Това е смидаль – една традиция в Родопите, свързана с раждането и с родилките.

Когато едно семейство има родилка, жените натрошават хляб на трохи, запържват го в масълце, след което го поръсват със захарчица, да е сладичко.

После смидаля се раздава на съседи.

Това е ароматът на надеждата. Има ли го, значи някъде е писнал новият живот. Неслучайно старите хора в Родопите казват:

„Ей, яца ми я драчко, ага ми мирисне на смидальчак.“

Материалът Смидаль – една прастара традиция от Родопите е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

И така – от събор на събор, от родопско събиране на празник, Димитър все по-активно усвоява занаята. Когато е на 21 години, при основаването на Държавното животновъдно стопанство „Кормисош“, е назначен за дивечовъд. Определят му район и той започва да се грижи за дивеча. Няма ден, няма нощ – подхранване, опазване и грижи за приплодите от хищници. И така цели 17 години.

Скоро видни държавници начело с Тодор Живков, техни близки и познати, почувствали ловджийската тръпка, започват да посещават „Кормисош“, основан, както и много други дивечовъдни стопанства в България, от Пенчо Кубадински. Стотици чужденци идват на ловен туризъм, отстрелват елитен дивеч с високооценявани трофеи. Ловуват по няколко дни и оставят хиляди долари. А наесен дивечовъдите извършват подборен отстрел на по-хилавите екземпляри, чието месо пътува към много европейски страни и носи ценна валута.

Още в началото на седмицата се обаждат, че елитните държавници ще ловуват в петък. А това означава, че в петък вечер трябва да бъдат посрещнати с печени агнета. И кой ще ги опече? Разбира се – Димитър Ангелов.

Той е тих и скромен човек, който винаги спазва своя девиз: „Ако правиш нещо, направи го най-добре“. И за всяко негово чеверме получава висока оценка от възхитените държавници. А Тодор Живков нарежда на директора на „Кормисош“ веднага да увеличи с 5 лв. месечната заплата на Димитър.

– Работата ми вървеше като животновъд, а чеверметата ставаха все повече. И все пак това беше моето хоби. Най-много на моя обект е ловувал Пенчо Кубадински. Той не беше алчен човек. Отстрелваше само елитни екземпляри и винаги имаше слука.

Бай Тошо все ме критикуваше, че Кубадински винаги имал слука, а той – не. Накрая се ядосах и му казах в очите: „Как ще имаш слука, когато зад тебе са пет-шест души и не спират да говорят по радиостанциите?“

„Така ли?“ – възкликна той и ги отпрати километър назад. На следващия излет отстреля седем глигана, а съпругата на Кубадински – Мария, два. Дадоха месото за продажба. Е, оттогава аз бях най-добрият водач.

После ме назначиха за управител на ресторант „Водопада“ в село Бачково. Той беше в жалко състояние – покривът му беше пред срутване. Един ден идва Иван Пръмов – виден държавник, и ми казва: „Води ме в „Кормисош“ за глигани“.

А там ме приеха така, сякаш отново съм сред свои хора. Водя го по познати места. Отстреля един много голям глиган и от радост не беше на себе си. Използвах момента и му разказах за „Водопада“. След месец пристигнаха средства, а арх. Рачо Стоянов го проектира. Така го построихме в сегашния му вид.

И други държавници съм използвал, познавайки ловната им страст, за да осигуряват държавни средства за Асеновград.

Десет години бях управител на „Водопада“, а през това време завърших курсове за барман и главен готвач. Не мога да работя някъде, ако не чувствам, че съм най-добрият и че знам как да упражнявам контрол. Създадох име на този комплекс и с чеверметата.

От 13 години обаче имам собствено заведение пред първия тунел по пътя Асеновград – Бачково. Много труд и средства вложих, но сега в цяла България се знае, че тук се правят едни от най-вкусните чевермета. Няма да издам рецептата.

Търговската си жилка съм предал и на децата си. Двете ми дъщери са собственици на заведението пред втория тунел до село Бачково, а синът ми има кафене на бул. „Цар Освободител“ в Асеновград и строи ресторант, хотел и рибарник в село Наречен.

Аз доизграждам ресторант-хотел на Крушевския чучур над град Лъки, който ще бъде включен в системата за селски туризъм, а ще се използва и за ловен туризъм, защото се намира в сърцето на дивечовъдното стопанство „Кормисош“.

Е, трудно ми е, много ми е трудно засега, но вярвам в бъдещето – когато ще мога да доказвам на чужденците, че и в България има хора, които, когато правят нещо, го правят най-добре.

автор Кирил Борисов
вестник „Вестител“ 2007 г. 

Материалът Димитър Ангелов от Крушово – човекът, който с чеверметата си посрещаше Тодор Живков в „Кормисош е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Печка на дърва, на чийто плот се вареше млякото, а вътре пукаха смърчовите цепеници. Дървените качета, тенджерите, ароматите.

Купих си каквото си купих, а накрая ми сложиха и още сирене, та ми нагребаха и една топка масло.

Има си ги тези места и е истинско щастие да имаш времето и възможността да идеш дотам, за да си купиш такава храна. Която, на всичкото отгоре, е и по-евтина от подобната ѝ в големите вериги (а дали е сравнима като качество, не съм сигурен).

Материалът Автентични млечни продукти е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Волският език е лечебна папрат, използвана в народната медицина за подпомагане на дихателната и храносмилателната система. Листата ѝ съдържат полезни вещества, които имат успокояващо и противовъзпалително действие. Най-често се използва под формата на чай или запарка при кашлица и стомашни неразположения.

Говоря от личен опит.

Волският език е най-ефикасното средство за прогонване на кашлица. Децата ни пият и сме пресичали страховити кашлици за нула време.

Материалът Волски език – природното средство срещу упоритата кашлица е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

За обяд решихме да хапнем в Ресторант Перла. Намира се точно на центъра. С обедно меню, просторно, чисто и с много възможности да опитате и ястия от традиционната турска кухня.

Хапнахме си доволно и предоволно, а децата заложиха на класиката за тях – пица, картофки със сирене, ние хапнахме кюфтенца с гарнитура, шкембе чорба (işkembe çorbası). Децата не бяха хапвали кюнефе и то се оказа идеален завършек на обяда.

Много хубаво сготвено, прясно, ароматно и на чудесна цена, да не забравяме и вежливото и внимателно обслужване.

Поздрави!

Материалът Ресторант „Перла“ в град Ардино е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Докато тестото почива, се приготвя плънката. 300–400 г бяло саламурено или краве сирене се натрошава и се смесва с две яйца. По желание може да се добавят около 100 мл кисело мляко, за да стане плънката по-сочна.

След това тестото се разделя на топки и всяка топка се разточва на тънък кръг с дебелина около 2–3 мм. Кръговете се режат на триъгълници или на 4–6 части в зависимост от желания размер на клиновете. В средата на всеки триъгълник се поставя плънка и тестото се загъва върху нея, за да се оформи традиционния клин или полумесец.

Клиновете се нареждат върху хартия за печене и се намазват с разтопено масло или олио. Пекат се в предварително загрята фурна на 180–200°C за около 20–25 минути, докато станат златисти и хрупкави.

Накрая се сервират топли, като по желание могат да се поднесат с малко кисело мляко или айрян.

Материалът Традиционен родопски клин е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Събирането на билката започва през юни. В този период се берат предимно младите листа и стъбла, които трябва да бъдат доставени до мястото на преработка в рамките на два часа.

Процесът на производство е сходен с този на черния чай. Цветът на добре изсушения „Иван чай“ също наподобява този на натуралния черен чай, но е по-наситен, а ароматът му е по-интензивен.

Материалът Магичният „Иван чай“ е в изобилие по родопските била е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Влязох в малка закусвалня. Поръчах си. Пред мен здрав българин си поръча стабилна порция ядене.

– три кебапчета (по 100 гр. едното)
– солидна гарнитура картофена салата
– 4 или 5 филийки хляб
– люти чушчици
– шкембе чорба

Когато чух сметката му 12.30 лв направо се втрещих. Как е възможно?

Човекът отиде до тоалетната и аз използвах възможността да му снимам храната, която струваше 12.30 лв.

Само за половин час се образува опашка, защото хората явни си знаеха, че тази закусвалня предлага хубава храна.

Поздрави! Така се прави. Оборот, много клиенти, достъпни цени и вкусно сготвено! Не размразените хапки, пълни със соя и цени до тавана.

Закусвалня „Снежанка“ в Чепеларе, изкефихте ме!

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Закусвалня „Снежанка“ в град Чепеларе – вкусно, евтино и много е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Родопски пареник (качамак с телешко месо) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

– Пататник, който е изключително вкусен. Бордът му стои изправен, няма ронене или прекалена мазнотия. Съвършен баланс.
– Салата с осезаемо пресни съставки. Сиренето вкусно и истинско.
– Пържени картофи на тиган. Домашни, меки, пипнати.
– Пърленката е дъхаща на печено, на пърлено, така, както трябва да бъде.
– Кюфтетата за мен бяха главен герой. Не си спомням скоро да съм ял по-сочна скара. Наистина заслужават да бъдат опитани. Чудесни!

Хора като стопаните на Къща за гости „Венци“ в село Дряново, община Лъки, се грижат чрез цялостното си предлагане за създаване на позитивен образ на селото, работят за местната общност и за колегите си, което е достойно за уважение!

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Хубавата храна в къща за гости „Венци“ в село Дряново, община Лъки е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.