Жалба за юзче
Според различни местни издания в средата на втората половина на миналия век, в Родопите започнали да гледат на религията като на отживелица. Разбира се, това се случило под давление на доктрината за атеизъм, която била налагана и към християни и към мюсюлмани, къде по-рязко, къде по-меко.
Според родопските журнали, голяма част от родопчаните, започнали да се водят по „новото и модерното“, което освен това било и официално. Започнали да си посръбват. Неслучайно и местните вестници списвали следните абсурдни от гледна точка на настоящето текстове:
„Радостно е, че повечето нашенци са се отклонили вече от черквата, но още по-радостно ще бъде, ако понамалят „кланянето“ и пред бутилките. Полезно ще е за здравето им и за кесиите им.“
В едно малко село, първия който започнал да навдига чашката, в разрез с нравоученията на свещениците бил достолепен мъж наричан Джамбаза. Пийвал си той скришно, но късно вкусил насладата от чашката и не след дълго се гътнал.
Неговият внук обаче, тръгнал по неговите стъпки. Когато се наквасел, отивал до гроба на дядо си. Прегръщал надгробната плоча и започвал да ридае:
– Немой да ти е бално (мъчно), дядко, оти си не пийна до насита. Йе пийнах и за тебе…
ОТ ТУК МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ МОИТЕ КНИГИ
натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
