града. Внушителната сграда е изградена от дялан местен камък и има три олтарни абсиди, като средната се издига до покрива. Красотата на бароковите форми и линии продължава и във вътрешността на храма. Високи и стройни колони поддържат широки полукръгли арки, над които се издига голям купол.

Иконите за първия иконостас на храма са изписани от известните иконописци Станислав Доспевски и Цаню Захариев през 1870–1872 г. След изработването на нов иконостас част от тази изключително ценна иконна сбирка била пренесена през 1905 г. в новопостроения храм на Батошевския девически манастир. Стенописите допълват красотата на храма, радват очите и извисяват духа.

В двора на храма се намират гробниците на руските войници, загинали за освобождението на България. При олтара са погребани ръководителите на Априлското въстание в Севлиевския край, обесени на градския площад. В тишината на църковния двор почива и Стефан Пешев, председателят на революционния комитет, който заедно със своите другари принесъл живота си в жертва пред олтара на свободата.