Рилски манастир „Св. Йоан Рилски“ – ставропигиален манастир
Може да коментирате статията в нашия Viber канал
Рилският манастир е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозападна България, област Кюстендил, община Рила. Основан е през Х век от св. Йоан Рилски, в горното течение на Рилска река. Той е един от най-значимите културни паметници в България, символ на България, включен в списъка за световното наследство на Юнеско.
Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра – недалеч от мястото на първоначалното му изграждане.
Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България – 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят.
Манастирът „Свети Йоан Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927 – 941 г. от Йоан Рилски (според някои автори – от неговите ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха на кулата се намира параклисът „Свето Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на 14 век.
„Указател на църкви, манастири, параклиси, аязма и войнишки паметници в община Асеновград“, който може да поръчате тук
Цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.) издава на 21 септември 1378 г. Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им.
Още през 1402 г. османското правителство нарежда на кюстендилския кадия да потвърди съществуващите от по-рано права на обителта. Данъчен регистър от 1520 – 1521 г. изрежда поименно 21 живеещи там монаси. През 1469 г. с помощта на Мара Бранкович мощите на св. Йоан Рилски са пренесени обратно от Търново в Рилския манастир.
Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски, който през възраждането основава тук килийно училище. Манастирът дава подслон на велики български революционери, сред които Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.
През 1778 г. манастирът „Св. Йоан Рилски“ става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от Алекси Рилец, който през 1816 – 1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. През 1840 г. е изработен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Антон Станишев и Димитър Станишев.
тук може да поръчате алманах „Земя благословена“ – алманах за религиозен туризъм в Асеновградския край
Според свидетелства на посетили манастира през 1862 година американски мисионери, там има 350 монаси, а в навечерието на Великден в него пребивават и 400 гости.
Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв/м, от които 5500 кв/м застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.
През хилядолетното си съществуване манастирът е сменял два пъти мястото си, бил е разрушаван и обновяван няколко пъти. През ХІV в. е обновен от българския владетел Хрельо Драговол, като от този период е запазена кула с параклис „Преображение Господне“ и археологически останки от средновековната твърдина.
Днешните сгради на манастира датират от началото на ХІХ в., когато след стихиен пожар са били построени отново.
тук може да поръчате указател „Посоки – 40 маршрута в община Асеновград“
Църквата „Рождество Богородично“ е съборният, централният храм (католикон) на Рилския манастир. Средновековната църква, построена от Хрельо Драговол и назовавана Хрельова църква“, е съществувала до 1834 г., когато по решение на манастирското братство е била съборена и на мястото ?, а вероятно и върху част от нейните основи, е построена днешната съборна църква.
Строежът на храма започва през 1835 г. и е завършен през 1837 г. Негов строител е първомайстор Павел Иванович от с. Кримин, Сисанийска епархия, южно от Костурско, потомък на стар род строители.
Риломанастирската църква е църква от т.нар. „атонски тип“. Представлява куполна базилика с пет кръстовидно разположени купола. От север и юг са прибавени два параклиса, посветени на свети Николай Мирликийски и на свети Йоан Рилски. Църквата няма притвор. Отвън от запад, север и юг едноетажна аркадна галерия изпълнява ролята на нартекс.
Стенописната украса на съборната църква е дело на най-изтъкнатите зографи от ХІХ в., между които са Димитър Христов Зограф, Захари Зограф, Димитър и Симеон Молерови и др. Иконостасът е дело на Атанас Теладур от Самоков и Петър Гарка.
През ХІV в. манастирът е обновен от българския владетел Хрельо Драговол, като от този период е запазена средновековна кула с параклиса „Преображение Господне“, в който са съхранени ценни стенописи от ХІV век.
Рилският манастир е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Открит е за посещения от 8 до 18 ч. всеки ден, печатът се намира в музея на манастира. Правенето на снимки в църквата и музея на манастира е забранено. Разрешено е снимането в двора на манастира.
Обектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.
МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, коментар, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка
