Чудесното намиране на чудотворната икона от Бачковския манастир в Клувийската пещера
Това чудо е свързано с намирането на иконата, след като била укрита. Предполага се, че укриването на икона, която вече се почитана поради чудотворството си, е станало през време на турското робство. Тогава и манастирът бил западнал икономически, а монасите го напуснали и отишли по други манастири. Взели със себе си някои ценности, но чудотворната икона, която била свързана с манастира оставили, като вярвали, че след време ще се завърнат. Укрили я в една плитка пещера, на стръмно и труднодостъпно място в скалите Клувията”. Според някои предания, иконата била зазидана В стената пещерата.
В по-късни времена се появяват разкази за ограбване и опожаряване на светата обител, за което няма никакви доказателства. Във всички варианти се акцентира върху факта, че иконата била укрита.
Минава време. Появяват се добри люде, които решават да възвърнат живота в светата обител. Има данни, че през ХѴІ в. в манастира има неколцина монаси. Когато игумен става йеромонах Даниил (по-късно Митрополит Пловдивски, 1589-1595г.) са изпратени монаси от братството, които да събират помощи за възстановяването на разрушената църква.
От ктиторският надпис научаваме, че храмът е възстановен през 1601г. и изписан през 1643 г. Може би и тогава е бил оборудван с дърворезбения позлатен иконостас и проскинитарий.
Вероятно иконата e била открита в Клувийската пещера около средата на XV в. Преданието разказва, пастирче на име Ангел (в някои варианти две деца) вижда в скалите силни проблясъци от отразена слънчева светлина. Съобщило за това манастира и пристигналите монаси открили светата икона. Отново се твърди, че това се е случило на втория ден след Великден на Велики понеделник. Иконата била занесена с тържествена лития в манастирската църква. И отново се наслагват историите с бягството на иконата, със съновидението на стария монах.
Основен извод е, че това е „последното“ намиране на Бачковската Св. Богородица, след което тя заема мястото в църквата, където е и до сега.
(съдържанието е част от книгата на Теодор Пеев „Чудесата на Св. Богородица Бачковска“)
запазен е оригиналният правопис

