Като цяло северната част на рид Манастирище е много скосена, навсякъде има отвеси, скалисти пасажи и профилът на склоновете е доста внушителен. За сметка на това обаче, по самото било е голо, има тучни пасища и е красиво и панорамно. 

Този маршрут започва от центъра на село Лъкавица, до което се стига по тесен и криволичещ на серпентини стръмен път, който се отделя от шосето Лъки-село Манастир и в рамките на 2.4 км набирайки сериозна височина ви отвежда до неголямото китно селце. Този асфалтов път е единствения по целия източен склон на рида Манастирище.

От центъра на селото продължавате около 300 м. по равно, движейки се по асфалтов път, след което пътя ви отвежда в ляво и нагоре. От тук излизайки от селото, започвате да набирате височина. След 300 м склона свършва и започвате да се движите по равно. Тук гледките са чудесни, а пред вас виждате връх Ушите 1371м., който ще подсечете. През цялото време се движите по почвен, добре поддържан път.

Достигайки до подножието на връх Ушите, пътят се разделя на две – нагоре и в дясно. Нагоре пътят преваля върха и се спуска до Куцосмановска“ махала, която се намира на пътя Лъки – Момина вода – Рожен, а този в дясно(по който тръгвате) ви води до махала Чуката.

След кратко, но стръмно изкачване сред смесена гора, отново излизате на открити пространства. Преминавате край хранилка за диви животни и спускайки се сред гора и малки поляни, достигате до първите къщи на махала Чуката. От тук започват и проблемите с ориентацията, защото малките пътечки, свързващи отдалечените една от друга къщи вече са доста обрасли и не са добре изразени, но се движите край старите дървени стълбове за електричество, които се виждат сравнително добре през растителността, а билото е ваш естествен ориентир.

Махала „Чуката“ се намира наистина на прекрасно място. За съжаление мястото е обезлюдено и почти няма признаци на живот. Махалата е без постоянно население от 1985 г. Закрита като населено място с Решение № 802/04.10.2012 г. на МС. Намира се в землището на село Лъкавица. 

Дефицит на мястото е, че липсва вода. Твърде вероятно е някъде край изоставените и порутени къщи и плевници да има кайнаци или чешми, но всичко е толкова обрасло, че е невъзможно човек да се ориентира. Добре е, планирайки този маршрут да си отбележите, че трябва да си напълните вода от село Лъкавица, в което има няколко чешми. 

В рамките на около 4-5 часа човек може да направи тази разходка, да се наслади на красиви панорами, да събере билки и да подиша чист въздух. Маршрутът е непопулярен, но определено има какво да се види. 

Чешми по маршрута: няма
Денивелация: 
– начална точка 1020 м.(център на село Лъкавица) 
– крайна точка 1240 м (махала Чуката)
Инфраструктура: почвен път, пътека
Разстояние: 4.5 км
Приблизително време за преминаване: 1:45 ч. (на посока)
Маркировка: няма
Трудност: средна

Материалът Пешеходен маршрут Село Лъкавица – махала Чуката – рид Манастирище, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В Родопите не са били малко домакинствата с повече от десет души, което изисквало мелене на около 100 килограма жито на седмица. Меленето обикновено е ставало на някоя от многобройните воденици по малките, но буйни дерета, за което хората са давали „уям“, т.е. част от житото (обикновено 5 кг на 100). По-известните воденици са били „Табаковата“ и „Чужумовата“ над Лъки и „Ахмедовската“ воденица под Джурково.

Печенето на хляба е ставало, след като тестото се замесвало в нощвата (дървен съд, подобен на корито). Около два часа се чакало неговото втасване, след което се разделяло за парчета за печене. През това време пещта хубаво се опалва и загрява (фурнисва се), а след това се почиства с влажен парцал на дървен кол (метилник). В почистената и нагорещена пещ се поставяли хлябовете и се пекли около час, час и половина.

Хлябът е бил, е и ще бъде Алфа и Омега за българите. Той е онази частица Божественост, която от незапомнени времена се слага на трапезата, и чието разчупване неслучайно се полага на най-възрастния член на семейството.

„Никой не е по-голям от хляба“, гласи поговорката. Колко труд, пот и пришки по ръцете означават тези думи… 

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Меленето на жито и печенето на хляб в миналото на Лъкинския район е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

С разкритите артефакти от най-древни времена, става ясно, че районът е бил населяван от дълбока древност. При толкова, вода и паша това е напълно разбираемо. Първите писмени извори (с изключение на малки податки в османски документи) за този район са от началото на 19 век и са предимно административна и църковна кореспонденция.

За този район никой не знае нищо. Дори местните хора не знаят от къде са се преселили техните баби и дядовци. Миграционните процеси тук са били изключително динамични, но не заради лошите условия на живот, напротив. Изверването, опустошенията, безчинствата тук са следвали едно след друго. И те са били дело на хора от родния корен.

В далечните Родопи справедливостта, която е можело да бъде налагана от редовната османска армия е била мираж. Населението е било с ниска грамотност, нямало е богати хора, които да водят кореспонденция с официалните власти и това е било причина за  ширещото се тук разбойничество. Исторически личности като Гунгаля, Емин ага, Дели Панайот са „колели и бесели“.

Това е една част на Родопа планина, напоена с много кръв и сълзи. Въпреки всичко, жилавият български корен е оцелял и е дал щедър „дамазлък“. Отдавна вратата на разделението и различията е залостена и населението живее в сговор, но помнейки грешките и учейки се от тях.

(снимка – джурковската местност „Сюлюманкоското“)

Материалът Липсващата история на Лъкински район е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.