Ето и самото решение, повод за този конфилкт:

„Петнадесет собственици на магазини, построени от тях самите върху общинска земя на алеята между реката и читалище „Родолюбие“, изпратиха възражение до председателя на Общинския съвет Георги Динков.

Определената дневна наемна цена от 200 лева на квадратен метър е убийствена за нас, се казва в писмото. Това е крайно несправедливо. В много по-изгодна ситуация са тези, които са наели общинско помещение, констатират жалващите се. 

Подобна несправедливост съществува и при определяне на размера на патентния данък. Една и съща сума заплащат онези, които разполагат с търговска площ от 22 кв. метра и от 60 кв. метра. 

източник

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Павилионите край реката в Асеновград и наемът им през 1998 г. е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

„Думата ни сега не е за изкъртените и задигнати мраморни плочи от парапета, а за друго. По подобие на ситуацията пред старото фото (на Главната улица) и тук, на левия бряг пред моста, винаги има паркирани МПС. Тяхното непрекъснато маневриране, освен че затормозява и без това трудната проходимост от неравния терен, създава реална опасност и от произшествия, особено за преминаващите с детски колички, за които на ответната страна има удобна метална естакада.

Но неудобството тук е постоянно растящия брой на глутницата кучета. Трайно установили се по понятни причини около таверната и съседните бистра, те вече са нетърпими и опасни по редица причини. Не е ли криворазбрана тяхната защита пред тази на хората и най-вече за сметка на малките деца – задават въпроси много наши съграждани. 

Мотива си за исканото „екстрадиране“ на безстопанствените четириноги те подкрепят със скорошното и ефективно решение на софийското общинско управление, за което също не се налагало разходването на някакви значими парични средства.“.

–––––––-

Пешеходният мост вече е ремонтиран и добре изглеждащ, но сякаш проблемите с бездомните кучета и многобройните автомобили е все така актуален и наглед нерешим.

(снимка – източник)

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Неуредици с Пешеходния мост в Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

„И доскорошната ни малка гордост каквато бе местността „Св. Трифон“, южно от града ни е на път да помръкне. Засадените в миналото брезички и други дървесни видове избуяха. Това, както и непосредствената близост на този зелен „оазис“, известен в недалечното минало като „Комсомолския парк“, създадоха благоприятни условия за ежедневното му посещение от възрастни, деца и ученици. Но за жалост и от злосторници. Един дори бегъл поглед ще увери всеки, че картината тук става обезпокояваща. Ако тук-таме по стеблата на някое дърво може да се видят грайферите от зъбите на коза, изпусната от контрола на някой дядо или баба, много повече са раните по стеблата на някои дървесни видове от „козите“ с два крака. 

Белите петна по стеблата на брезичките и другите дървета, вследствие на остърганата с различни сечива гора, изобилстват. За лекарство събират корите – пояснява ми мой познайник от квартала, изразяващ възмущението си и от развихрилото си бракониерство. Няма да е пресилено ако се каже, че почти половината от брезичките са изчезнали по неведоми пътища. Пресни следи от трион личат по дънерите. По някои личи нескопосаната маскировка с почва. 

Знайно е, че по някои участъци на тази местност текат реституционни процеси. Но знайно е и това, че местността като цяло не е изключена от горския фонд. А това означава, че горичката, дори и нацяло да се реституира съгласно постановките на Закона, ще остане под режим за охрана и контрол от горските власти, изключващ сегашните вандалски действия.

Ненормално е замърсяването на местността с разни отпадъци, каквито, макар и не в изобилие, все още се натрапват. А иде и Трифоновден. Може би ще се намери кой да почисти поне терена, на който предстои общоградското тържество. Но още по-интересно е как ще го оставим след него, защото опитът от миналите тържества ни показва, че контейнерите за смет, поставени от общинските власти, вместо по предназначението им се използват от „изобретателите“ за … маси. 

Дано сега се покажем в нова светлина, пожелават си еколозите.“.

–––––––-

Проблемите описани по-горе не са се решили, голяма част от местността вече е реституирана, много къщи се появиха наоколо. От хубавата брезова горичка са останали единични дървета и с всяка изминала година стават все по-малко. Събиращите се за Трифоновден компании не се свенят да секат и събират дърва от горичката. 

Материалът Горчивата съдба на брезовата горичка край асеновградския параклис „Св. Трифон“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

КАКВО ДА ПРАВИМ ПО УЛИЦИТЕ НА АСЕНОВГРАД
Препоръки от една софиянка към гостите на града. За водачи на МПС:

1. Никога не спирайте заради пешеходец, освен ако не се хвърли под колата ви.

2. Карайте със скорост до 30 км. в час, по възможност в лявото платно и внимавайте някой да не ви изпревари отдясно. Дръжте здраво пътя и не допускайте бързащите да бързат.

3. Никога не използвайте мигачи, когато променяте посоката си на движение. Те само предупреждават останалите шофьори да дадат газ и да ви попречат на маневрата.

4.Винаги използвайте мобилният си телефон за незначителни разговори с приятели. Намалете скоростта докато разговаряте и дори спрете по средата на улицата. Това е знак за пълното ви превъзходство над останалите в движението.

5. Контактът с очи с шофьор от другия пол отнема предимството ви.

6. Понеже пешеходните пътеки са наблъскани една до друга и става задръстване, винаги когато е възможно, спрете насред пешеходната пътека, за да попречите на пешеходец от близката пътека да премине безпрепятствено. А, ако някой от тях стъпи на зебрата пред вас, дайте газ и клаксонирайте, докато не го изгоните обратно на тротоара.

7.В Асеновград вместо светофари има кръгови движения. В постъпите към кръговете има пешеходни пътеки. А хората се движат на китайска нишка /един след друг/ така че е трудно да влезеш в кръга, а понякога когато влезеш е почти невъзможно да излезеш. Затова докато на някой умен, не му дойде на ум на тези места да постави светофар за пешеходци избягвайте кръговите движения. Или затваряйте очи и НАПРЕД!

8.В Асеновград има и светофари за пешеходци. /с бутон за зелен сигнал по желание/Светят ненужно дълго след като отдавна пешеходците са преминали. Затова да не ви пука след като пешеходците преминат давай газ и напред.

9.В Асеновград асфалта по второстепенните улици не е сменян от 60-те години на миналия век иначе улиците са закърпени, което кара колата ви да подскача чак да ви се счупят зъбите. Така че ако нямате излишни пари за зъболекар не минавайте през тези улици. Движете се по главните пътища / покрай реката към Пловдив и от Пловдив към Смолян.

10. И дано не ви дойде на ум по път за Пампорово да разгледате Асеновград. Защото влизайки в центъра и ако сте стриктен водач спазващ знаците за движение ще трябва да се върнете няколко километра посока Пловдив за да се включите отново в нужния ви път за Пампорово.

11. В Асеновград има два светофара. Първият на влизане от Пловдив е настроен що годе добре. Но на втория винаги се оглеждайте наляво и надясно, когато пресичате на червено.

12.Важно! Знайте, че Асеновградчани подобно на Пловдивчани и Англичани, карат в лявото платно с 20 до 30 км. в час.- бавна лента. Така че ако бързате изпреварвайте отдясно.

Горе долу това е! Приятно сърфиране през улиците на Асеновград…

Материалът Наръчник на асеновградския шофьор е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Асеновград в началото на новото хилядолетие (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Тя присъства сякаш невидимо във всеки един уличен разговор, във всяка една среща или обсъждане на злободневните теми.

– Удари се и направи колата лом!
– Времето днес е лом!
– Пълен лом!
– Събраха се и направиха всичко лом!

Няма асеновградчанин, който да не използва думата „лом“. Това е повече от сигурно. Но от къде идва използването на тази дума?

В края на 19 и началото на 20 век, станимашките лозови масиви са унищожени от филоксерата, която представлява дребно насекомо. Това е истински ужас за местното население, тъй като лозаро-винарството е основен поминък в региона. Взима се решение, на мястото на унищожените масиви да се сеят пръчки американски сорт грозде, чието култивиране изисква повече време. През 1903-1904 г. това било направено, но в рамките на една седмица невиждан катаклизъм сложил край на надеждите за нови масиви.

Няколко дни валяла градушка и „поломила“ всичко. За този голям удар по икономиката, станимаклии родили и дума – „лом“ (ломене, поломване).

И така до ден днешен

– Вчера валя градушка и ми направи лозето лом!

