Проявления на гръкоманщината в Станимака от началото на миналия век
Статистическите данни сочат, че до 1906 г. в Станимака преобладава гръцкият етнически елемент. Елинските училища били много по-добре организирани, обучението в тях било на много по-високо равнище. За това свидетелства и един случай, станал в края на юни 1905 г.
По традиция от Възраждането, при приключване на учебния процес се провеждали тържества както в българските, така и в гръцките училища в Станимака. Най-пищно било тържеството в гръцкото девическо училище, където присъствали възпитаници както от девическото, така и от мъжкото школо. В отчета на главния учител Сотир Андонияди се констатирало, че 20% от гръцките деца посещават гръцкото училище, други ходят в българските школа, а някои просто не посещават училище. Наистина тъжна констатация.
В тържествената програма взел участие и оркестърът на гръцкото хармоническо дружество. Още тогава при изпълнение на гръцкия химн всички присъстващи станали на крака и дума по дума, нота по нота изпели гръцкия химн. По този повод излизащият в Станимака вестник „Дружба“ пише: „Кажете ми кой става прав при изпълнение на българския химн? И защо в Станимака ще се пее гръцки химн? Нали сме в България?“.
В същото това време в българските училища мънкали едва-едва „Шуми Марица“, а някои вагабонти пеели по мелодията на националния ни химн следния текст: „Войници мили, триста камили, петстотин коня и сто магарета“. И всичко това в присъствието на учителите и обществото, което присъствало на иначе милото тържество.
Гафът бил очевиден, но нямало кой да каже: „Пуста тояга!“
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
