Райчо Даскалов – общественик от град Смолян

Времето, отмерено с човешкия живот, минава много бързо. Райчо Даскалов наскоро навърши 60
дини. И ако не беше скромното тържество, уредено в окръжния комитет на партията в негова чест, едва ли бихме се сетили за това. А този тих родопчанин посвети на обикновените трудови хора повече от 40 години от своя живот.

Роден в град Смолян, Райчо Даскалов още от малък се среща с мизерията. Баща му с дюлгерския чук едва смогва да нахрани и облече донякъде многобройната си челяд. Затова още в юношеските години Райчо е принуден да вземе хляба в ръцете си“. Работи като чирак в занаятчийска работилница, прислужник и писар в държавни В държавни учреждения. Между другото все пак съумява да завърши Свободния университет.

Но преди да надникнем в широката му обществено-политическа дейност, налага се да се повърнем към ученическите му години. В гимназията е един от активните дейци на въздържателното движение и възглавява в същото време младежкото въздържателно дружество „Съзнание“ в град Смолян. В брой 8-9/1932 г. на „Трезва младеж“ той пише:… Въздържателното движение, ако да лекува издъно раната и строи трезвото общество не във въздуха, а на земята, трябва да приобщи усилията си към тези на класовото пролетарско движение и да върви крак с него“.

В 1931 г. е избран за секретар на читалище „Христо Ботев“ в град Смолян. По това време се води борба за „културно-просветната комисия по българомохамеданския въпрос“. Той стои на позицията, че за да настане съществена промяна в съзнанието на българите мохамедани, трябва преди това да се подобри тяхното икономическо положение. За него културната революция ще ce осъществи само тогава, когато ce промени съзнанието на тези хора.

Читалищната си дейност Райчо Даскалов продължава в град Златоград и Хасково, където изнася сказки, участвува в литературни кръжоци и чествувания.

След кратко учителствуване в село Чепинци, постъпва в трудовата производителна кооперация „Слънце“ в град Смолян, основана от комунисти. Тук той развива широка дейност за заздравяване на сдружението, дава й политически облик. Мнозина интернирани другари от вътрешността на страната са настанени на работа в кооперацията. Подгонен оттук като комунист, той става касиер-деловодител в горската трудово-производителна кооперация в село Настан, Девинско. И тук бързо заздравява сдружението, а наред с това взема участие в основаването на районния горски кооперативен съюз „Въча“ в град Девин, първият съюз в пределите на сегашния Смолянски окръг.

По-сетне като служител в Българска земеделска и кооперативна банка в Златоград, Нова Загора и Хасково, а след 9 септември 1944 г. в Смолян вече управител на клона, на дело и с перо служи на кооперативното движение. Много от публикациите му във вестниците „Горски кооперативен съюз“ София, Банков съюз“ София, и др. са посветни на кооперативното строителство. Разбира се, публицистичната му дейност не се ограничава само в областта на кооперативното движение. Той пише и по редица други въпроси. Особено бойки са статиите му във връзка с тежкото икономическо и просветно положение на родопчани. Сътрудничи в повече от 10 периодични издания. През 1937 и 1938 г. в Смолян редактира вестник „Хоро“, от който са излезли всичко 25 броя, защото ясно очертаният прогресивен лик не е било възможно да се търпи от тогавашната власт и тя го спира.

При близкото съдействие на Кирил Маджаров, Райчо Даскалов през 1942 г. със свои средства издава
сборник „Родопски разкази“.

След 9 септември 1944 г. дейността на Райчо Даскалов преминава практическа работа за осъществяване на социалистическото строителство и на културния фронт за изграждане на новия човек. И като околийски управител, и като управител на банката, и като председател на околийски народен съвет, и като член на околийския комитет на БКП в Смолян, той всецяло се отдава на укрепването на новата власт. По-късно преминава на работа в централните учреждения на ръководни места – Българска народна банка и Държавен застрахователен институт, но при реорганизацията на Държавното административно ръководство през 1959 г. веднага се озовава отново в родния край като заместник-председател на окръжния народен съвет. Тук той има своя дял в укрепването и запазването на окръга. Наред с това работи в Окръжния читалищен съюз, където е председател до закриването му, сътрудничи в окръжен в. „Родопски устрем“, движението за трезвеност. От 1959 г. непрекъснато е член на окръжния комитет на Българската комунистическа партия.

Той живее между нас. В непрекъснат труд за човека, за новия човек на комунистическото общество. бленувания още от младини и много обичан от него човек. И сам стреми да го постигне, защото добре разбира влиянието на живия пример в живота.

автор Георги Кузманов
списание „Родопи“ 1968 г.