Бабата от Гела и бавният автобус
Може да коментирате статията в нашия Viber канал
Било в средата на миналия век. Модерните придобивки бавно настъпвали в тази труднодостъпна част на Родопите. Разбира се, за да се приемат тези „новости“ трябвало и време. Възрастните хора пък, нямали годинки пред себе си и време да се учат на стари години, затова хич и не обръщали внимание на „удобствата“.
Макар между по-големите населени места в планината да имало вече автобуси или подобия на автобуси, мнозина си ходили пеш. Не ги притеснявали стръмнотиите, дивите животни, тъмното. Куражлии хора.
Тръгнала тази гелска баба от Девин, където ходила по гости, към Широка лъка, от там през махала Заевите, та за Гела.
По някое време, към средата на пътя, някъде към Беденските бани, я настигнал примитивния автобус. Шофьорът се смилил над бабата и казал:
– Хайде, качвай се, какво да те правя! Късмет си имала!
– Ша ворва, сине! Немой да са ехам на рейсас, оти борзам – казала бабата и продължила по пътя си.
(снимката е илюстративна)
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
