Манастир „Преображение Господне“ – Великотърновска епархия

Преображенският манастир „Св. Преображение Господне“ е разположен в Дервентския пролом на река Янтра, на около 7 км северно от Велико Търново. Основан е през XIII–XIV век по времето на Втората българска държава и първоначално е бил метох на Ватопедския манастир в Света гора. През 1360 г. получава автономност, а с развитието му се свързват имената на цар Иван Александър, съпругата му Сара и сина им цар Иван Шишман.

След османското завладяване манастирът неколкократно е опожаряван и разграбван, докато накрая е напълно разрушен. Възстановен е на сегашното си място през 1825 г. от рилския монах отец Зотик, а в изграждането на основните му сгради участва бележитият майстор Кольо Фичето.

Стенописите в главния храм са дело на Захарий Зограф и са създадени през 1849–1851 г. Сред най-забележителните композиции са „Страшният съд“ и „Колелото на живота“.

През Възраждането манастирът е важно духовно, културно и революционно средище, свързано с дейността на Васил Левски, отец Матей Преображенски и други борци за национално освобождение.