Името на асеновградското село Тополово
За названията на някои селища от района:
Една положителна тенденция се забелязва през последните години – интересът към миналото на родния край да прераства в опити за монографични изследвания. Редица селища от Асеновградския район могат да се похвалят със собствени истории. Тук думата история е употребена съвсем условно, защото написаното по-скоро проследява исторически факти, без те да са осмислени и анализирани задълбочено. Става въпрос за селища като: Яврово, Лясково, Горни Воден, Златовръх, Тополово, Мулдава, Асеновград, както и Югово, Манастир. По-пълен и обхватен е трудът на Иван Гащилов „Миналото на Лъкинския район”. Автори на тези книги са хора с различни професии, с различна подготовка, повечето любители на историята, а не историци. Въпреки това стореното от тях заслужава висока оценка.
Село Тополово в трудовете на Стою Шишков
Без да подценяваме създаденото от тези автори, нужно е да се обърне внимание на един факт, който присъства като забележка в по-голяма или по-малка степен у почти всички. С малки изключения, авторите интерпретират миналото на своето родно място. И всеки се опитва да представи в колкото се може по-бляскава светлина историята. „Образец“ в това отношение е книгата на Никола Боев за Беланташ, в която авторът стига дотам, че преиначава името на скалния масив. На това ще отделим специално внимание.
—
Тук ще се спрем на името на едно от големите селища в района – Тополово. Д-р Иван Василев написа един двутомник, в който добросъвестно изложи миналото на селището. Това наистина е една енциклопедия на селото. Но по отношение на името на селището има неща, които дразнят специалиста, макар авторът да излага и чужди мнения.
Старото име на селото е Тахталь – дума, която произхожда от „тахта” – дъска. Думата е от персийски произход и влиза в български с посредничеството на турски език. Не можем да се съгласим с твърдението на Стою Шишков, че „тази дума има символично значение – седалище на голям властник“. Няма никаква логика в това! А думата тахталь означава,„от дърво”, т.е. нещо направено от дърво, може би
къщите, постройките.
Сведения за село Тополово от чуждестранни учени
Формата Тахталу, която се среща в списъците на джелепкишаните от 1576 г., е от същия корен. Но по- важното е друго. Тук се появява и форма на съвременното наименование на селото – Топола. Известен е фактът, че когато турците завладяват българските земи, за да се ориентират или превеждат българските названия (Жерново става на Кърджали) или се ориентират по някаква забележителност, какъвто е случаят с Яврово – Погоре (т.е. по-нагоре), така и за Тополово. Явно е имало топола или тополи, които дават съвременното име на селото. Не трябва да се търсят непременно много дървета от един вид, за да се появи дадено название.
Езиковедските наблюдения в това отношение са категорични – повечето названия от този тип са на единични предмети (условно казано), тогава това се отбелязва в думата, напр. Орешак – много орехи на едно място.
Твърдението на поп Константин в неговото описание на Пловдивската епархия, че в Тополово е било седалището на левкийския епископ, може да се приеме като вярно. То се основава на това, че в гръцки език има дума, която назовава един вид топола – сребристата – левка. Но в същото време в димотики (народния, разговорния език, който правителството на Папандреу провъзгласи за книжовен) има и дума за тополи – топола.
В заключение може да се каже, че името на село Тополово с ясна семантика (значение). То произхожда от названието на дървото топола – нещо, към което ни навежда и фактът, че на старата руска генералщабна карта (1878-1884 г.) е отбелязано като Кавак махала. Твърдението, че то идва от гръцката дума топос – място, местност е проява на народна етимология и не почива на научна основа.
автор д-р Димитър Атанасов
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
