Изумителна история за 90-годишен родопчанин и неговите живи родители
Майка ми е била участник в прибирането на сеното в местността „Лука“ край Джурково. Било средата на 50-те години.
До тях са работили двама възрастни хора. Мъжът с потури, жената забрадена с кърпа. Заговорили ги дечурлигата.
– Дядо, дядо, как се казваш?
– Казвам се Мехмед
– Дядо Мехмеде, ами ти на колко си години?
– Ми към 90 върям, ама и я не знам точно. То, навремето, ага поотраснеш и те свалят в общинана, там те записват, ама са никой не сята да запише кога сме се точно родили.
– Къде живееш дядо Мехмед?
– Ей там, сине, отсреща (вероятно някоя от махалите Царева, Режиушева или Комендарева)
Децата се улисали в работа. По някое време дядото се провикнал към сгърбената забрадена женица, която през целия ден работила до него
– Мейо (майко), ха въри да вървим, оти бубайко е сам с хайванете (животните).
А дядо Мехмед бил около 90-те. Да, това не са легенди. Наистина в Родопите е имало такива хора. Дълголетници, чиято жизненост и до ден днешен ни изумява.
(снимката е илюстративна)