Край старите гробища на града асеновградчани са чували стенания, шепот и неясни гласове

29.03.2024822 Views

По-възрастните наши съграждани си спомнят, че старите гробища на Асеновград са се намирали в периметъра, където днес се намират комплекс Сани, хипермаркет Кауфланд и Винпром Асеновград.

Това беше „страшно“ за нас място и дечурлигата от махалите около „Цветните“ избягваха този малък коридор, който извеждаше от улица Шипка и Ореховска към квартал Запад.

Всички тези страхове бяха не само заради тайнствеността, някак си изолираното пространство, в което за секунди човек излизаше извън светлините на града, но и заради слуховете, които се носеха за това място.

Жената на сина на дядовата ми сестра, леля Добрина (която аз наричах „учинайка“) ни събираше и ни разказваше странни неща. Те бяха потвърждавани и от мъжа и вуйчо Тодор. Те живееха на улица Ореховска, и двамата покойници, но никога няма да забравя моментите, в които ни събираше и започваше да ни разказва.

сборник „Родопите в съдби и образи“, който може да поръчате тук

Разказите и бяха свързани с истории за преминаване на този „коридор“ между квартал Запад и квартала след Винпрома. Не мога да си спомня каква е била причината (вероятно прибиране след работа на смени), но при много от нощните преминавания, леля Добрина ясно е чувала стенания и приглушен шепот. В много от случаите, забързвайки крачка, тя е имала усещането, че някой ходи плътно зад нея. Разказваше ни, че е чувала зад себе си и тежко дишане, сякаш някой е тичал и задъхано си поема въздух в бърза честота.

Веднага след като е стигала до края на Винпрома, стенанията, шумовете и шепота са изчезвали. Винаги бе много наплашена, когато това се случваше и това личеше от думите и.

Също така, моята майка ми е разказвала и продължава да разказва как отново с леля Добрина, смяна в завод „Химик“ са се прибирали от „Бяло море“ по улица „Шипка“ към нашата улица „Оряховска“. Било е около един часа след полунощ. Чували са ясно стенания, поглеждали са се, но не смеели да кажат нищо. В началото на улицата, майка ми си спомня, че имало голям контейнер и искала да види дали стенанията не идват от там, дори помислила за миг, че там има оставено бебе. Леля Добрина я дръпнала, направила знак да мълчи и да побърза. По думите на моята майка, когато стигнали до разклонението за улица „Оряховска“, стенанията спрели.

Дали е истина, дали са ни разказвали истории, че да ни изплашат и да не се отпускаме много в отдалечаването от вкъщи, дали всичко това са реално необясними неща? Наистина нямам отговор, само знам, че и моята баба ми е потвърждавала, че там са старите асеновградски гробища. Освен това и доста съграждани са чували подобни истории от възрастни хора, отново свързани с необясними неща от онзи район.

(снимката е илюстративна)