Отколе Асеновград празнува своя ден през май. Още като ученик не пропусках случай да празнувам.

Не пропусках екскурзия или учебен час, за да рисуваме старини по улица „Богомилска“, да се ровим из криптата на „Св. Богородица Петричка“, за да търсим „секретният“ изход до реката.

През 1934/45 година малко преди 24 май бях проводен да купя от Чорбаджака малага за празника ни като абитуриенти.

Тайната на хубавото станимашко вино

Бай Аристидис бе винар от световна класа. Посрещна ни любезно. Въведе ни в механата, поразпита ни и като разбра що за хора сме , отказа ни малага – била твърде буйна за млади хора. И ни отведе в неговата „светая светих“ – избата. Спираловидната стълба ни отведе три етажа по-надолу, където имаше масичка и 4 столчета. Настани ни, като добави: „Ще ви дам нещо специално – „Станимашки мискет“.

Опитахме и останахме очаровани и освежени.

Този стар ерген – Аристидис Чорбаджака – ни разправи и за следните станимашки вина: т. нар. „Вино на победата“ – то било елексирът на тържествата и винаги си пазел по 1 бъчва до Гергьовден – Празника на войската; за сватба се пиело т. нар. „Седмото небе“, съхранявано в дъното на избата от деня на раждането до деня на задомяването. 

(снимката е илюстративна) 

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Винарската изба на Аристидис Чорбаджака в Станимака – арх. Стоил Стоилов е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

На европейско ниво е било и червеното трапезно маврудово вино на станимашките изби. Имало е периоди, когато никое друго вино не е могло да му съперничи.

Данните не са пълни. Публикуваме само това, което сме успяли да съберем. За много от тях нямаше кой да ни разкаже. Заедно със стопаните са си отишли от белия свят и тези, които са работили у тях, а по-старите производители на червено маврудово вино, по разкази на възрастни асеновградчани са се изселили в Гърция през 1925 година.

Тези винарски изби (къщи) са част от историята на Асеновград и е редно да знаем кое, кога и как е било.

Качеството на гроздето играе най-важна роля за качеството и типа на виното, което ще се получи от преработката му. Сортовите особености, съчетани с конкретните почвено-климатични и агротехнически условия на района обуславят получаването на грозде с определени свойства, а от тук и на определен тип вино, характерно за Асеновградския район. На тази основа и на вековната практика и традиции на асеновградчани се е установила и утвърдила производството на различни типове вина. Асеновградските вина носят отпечатъка на тези особености. Оригиналния лозов асортимент от местните винени сортове мавруд, памид и по-новите сортове, благоприятните почвени условия и богатия опит на станимашките лозари – всичко това лежи в основата на висококачествения станимашки мавруд и станимашката малага.

–––

През двукрила кована порта, предназначена за добитък и коли, се е влизало в калдъръмен двор с белокаменна чешма. В единия край на двора се е издигал навесът, под който са се намирали един, два до три лина, четири-пет големи бъчви и няколко големи и малки каци. Под навеса е имало обикновено едно помещение за за прислугата и линаджиите. Пак там се складирали в единия му край старите лозови пръчки за гориво. Паянтовия навес се свързвал с главната жилищна сграда, под която се намирала винарската изба, дълбока 3-5 м, а понякога (както е било у Чорбаджака) – девет метра. В тези умерено влажни подземни помещения отлежавали станимашките маврудови вина и ракии.

На дворовете във винарските изби имало и нарочно помещение за прислугата и линджиите, в които изварявали джибрите за ракия.

Цялата къща заедно с двора се опасвала от достатъчно дебела и висока каменна стена, която давала на винарската къща изглед на същинска крепост. Такава една винарска къща е можела да побере и преработи до 500 тона грозде. Обикновено само част от това грозде било от собствени лозя. Отаналото количество се купувало от лозарите в града и околията.

Винарски изби в града са притежавали следните винопроизводители и винотърговци:

– Хаджи Георги Кузмов, Аристис Чорбаджаков, Алаверата – грък, Георги Панкоолу – грък, Йочоолу, Петракоолу, братята Тодор и Вангел Чавка, братята Антониади Черпанлъ, Георги Пселанти, братята Васил и Перекли Камбанови, братя Данаилови, Султанито, Далъмас – грък, Васил Филев, братя Козбунарови, братя Станилови, Андрея Стойчев, Андоноолу, Иван Моллаиванов, Христо Сендов, Янко Беждремов, Тома Хаджитомов, Райчеви, Тамболови, Васил Величков, Гундята – грък, братя Бозови, Яков – рупеца, Стойчо Андреев, Монолаки, Маринчоолу, Льончоолу – грък, Георги Найденов, братя Костадинови, Павел и Тома Боеви (Въцата), Димитър Хаджиниколов, братя Пъжеви, братя Петрови, Кочо Каварджията, братя Басамакови, Александър Кетипов.

Имало е винарски изби и в манастирите около Асеновград – Бачковски, Мулдавски, Белочерковски, Кукленски, Араповски, Белащенски, Белочерковски.

През 30-те и 40-те години на двадесети век в Асеновград е нямало къща без винарска изба – едни малки, други средни, трети големи. Асеновградчани се занимавали с лозарство, винарство и бубарство. Нямало къща, която да няма по 5-6 дка лозя. Тези, които имали повече лозя, правили вино от гроздето и една част си оставяли за собствени нужди, а друга част продавали на търговците, за да изкарат по някой лев. Това разказват старите асеновградчани.

(снимката е илюстративна)

Материалът Винарските изби в Станимака – Иван Гащилов е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.