Родопите са планина, която ражда дълголетници. В планината има много свидетелства за хора, живели доста над 100 години и отишли си от този свят в пълен разум.

Още преди повече от 120 години, големият родоповед Стою Шишков описва по брилянтен начин причините за това родопско дълголетие:

Уникална снимка на 125-годишна родопчанка и 100-годишният и син

„Чистият въздух, въздържаният девствен живот, философският мироглед и с нищо ненарушаваното спокойствие на неговите нерви допълват тая дълголетна, здрава и издръжлива натура“.

(снимка – „Дядо Гуглю от село Стойките“ – източник www.myheritage.com)

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Ето на какво се дължи родопското дълголетие според Стою Шишков е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

През 1911 г. Института за хигиена в Берлин съобщава, че числото на столетниците в Европа е най-голямо в България към настоящия период. В нея живеят 3883 човека, които са на сто или повече години. След България е Румъния с 1074 столетника, следвана от Сърбия с 573. В Испания те са 400, във Франция 212, в Италия 197. На последно място в Европа е Дания с едва двама столетника.

Седем десетилетия по-късно, числото на столетниците в България отново е едно от най-големите в Европа, като основно то е концентрирано на територията на Родопите. Мнозина обясняват този факт с редовната консумация на кисело мляко.

Има и немалко изследователи, които обясняват продължителността на живота в Родопите с голямата концентрация на отрицателни йони, особено в района на Средните Родопи и по-конкретно в Пампорово, районът около Хайдушки поляни, билата по Переликско-Преспанския дял на планината.

Материалът Статистика на родопските столетници е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Някои считат, че за достигането на преклонна възраст, причината е липсата на стрес и природосъобразния живот. Други насочват внимание към киселото мляко, като причина за наличие на толкова столетници. Трети отдават това на чистия въздух. Може би причините са сбор от всичко гореизброено. Факт е обаче, че много от историите в Родопите са свързани с хора, които си отиват от този свят в дълбока старост, с доста години превалили столетието. 

Предлагам на вашето внимание една любопитна фотография. 103-годишния Киряк Ихтяхов от Чепеларе. Снимката е направена в началото на миналия век от родопския фотограф Крум Савов. 

Материалът Фотографът Крум Савов заснема 103-годишен родопчанин е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Минавал човек през Буково и видял достолепен старец, който дялка клечка пред дома си и се припича на слънце. 

– Как си дядо?
– Бива, сине – отговорил дядото

Завързали разговор. Станало ясно, че този човек отдавна е минал своите сто години живот. (съшият човек е починал на 113 години, но тази история е станала няколко години преди неговата смърт). Както си говорили, от къщата се чул пронизващ стон. 

-Ооох

Странникът се сепнал

– Някой болен ли има, дядо? 
– Ааами, дятешки работи – отвърнал столетникът – Синът легнал, глава го боли! Може ли да те боли главата? Я разбирам да е нещо тука (посочил тялото си), ама то глава. Главата е кокъл, мене никога ма я не боляла главата. Я затуй ти викам, детешки работи!

Човекът затърсил с поглед вътрешността на къщата и видял на леглото да лежи старец с дълга бяла брада, който охка и пъшка. Това бил синът.

Тръгнал си странникът и оставил дядото след себе си, чувайки само думите „Детешка работа“. 

(снимката е илюстративна)

Материалът Невероятна история за 113-годишен неврокопски столетник от село Буково е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

До тях са работили двама възрастни хора. Мъжът с потури, жената забрадена с кърпа. Заговорили ги дечурлигата.

– Дядо, дядо, как се казваш?
– Казвам се Мехмед
– Дядо Мехмеде, ами ти на колко си години?
– Ми към 90 върям, ама и я не знам точно. То, навремето, ага поотраснеш и те свалят в общинана, там те записват, ама са никой не сята да запише кога сме се точно родили.
– Къде живееш дядо Мехмед?
– Ей там, сине, отсреща (вероятно някоя от махалите Царева, Режиушева или Комендарева)

Децата се улисали в работа. По някое време дядото се провикнал към сгърбената забрадена женица, която през целия ден работила до него

– Мейо (майко), ха въри да вървим, оти бубайко е сам с хайванете (животните).

А дядо Мехмед бил около 90-те. Да, това не са легенди. Наистина в Родопите е имало такива хора. Дълголетници, чиято жизненост и до ден днешен ни изумява.

(снимката е илюстративна)

Материалът Изумителна история за 90-годишен родопчанин и неговите живи родители е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Паркирах на малкото пространство пред храм „Св. Никола“. Това място в Орешец е сякаш кораб. Вие сте на тази малка палуба, а всичко край вас е бездънно море.

До църквата видях една прегърбена фигура. Приближих се и се разпознах в нея жена на преклонна възраст. Заговорихме се. Седнах до нея. Продължихме да говорим. Слушах и се върнах някъде много назад във времето. Там, където вече повече от две години рових, събирайки разкази.

Баба Йорданка Вълчева е родена през 1922 г. Тя беше жив свидетел на историята, която търсих. Детските и спомени бяха ясни и тя ми разказваше с охота спомените си. Аз слушах и записвах.

Милата женица. Толкова и стана драго, че разказва и има кой да я слуша. Това е нещо, което липсва на възрастните хора. Младите, някак забързани в ежедневието и скоростта на съвремието преминават наоколо. Поздравяват и тръгват. А възрастните искат на прощаване да разказват…

Тогава баба Йорданка караше своята 93-та година. От тогава минаха няколко години. Не знаех дали е жива, но знаех, че съм имал щастието да запиша разказите и гласът на тази невероятна родопска жена.

(Преди две година общината и връчи плакет по случай 100-годишнината и и много се зарадвах, че е още жива. Към момента не зная. Ако е жива ще е на 102 години)

Материалът Столетницата от село Орешец е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Мнозина гледат на тази информация с голямо недоверие, считайки, че тези цифри са в сферата на фантастиката. Нека не забравяме, че смъртността към онзи период е била доста по-висока, но пък дълголетието е било и често срещано сред жителите на Родопите. 

В началото на 2023 г. от този свят на 110 години си отиде Нурие Дерменджиева от маданското село Средногорци. Запазени са свидетелства за десетки българи, приближили 105-110 години живот. Карамфила Стоянова от русенското село Николово също доживява 110 години.

Живите свръхдълголетници в света, чиято възраст е над 110 години са близо дузина. Има официални свидетелства за хора, живели над 120 години. 

Крум Савов със сигурност не е отишъл „на сляпо“ в Павелско да снима тези хора. Вероятно мълвата за тях се е носила из Рупчос и той е отишъл да направи този кадър специално за да запази за поколенията това изключително проявление на дълголетие. 

Материалът Уникална снимка на 125-годишна родопчанка и 100-годишният и син е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.