Бачковски манастир „Успение Богородично“ – ставропигиален манастир
Бачковският манастир е втория по големина в България и един от най-посещаваните и почитани манастири на Балканите. Основан е през 1083г. от висшите военни на византийска служба братя Григорий и Апасий Бакуриани /Пакуриан/. Манастирът през 900 годишното си съществуване е доминирал над другите и е определял до голяма степен общия облик на цялата мрежа от християнски култови обекти в региона. Разположен на важен в миналото поклоннически път към Атонската Света гора и Бяло море, той се превръща в духовен и културен център.
Това, което привлича хиляди посетители е чудотворната икона на Св. Богородица, донесена тук като подарък от грузински поклонници през 1311г. С иконата е свързано едно от най- големите „литийни” шествия от Бачковския манастир до местността Клувията и обратно всяка година в понеделника след Великден. В нощта срещу 15 август, когато се чества Голяма Богородица, много богомолци преспиват пред олтара на чудотворната икона.
Споделяйки неспокойната съдба на региона, той преминава ту в ръцете на българските владетели, ту в тези на византийци, кръстоносци, турци. В първите два века на османското владичество манастирът успява да се съхрани и дори да запази част от владенията си в района. Според описни регистри от 16 век тук има 13 монаси, които притежават значителни имоти-лозя, ниви, воденици и др. Като прибавим към това и помощта на местното население, както и ходатайството на Вселенската патриаршия можем да си обясним факта, че в началото на 17 век тук се разгръща изключително по мащабите си строителство. Подновената съборна църква и трапезарията, както и източното, южното и западното манастирски крила с внушителните си размери са прецедент в манастироустройството по това време в българските земи. С художественото си изписване те са образец на най-добрите постижения на православното изкуство от епохата. Плод на следващият строителен период – първата половина на 19 век – е южния поклоннически двор с храма ”Св.Никола” в средата му.
Непрекъснато доизграждан и обновяван, днес манастирският комплекс включва сгради от 11-12век, 17 век и 19 век, обединени в един хармоничен архитектурен ансамбъл . В края на 14 и началото на 15 век Бачковският манастир приютява последния български патриарх след падането на България под Османско робство- Патриарх Евтимий Търновски. Той и неговите ученици създават Бачковската книжовна школа, с което традициите на Търновската книжовна школа се запазват за бъдещите поколения.
Манастирът дължи славата си на факта, че е средоточие на армено-грузински, гръцки и български влияния, намерили отражение в архитектурата, стенописното и иконно богатство, както и в духовно-културната деятелност на монасите. Тук работи и твори грузинския философ Йоан Петрици, както и много гръцки и български книжовници.
Художественото и архитектурно богатство на Бачковския манастир е дело на майстори с различна школовка и талант, творили в различно време и разкриващи еволюцията на православното изкуство у нас през Средновековието и Възраждането. Резултатът от техния талант обаче е цялостен, единен ансамбъл с непреходна стойност и значение.
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
