Месни заговезни в Станимака

Сирни заговезни е подвижен празник в календара и се определя всяка година съобразно Великден. Пада се осем седмици преди него. В съботата преди Месопустната неделя е първата голяма задушница за годината – т.нар. пролетна или „халвяна“. Този ден е посветен на мъртвите. Затова, според местните вярвания, не бива да се пипа пръст, защото е грях.

На гробовете на починалите близки се ходи ден-два преди празника, за да се направи почистване и да се спази това изискване. На самия ден на гробищата се носят от първите пролетни цветя. За раздаване се приготвят варено жито, пита или малки хлебчета и халва – оттам и името „халвяна задушница“. Тази халва се носи най-напред на гроба на починалите прадеди, а на следващата неделя тя присъства на трапезата в дома, когато всички близки си искат прошка. С нейното раздаване на гроба се иска прошка най-напред от мъртвите, които са покровители в отвъдния свят на своите живи роднини. Така се осъществява връзката между видимия и отвъдния свят.

На Месни заговезни, в неделя, се яде за последен път месо, а на следващия ден се заговява от него и по-нататък от храната се изключва неговата употреба. Останалото от месната храна в понеделник някога са раздавали на бездомните, които са минавали по къщите, защото знаели, че идват постите и това е моментът да се облажат за последен път. През цялата следваща седмица може да се ядат млечни храни – сирене, мляко, яйца, затова и тя се нарича Сирна неделя. Отпадането на месото от трапезата е подготвителен етап за дългите дни на Великите пости. По този начин започва постепенното физическо очистване на човека, което в следващите дни се засилва още повече.

Станимашкия карнавал по Сирни заговезни – Ганка Маринова

През седмицата след Месни заговезни настроението на гражданите в някогашната Станимака е приповдигнато, въпреки забраните, свързани с храната, които напомнят за приближаването на поста. Идва карнавалната седмица. Гражданите се маскират по най-различен начин и обикалят от къща на къща – по роднини и познати, за да си правят майтапи и джумбиши.

Хората най-често се маскират с дрехи, които отдавна са излезли от мода. Жените се обличат в мъжки дрехи, а мъжете – в женски. Персонажите в тези весели карнавали са най-различни. Карнавалът и нощните посещения са били удобен случай за ергените да надникнат в домовете на своите изгорѝ, защото навремето контактите между младите не са били така свободни, както в днешно време.

автор Ганка Маринова