Има много шеговити истории за родопските столетници и за техните „мохабети“. Ето една от тях:

Столетник-чепеларец се припича на слънце. Край него минава негов съсед и завързват приказка. Попитал го съседа

– Как си ти? С домашните как се разбираш, всичко добре ли ти е?
– Добре съм! Сино и снахо ма гльодат еце хубаво – почесал се и замислен добавил – Ама са чудя какво ша правя ага умрот?

(снимката е илюстративна)

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Родопският столетник и неговите кахъри за бъдещето е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Преди години, когато Пампорово правило първите си стъпки като курорт, в него идвали освен любители на планината и хора, които не я познавали добре. Такава била случката между чепеларец и курортистки.

В голямата ливада над Чепеларе, старец събирал сено и оформял големи купи. Няколко „курортаджийки“, които минавали от там, спрели и го загледали с любопитство. Една от тях го заговорила и попитала:

– Чичо, много на хубаво мирише сеното ти!
– Заврите главите в кладните и мирисайте колкото си щете, е затва пари нема да ви зьома! – отговорил той

Местните жители се шегували с курортистите, но винаги го правили така, че да не ги обидят.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Щедрият чепеларски старец и курортистките е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Хич не са се погаждали червенци и долнославци. Уж две села, близо до Асеновград, но са си имали кавга през годините, която си е тлеела и е чакала сгоден повод да се разпали. Имало е не една и две случки, които са онагледявали тази неприязън, а днес ще ви представя една шеговита история.

Прибирали се заедно от града червенец и долнославец. Процеждали по дума-две от време на време, колкото „мохабет“ да върви. Добре, ама взело да става тъмно. Айде, тъмното иди-ела, ама небето се затурмило, взело да вали.

Понаметнали се, кой с каквото имал. Първите къщи на Червен вече се показали.

– Ех, как силно вали – казал долнославецът, с надежда да бъде поканен на гости, докато бурята отмине
– Вали, вали, ама се върви – казал червенецът

разказал Петър Георгиев – Матьо

(снимката е илюстративна)

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Шеговита случка между червенец и долнославец е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Днес ще ви разкажа за една хумористична история, чиито генезис е в годините преди Освобождението, но към днешна дата, почти позабравения сюжет от нея се имплицира с Хитър Петър, като събирателен образ на българския „гяволък“.

Всъщност, тази история се разказва и в Родопите, без да се споменава Хитър Петър.

Гостували си кум и кумец. Кумецът бързал, бързал, за да стигне навреме, преди мракът в гората да го хване. В бързането обаче огладнял и сядайки на масата се поблазнил от хубавата гозба, която била сложена на трапезата. Отгребал една щедра лъжица с картофи и мръвка, сложил я в устата си и о, ужас! Всички негови сетива изтръпнали от горещината, която обладала цялото му същество.

Пари, пари, ама мърдане няма. Решил да излезе от положение.

тук може да поръчате сборник „Родопите в съдби и образи“

– Куме, от къде са тия яки гряди – попитал кумеца с половин уста, гледайки към тавана

– Ааа, гредите ли кумец? От „Лаком дол“ са

И да търсите такъв дол на картите няма да намерите. Неговото съществуване е плод на шегата на кума към лакомията на кумеца. И до ден днешен тази история се разказва с настроение.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Историята за „Лаком дол“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Според родопските журнали, голяма част от родопчаните, започнали да се водят по „новото и модерното“, което освен това било и официално. Започнали да си посръбват. Неслучайно и местните вестници списвали следните абсурдни от гледна точка на настоящето текстове:

„Радостно е, че повечето нашенци са се отклонили вече от черквата, но още по-радостно ще бъде, ако понамалят „кланянето“ и пред бутилките. Полезно ще е за здравето им и за кесиите им.“

В едно малко село, първия който започнал да навдига чашката, в разрез с нравоученията на свещениците бил достолепен мъж наричан Джамбаза. Пийвал си той скришно, но късно вкусил насладата от чашката и не след дълго се гътнал.

Неговият внук обаче, тръгнал по неговите стъпки. Когато се наквасел, отивал до гроба на дядо си. Прегръщал надгробната плоча и започвал да ридае:

– Немой да ти е бално (мъчно), дядко, оти си не пийна до насита. Йе пийнах и за тебе…

ОТ ТУК МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ МОИТЕ КНИГИ
натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Жалба за юзче е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Макар между по-големите населени места в планината да имало вече автобуси или подобия на автобуси, мнозина си ходили пеш. Не ги притеснявали стръмнотиите, дивите животни, тъмното. Куражлии хора.

Тръгнала тази гелска баба от Девин, където ходила по гости, към Широка лъка, от там през махала Заевите, та за Гела.

По някое време, към средата на пътя, някъде към Беденските бани, я настигнал примитивния автобус. Шофьорът се смилил над бабата и казал:

– Хайде, качвай се, какво да те правя! Късмет си имала!

– Ша ворва, сине! Немой да са ехам на рейсас, оти борзам – казала бабата и продължила по пътя си.

(снимката е илюстративна)

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Бабата от Гела и бавният автобус е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.