Легенда за кръвта на Орфей и Силивряка
Според легендите Родопите, и по-специално земите на село Гела, са родното място на митичния тракийски певец Орфей. Той бил дете на речния бог Еагър и музата на епическата поезия Калиопа. Орфей владеел до съвършенство музиката и словото. Песните му, изпълнени под съпровода на лира, омайвали растения, скали, дори диви зверове.
Орфей се влюбил в красивата нимфа Евридика. В деня след сватбата им обаче тя била ухапана от отровна змия. Опечаленият Орфей се спуснал в подземното царство с лирата си, за да търси любимата Евридика. Според легендата това се случило в пещерата Дяволското гърло, която се намира само на 30 км от Гела. Там, дори богът на мъртвите Хадес, се трогнал от тъжните песни на Орфей и решил да му върне Евридика, но при едно условие.
Тракийският певец не трябвало да се обръща към нея, докато не стигнат светлината. Тръгнал Орфей, а след него Евридика. Малко преди да напускат подземното царство, той не се сдържал и хвърлил бърз поглед към любимата си. Тогава Евридика завинаги изчезнала в света на сенките.
Мъката на Орфей била неутешима. Той не искал да вижда друга жена. Вакханките – поклонничките на Дионис, все се опитвали да впечатлят тракийския певец, но той не им обръщал внимание. Един ден те се разгневили от безразличието му и го разкъсали. От капките кръв, които паднали на земята, поникнало Орфеевото цвете – безсмъртно като паметта за Орфей!