Материалът Откъде идва често използваната в Асеновград дума „лом“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Придошлата река Чая в Асеновград през 2009 г. (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Асеновградчанин и софиянец заедно прекарали военната си служба. Станали другари и започнали да поддържат комуникация с писма. Един ден софиянецът получил писмо, в което пишело:

– Заповядай ни на гости с твоята жена.

Речено-сторено. Дошъл софиянеца с жена си на гости на своя боен другар в Асеновград. Жената на асеновградчанина се подготвила подобаващо. Щом седнали на масата, тя сервирала порция станимашки сарми. Ама от малки по-малки. Ювелирно изкуство. Отишла към кухнята, за да донесе още чинии, с нея отишъл и мъжът и, за да и помогне.

Сбутали се софиянците.

– Виж, ние на гости дойдохме, подядохме ги тези хора. Те сигурно са много бедни щом ни слагат такива малки сармички.

Не знаели столичани, че в това е майсторлъка.

(снимката предоставена от читател на нашия сайт)

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът „Сигурно тия хора са много бедни, я виж какви малки сармички правят“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Това беше „страшно“ за нас място и дечурлигата от махалите около „Цветните“ избягваха този малък коридор, който извеждаше от улица Шипка и Ореховска към квартал Запад.

Всички тези страхове бяха не само заради тайнствеността, някак си изолираното пространство, в което за секунди човек излизаше извън светлините на града, но и заради слуховете, които се носеха за това място.

Жената на сина на дядовата ми сестра, леля Добрина (която аз наричах „учинайка“) ни събираше и ни разказваше странни неща. Те бяха потвърждавани и от мъжа и вуйчо Тодор. Те живееха на улица Ореховска, и двамата покойници, но никога няма да забравя моментите, в които ни събираше и започваше да ни разказва.

сборник „Родопите в съдби и образи“, който може да поръчате тук

Разказите и бяха свързани с истории за преминаване на този „коридор“ между квартал Запад и квартала след Винпрома. Не мога да си спомня каква е била причината (вероятно прибиране след работа на смени), но при много от нощните преминавания, леля Добрина ясно е чувала стенания и приглушен шепот. В много от случаите, забързвайки крачка, тя е имала усещането, че някой ходи плътно зад нея. Разказваше ни, че е чувала зад себе си и тежко дишане, сякаш някой е тичал и задъхано си поема въздух в бърза честота.

Веднага след като е стигала до края на Винпрома, стенанията, шумовете и шепота са изчезвали. Винаги бе много наплашена, когато това се случваше и това личеше от думите и.

Също така, моята майка ми е разказвала и продължава да разказва как отново с леля Добрина, смяна в завод „Химик“ са се прибирали от „Бяло море“ по улица „Шипка“ към нашата улица „Оряховска“. Било е около един часа след полунощ. Чували са ясно стенания, поглеждали са се, но не смеели да кажат нищо. В началото на улицата, майка ми си спомня, че имало голям контейнер и искала да види дали стенанията не идват от там, дори помислила за миг, че там има оставено бебе. Леля Добрина я дръпнала, направила знак да мълчи и да побърза. По думите на моята майка, когато стигнали до разклонението за улица „Оряховска“, стенанията спрели.

Дали е истина, дали са ни разказвали истории, че да ни изплашат и да не се отпускаме много в отдалечаването от вкъщи, дали всичко това са реално необясними неща? Наистина нямам отговор, само знам, че и моята баба ми е потвърждавала, че там са старите асеновградски гробища. Освен това и доста съграждани са чували подобни истории от възрастни хора, отново свързани с необясними неща от онзи район.

(снимката е илюстративна)

ОТ ТУК МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ МОИТЕ КНИГИ
натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Край старите гробища на града асеновградчани са чували стенания, шепот и неясни гласове е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В Асеновград са ми известни три бомбоубежища:
(вероятно има и още, които не са толкова познати, но не мога да го твърдя със сигурност)

– Над ВИК (в близост до храм Св. Богородица Благовещение – Рибната)
– На ул „Ген. Дандевил“ (до стадиона)
– Две врати, вероятно част от едно бомбоубежище на скалата под параклис „Св. Ян“

Винаги са били интересни въпросите, свързани с тези бункери, оформянето им и съществуването им през годините. Дали са част от естествен карст или допълнително са разширявани и пробивани в скалата? Това са любопитни части от непознатата история на Асеновград.

Материалът Асеновградски потайности – Бомбоубежищата е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.